Има съвети, които учениците никога не спазват – такава е съдбата на съветите, да са мъдри, но... неизползвани слова. И все пак те не са безсмислени, в тях се оглежда опитът на другите.
Такъв съвет искам да ви дам накрая – как да се готвите за изпитите.
За изпитите трябва да се готвите като за състезание. Ако някой млад човек иска да стане шампион по щанги, той няма да ходи по цял ден в спортната зала и да вдига само по десет килограма тежести, защото дори и сумирани те да правят над тон, все пак летвата е поставена твърде ниско.
Нужно е да започнете от това, с което можете да се справите. Но не се ограничавайте само до него, всеки ден увеличавайте тежестта, всеки ден изпитвайте равнището, до което сте достигнали. Днес ще се преборите с 70 кг, а утре може би със 100, в други ден вече може да щурмувате и по-голяма тежест, а някой ден дори и световния рекорд. Ако човек си поставя само лесни и предолими цели, никога няма да стане добър състезател. Винаги ще бъде посредствен. Така че първото условие, за да успеете на изпитите, е да увеличавате тежестта на натоварването с всеки изминал ден.
За състезание човек трябва да се готви като за състезание. И това не е просто ефектно повторена фраза, смисълът й е в следното – на всеки изпит: било за езикова или математическа гимназия, било за университета, вие разполагате с точно определено време да решите точно определени задачи, които някой друг поставя пред вас. Изпитът обикновено започва в 8,00 ч. и свършва в 12,00 ч. От вас се иска точно в този ден и точно в този час вие да дадете максималното от себе си. Това никога няма да постигнете, ако цялата ви предварителна подготовка не е била подчинена на изпитните условия. Да си представим, че работите съзнателно и упорито цяла година, старателно изпълнявате всяка домашна работа, но как – днес пишете няколко реда, решавате, че сте се изтощили и че въображението ви вече не работи и зарязвате задачата, утре се заемате с нея отново и пак не стигате до края, защото знаете, че трябва да предадете домашната си едва през следващата седмица. Може в разстояние на една седмица, пишейки по няколко реда на ден да създадете гениално съчинение, но за изпит няма да сте готови – защото не сте приучили мисълта да ви служи тогава, когато вие искате това, защото не сте превърнали мисленето в творческа дейност, но и в труд. Мисълта трябва да се дисциплинира – и да ви се подчинява. Вие трябва да умеете да управлявате мислите си, а не да им се подчинявате безропотно и да разчитате на каквото ви хрумне. Затова опитайте така: вземете лист, химикал и часовник, ако е разрешено да ползвате и христоматия – ползвайте и христоматията. Решете, че в този и точно в този ден и в тези, и точно в тези четири часа вие трябва да завършите домашната си работа. Трудно, нали? Ще ви кажа и друго (като малко отклонение), решете, че един ден за няколко часа вие седите само на едно място, без определена задача, можете да си мислите за каквото си искате, можете да си рисувате картинки, да си драскате по листовете пред вас, но нямате право да ставате. Това ще бъде невероятно наказание, нали? Ако попитате психолозите, те ще ви отговоря, че мисълта на човека не може да остане концентрирана дълго време върху една и съща тема, че мисълта сама търси разнообразието, сама отлита нанякъде по пътя на асоциацията – една мисъл поражда втора, трета, четвърта. Да се научите да се концентрирате върху избрана от вас тема е невероятно ценно качество – и невероятно трудно. А съвременният свят го изисква – все повече и повече. Ние трябва да решим проблема пред нас тук и сега, а не някога, не след N на броя дни. А тогава? Тогава трябва първо да се приучим мисълта да служи на волята и целите ни, а не да сме нейни слуги. Нужно ни е да вярваме, че можем да решим задачата тогава, когато тя е поставена пред нас, а не изобщо някога. Затова работете с часовник пред вас. Ще ви бъде трудно първоначално, знам. Самият аз никога не успявах да приключа класните си работи в рамките на двата учебни часа, те винаги оставаха незавършени – без заключение. Много време трябваше да мине, за да осъзная, че творческата идея е нещо прекрасно, но животът не стои на едно място, той изисква от нас днес да решаваме едни проблеми, а утре други. И за да постигнем това е необходимо да се приучим да откриваме отговорите тогава, когато това е важно за нас. Ето защо простичкият съвет е: За състезане се гответе като за състезание, при същите условия, при които ще се явите на изпита. Сигурен съм, че тогава мисълта ви няма да ви изневери, чувствата ви няма да ви подведат и вие ще дадете най-доброто от себе си. А в живота винаги има по-добри и по-лоши, това не бива да ни плаши, страшното е, ако се примирим да бъде на страната на тези, които винаги губят.
