Като момче от времето на социализма живеех разкъсан между два типа справедливост – единият се олицетворяваше най-лесно чрез жанра на уестърна, който беше в своя апогей, а другият – чрез съветското кино, което, няма как, заливаше ни отвсякъде. Уестърнската справедливост се явяваше в образа на силната личност, готова да следва избрания път с цената на живота си; съветската криеше в себе си идеологическата трактовка за значението на колективното и ролята на една всеобемаща идеология. И макар неизбежният път за всеки един от нас в онези години да беше през официалните форми на инициация – пионерски дружини, комсомолски организации, някак несъзнателно усещахме, че инициацията все повече и повече се превръща във форма на интерпретация, в избор на модел на поведение.
В обществата, подвластни на традиция и идеология, инициацията е етап, който маркира прехода на младия човек към зрялата възраст. При съвременното общество инициацията е процес, защото самата зрялост не може да бъде фиксирана нито възрастово, нито професионално, нито като съвкупност от знания, умения, етос. И май цялата сложност на въпроса за съзряването е към каква интепретация ще се придържаш във времето.
В обществата, подвластни на традиция и идеология, инициацията е етап, който маркира прехода на младия човек към зрялата възраст. При съвременното общество инициацията е процес, защото самата зрялост не може да бъде фиксирана нито възрастово, нито професионално, нито като съвкупност от знания, умения, етос. И май цялата сложност на въпроса за съзряването е към каква интепретация ще се придържаш във времето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар