НАШЕ И ВАШЕ

За разлика от хората, които я превърнаха в Музей на модерното изкуство, аз също си искам „Чифте баня“. И не защото съм мюсюлманин, а защото детството ми премина край нея. Познавам „Чифте баня“ като „Чифте баня“. В детските ми години и през ум не ми е минавало, че е исторически паметник. Тогава тя просто беше действаща баня. Старинна. Странна. Порутена. Дори жалка. Ако в нея някога е имало минало величие, то отдавна си беше отишло с годините. Стоеше си самотна на кръстовището на булевардите (днес „6 септември“ и „Цар Борис III“) и по никакъв начин не се вписваше в околната архитектурна среда. Беше практически полезна, но исторически ненужна за хората, които я експлоатираха във времето на социализма. Все си мислех, че се очаква – или да рухне от само себе си, или да стане някакво историческо чудо. Чудо не стана. С времето я затвориха. А после не знам как и по хрумката на кого точно я превърнаха в Музей на модерното изкуство. По-безсмислено нещо не мога да си представя. Но 1999 година е времето на провокациите. Хората си мислеха, че да правиш странности и да правиш изкуство е едно и също нещо.
Предполагам, че много пари потънаха в този така наречен Музей на модерното изкуство. Но „Чифте баня“ и досега си стои ненужна, самотна, чужда на тези улици, на този град и на тези хора.
И за разлика от проф. Божидар Димитров не изпитвам никакъв ужас, че турците са я поискали обратно. Ако имаше как и аз бих я купил – с едничката цел да я обвържа исторически и архитектурно с Пловдив и да затворя завинаги един провиснал през времето исторически спомен.
Жалко е, че историк като проф. Божидар Димитров не разбира, че в историята няма НАШЕ И ВАШЕ и че историческото време не може да бъде приватизирано или национализирано. Единственото, което ни остава, е да изберем в кое историческо време самите ние искаме да живеем.

Стефан Пеев

↑ Начало