[откъс от една незавършена книга]
Такъв съвет искам да ви дам накрая – как да се готвите за изпитите.
За изпитите трябва да се готвите като за състезание. Ако някой млад човек иска да стане шампион по щанги, той няма да ходи по цял ден в спортната зала и да вдига само по десет килограма тежести, защото дори и сумирани те да правят над тон, все пак летвата е поставена твърде ниско.
Нужно е да започнете от това, с което можете да се справите. Но не се ограничавайте само до него, всеки ден увеличавайте тежестта, всеки ден изпитвайте равнището, до което сте достигнали. Днес ще се преборите с 70 кг, а утре може би със 100, в други ден вече може да щурмувате и по-голяма тежест, а някой ден дори и световния рекорд. Ако човек си поставя само лесни и предолими цели, никога няма да стане добър състезател. Винаги ще бъде посредствен. Така че първото условие, за да успеете на изпитите, е да увеличавате тежестта на натоварването с всеки изминал ден.
За състезание човек трябва да се готви като за състезание. И това не е просто ефектно повторена фраза, смисълът й е в следното – на всеки изпит: било за езикова или математическа гимназия, било за университета, вие разполагате с точно определено време да решите точно определени задачи, които някой друг поставя пред вас. Изпитът обикновено започва в 8,00 ч. и свършва в 12,00 ч. От вас се иска точно в този ден и точно в този час вие да дадете максималното от себе си. Това никога няма да постигнете, ако цялата ви предварителна подготовка не е била подчинена на изпитните условия. Да си представим, че работите съзнателно и упорито цяла година, старателно изпълнявате всяка домашна работа, но как – днес пишете няколко реда, решавате, че сте се изтощили и че въображението ви вече не работи и зарязвате задачата, утре се заемате с нея отново и пак не стигате до края, защото знаете, че трябва да предадете домашната си едва през следващата седмица. Може в разстояние на една седмица, пишейки по няколко реда на ден да създадете гениално съчинение, но за изпит няма да сте готови – защото не сте приучили мисълта да ви служи тогава, когато вие искате това, защото не сте превърнали мисленето в творческа дейност, но и в труд. Мисълта трябва да се дисциплинира – и да ви се подчинява. Вие трябва да умеете да управлявате мислите си, а не да им се подчинявате безропотно и да разчитате на каквото ви хрумне. Затова опитайте така: вземете лист, химикал и часовник, ако е разрешено да ползвате и христоматия – ползвайте и христоматията. Решете, че в този и точно в този ден и в тези, и точно в тези четири часа вие трябва да завършите домашната си работа. Трудно, нали? Ще ви кажа и друго (като малко отклонение), решете, че един ден за няколко часа вие седите само на едно място, без определена задача, можете да си мислите за каквото си искате, можете да си рисувате картинки, да си драскате по листовете пред вас, но нямате право да ставате. Това ще бъде невероятно наказание, нали? Ако попитате психолозите, те ще ви отговоря, че мисълта на човека не може да остане концентрирана дълго време върху една и съща тема, че мисълта сама търси разнообразието, сама отлита нанякъде по пътя на асоциацията – една мисъл поражда втора, трета, четвърта. Да се научите да се концентрирате върху избрана от вас тема е невероятно ценно качество – и невероятно трудно. А съвременният свят го изисква – все повече и повече. Ние трябва да решим проблема пред нас тук и сега, а не някога, не след N на броя дни. А тогава? Тогава трябва първо да се приучим мисълта да служи на волята и целите ни, а не да сме нейни слуги. Нужно ни е да вярваме, че можем да решим задачата тогава, когато тя е поставена пред нас, а не изобщо някога. Затова работете с часовник пред вас. Ще ви бъде трудно първоначално, знам. Самият аз никога не успявах да приключа класните си работи в рамките на двата учебни часа, те винаги оставаха незавършени – без заключение. Много време трябваше да мине, за да осъзная, че творческата идея е нещо прекрасно, но животът не стои на едно място, той изисква от нас днес да решаваме едни проблеми, а утре други. И за да постигнем това е необходимо да се приучим да откриваме отговорите тогава, когато това е важно за нас. Ето защо простичкият съвет е: За състезане се гответе като за състезание, при същите условия, при които ще се явите на изпита. Сигурен съм, че тогава мисълта ви няма да ви изневери, чувствата ви няма да ви подведат и вие ще дадете най-доброто от себе си. А в живота винаги има по-добри и по-лоши, това не бива да ни плаши, страшното е, ако се примирим да бъде на страната на тези, които винаги губят.
Стефан Пеев
[откъс от една незавършена книга]
Няма коментари:
Публикуване на коментар