Уилям Кътбърт Фокнър (William Cuthbert Faulkner) е американски писател-романист от щата Мисисипи и носител на Нобелова награда. Два пъти награждаван с "Пулицър", той е смятан за един от най-влиятелните белетристи на Америка.
Господин Фокнър, преди известно време вие казахте, че не обичате интервюта.
Причината, поради която не обичам интервюта е, че както изглежда аз реагирам бурно на въпроси от личен характер. Ако въпросите засягат работата, аз се опитвам да им отговарям. Ако касаят мен, аз може да им отговоря или не – но даже и да отговоря, ако същият въпрос ми бъде зададен утре, мога и да отговоря по различен начин.
Какво ще кажете за себе си като писател?
Ако не бях съществувал, някой друг би написал мен, Хемингуей, Достоевски, всички нас. Доказателство за това е, че има около трима кандидати за авторството на шекспировите пиеси. Важното обаче са Хамлет и Сън в лятна нощ; не кой ги е написал, а това, че някой го е направил. Артистът не е от особено значение. Само онова, което той създава, е важно, тъй като няма нищо ново за казване. Шекспир, Балзак и Омир – всички те са писали за същите неща, и ако биха живели хиляда или две хиляди години по-дълго, издателите не биха се нуждаели от никой друг освен тях.
Но дори ако изглежда, че няма нищо повече за казване, не е ли все пак индивидуалността на писателя важна?
Много важна за самия него. Всички останали би трябвало да бъдат достатъчно заети с творчеството му, за да се интересуват от индивидуалността.
Съществува ли някаква възможна формула за това как човек да бъде добър романист?
Деветдесет и девет процента талант… деветдесет и девет процента дисциплина… деветдесет и девет процента работа. Той никога не трябва да бъде доволен от онова, което прави. То никога не е толкова добро, колкото би могло да бъде. Винаги мечтайте и се прицелвайте по-високо, отколкото знаете, че можете. Не се задоволявайте само с това да бъдете по-добри от съвременниците или предшествениците си. Опитвайте се да бъдете по-добри от самите себе си. Един артист е същество, обзето от демони. Той не знае защо са го избрали и обикновено е прекалено зает, за да се пита защо. Той е напълно аморален в смисъл, че ще ограби, вземе на заем, изпроси или открадне от всекиго, от когото и да било, за да си свърши работата.
Интервюто води Джийн ван ден Хойвел, 1956 г.
Източник: ЛИБРЕВ.КОМ
Господин Фокнър, преди известно време вие казахте, че не обичате интервюта.
Причината, поради която не обичам интервюта е, че както изглежда аз реагирам бурно на въпроси от личен характер. Ако въпросите засягат работата, аз се опитвам да им отговарям. Ако касаят мен, аз може да им отговоря или не – но даже и да отговоря, ако същият въпрос ми бъде зададен утре, мога и да отговоря по различен начин.
Какво ще кажете за себе си като писател?
Ако не бях съществувал, някой друг би написал мен, Хемингуей, Достоевски, всички нас. Доказателство за това е, че има около трима кандидати за авторството на шекспировите пиеси. Важното обаче са Хамлет и Сън в лятна нощ; не кой ги е написал, а това, че някой го е направил. Артистът не е от особено значение. Само онова, което той създава, е важно, тъй като няма нищо ново за казване. Шекспир, Балзак и Омир – всички те са писали за същите неща, и ако биха живели хиляда или две хиляди години по-дълго, издателите не биха се нуждаели от никой друг освен тях.
Но дори ако изглежда, че няма нищо повече за казване, не е ли все пак индивидуалността на писателя важна?
Много важна за самия него. Всички останали би трябвало да бъдат достатъчно заети с творчеството му, за да се интересуват от индивидуалността.
Съществува ли някаква възможна формула за това как човек да бъде добър романист?
Деветдесет и девет процента талант… деветдесет и девет процента дисциплина… деветдесет и девет процента работа. Той никога не трябва да бъде доволен от онова, което прави. То никога не е толкова добро, колкото би могло да бъде. Винаги мечтайте и се прицелвайте по-високо, отколкото знаете, че можете. Не се задоволявайте само с това да бъдете по-добри от съвременниците или предшествениците си. Опитвайте се да бъдете по-добри от самите себе си. Един артист е същество, обзето от демони. Той не знае защо са го избрали и обикновено е прекалено зает, за да се пита защо. Той е напълно аморален в смисъл, че ще ограби, вземе на заем, изпроси или открадне от всекиго, от когото и да било, за да си свърши работата.
Интервюто води Джийн ван ден Хойвел, 1956 г.
Източник: ЛИБРЕВ.КОМ
Няма коментари:
Публикуване на коментар