Днес разбрах, че РХ умее да разказва, но няма какво да каже на читателите си. Думите се каканижат при стриктно спазване на писателския занаят. Преводът на места очевидно куца и въпреки това авторът се появява пред българския читател. Защо? Защото е средно статистическа пазарна величина – конвертируема в родината си и предполагаемо конвертируема у нас? Книгоиздаването е политики в областта на културата. Една добре продадена лоша книга върши повече пакости, отколкото е пакостта от една зле продавана, но добра книга. Дали някога ще проумеем това?
Няма коментари:
Публикуване на коментар