Несъвършени сме. Затова надникваме в съвършенството на поезията с надеждата да зърнем там частица от себе си.
Тъжно е, но животът не можеш да го живееш като поезия, а в истинската поезия не можеш да влезеш с компромисите на живота си.
Поезията и животът се срещат в стремежа.
Стремежът разбира упорството, но не обича повторението.
И когато днес отново сме на път шумно да си припомняме името ти, бати Добри (покрай Третия национален конкурс „Добромир Тонев“), не ни кори, че сме потопени в суетата. Да упорстваш в стремежа си отвъд повторението, ще рече да си творец. А колцина от нас дръзват да мислят за живота си като за творчество. Искаме да сме цветни, а сме само 50 нюанса сиво – еротично разпилени във вакханалното си свободомислие.
Тъжно е, но животът не можеш да го живееш като поезия, а в истинската поезия не можеш да влезеш с компромисите на живота си.
Поезията и животът се срещат в стремежа.
Стремежът разбира упорството, но не обича повторението.
И когато днес отново сме на път шумно да си припомняме името ти, бати Добри (покрай Третия национален конкурс „Добромир Тонев“), не ни кори, че сме потопени в суетата. Да упорстваш в стремежа си отвъд повторението, ще рече да си творец. А колцина от нас дръзват да мислят за живота си като за творчество. Искаме да сме цветни, а сме само 50 нюанса сиво – еротично разпилени във вакханалното си свободомислие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар