Във филма „Съдба на куртизанка“ (1998) има една ключова роля – на поета Мафио Вениер, превърнал се в инквизитор. Като много други роли в киното (или образи в литературата) и тази е на прехода, който извървяваме в себе си. В собствените ни очи преходът често е оправдаван като развитие. През погледа на обществото обаче този преход понякога се явява падение. Мафио Вениер е самовлюбен поет, убеден в своето дарование и в способността си да забавлява висшето общество. Но на пътя му застава Вероника Франко – красива млада жена, принудена да живее като куртизанка като единствен начин да бъде близо до любовта на живота си – привлекателния аристократ Марко Вение. Вероника е не само красива, тя е умна, мъдра, притежава поетичен дар и неподправено житейско очарование. Мафио Вениер не може да преживее своето падение в очите на аристократичното общество, и то от една куртизанка. И поема пътя на инквизицията – с едничката цел да унищожи Вероника.
Припомних си филма, защото съм дълбоко убеден, че във всеки от нас дремят различни образи – на Мафио Вениер, на Верокина Франко, на Марко Вение. И единственият начин да разбираме героите е, като катарзисно преживяваме съдбата им. С надеждата, че разпънати между Сцила (повелята на съдбата) и Харибда (личния свободен избор), ще изберем верния преход.
Припомних си филма, защото съм дълбоко убеден, че във всеки от нас дремят различни образи – на Мафио Вениер, на Верокина Франко, на Марко Вение. И единственият начин да разбираме героите е, като катарзисно преживяваме съдбата им. С надеждата, че разпънати между Сцила (повелята на съдбата) и Харибда (личния свободен избор), ще изберем верния преход.
Няма коментари:
Публикуване на коментар