БЕАТРИЧЕ

Докато е все още млад, Данте се запознава с Беатриче Портинари, дъщерята на Фолко ди Портинари. Според една от версиите, той я вижда само веднъж и никога не е говорил с нея. Трудно е да се разгадае в какво точно се състои тази любов, но се случва нещо от голямо значение за италианската култура: в името на тази любов Данте оставя своя отпечатък върху Stil Novo и кара поетите и писателите да обърнат по-голямо внимание на любовта.
В своето Житие на Данте, първият биограф на Данте, Джовани Бокачо, описва срещата на Данте с Беатриче:

Случило се така, че един твърде почитан по онова време от съгражданите си мъж на име Фолко Портинари, на първия ден от месец май поканил на празненство у дома си заедно със своите съседи и вече споменатия Алигиери (бащата на Данте). И тъй като децата обикновено съпровождали родителите си, особено на места където има веселба, Данте, който още не бил навършил девет години, отишъл с него. И като се събрал със своите връстници — а в къщата на домакина имало много деца — и момчета, и момичета — след като поднесли първите блюда, започнал да прави същото, което можел да прави на тази крехка възраст — започнал да играе с другите.
Сред децата била и дъщерята на споменатия Фолко, казвали ѝ Биче — така я наричал той, а името ѝ било Беатриче; била може би осемгодишна, твърде изящна, много приятна и любезна а и държанието ѝ и словата ѝ били твърде сдържани за крехката ѝ възраст; освен всичко имала нежно, правилно лице, което освен красота излъчвало такава чистота, че мнозина я смятали за ангелче. Така както я описвам, а може би още по-красива се сторила тя на това празненство в очите на Данте, а той, ако и да е бил още дете, с такава обич съхранил в сърцето си прекрасния ѝ образ, че от този ден до края на дните си не се разделил с него.

Хората не умеят да вярват на истината. Бъркат я с ежедневието, с видимото, с онова, което е на повърхността, което те застига в делника и се стоварва върху теб като някаква неизбежност. Ала за щастие истината е по-дълбока от индивида, по-могъща от човека и абсолютно неизбежна. Дори и да не вярваме в това...
Никой днес не може да каже къде е границата между литературната фикция и реалността в разказа на Бокачо. И само за скрупольозните професори по история на литературата ще остане надеждата да изкопаят някога безспорното свидетелство на случилото се някога във Флоренция. За щастие обаче истината е нещо повече от литературен факт, нещо повече от опознаване на историческата даденост. Истината е усещането за възможното видение на любовта.

Стефан Пеев

Използвана информация за Данте: УИКИПЕДИЯ