В двора ни котките, подхранвани от великодушието на една от съседките, изживяват спокойно своята 1968 година (на сексуална революция и свобододействие), щедро опикават всичко и очевидно действат в комплот с производителите на ароматизатори за автомобили (защото изискват от нас да избираме все по-нови и по-нови средства за потискане на тяхното непоносимо в тези мащаби присъствие).
Но докато се чудя как ще обясня на хората, с които предстои да се срещна, защо така ужасно мириша на котки, се сещам, че котките са една прекрасна метафора и че тази метафора преобърна живота на една едномилиардна нация.
Котките в нашия двор не ловят мишки – защото мишки просто няма. Те живеят от социалните помощи на съседката и ще си останат мършави и недохранени, като всяко общество, което живее на социални помощи.
Дън явно е прав. Но въпросът е не само да имаш котки. Въпросът е да ги накараш да живея чрез това, за което природата ги е създала.
Но докато се чудя как ще обясня на хората, с които предстои да се срещна, защо така ужасно мириша на котки, се сещам, че котките са една прекрасна метафора и че тази метафора преобърна живота на една едномилиардна нация.
„Не е важно каква е котката — черна или бяла, важното е да лови мишки“ – изрече някога си Дън Сяопин и преобърна с тази котешка метафора световната икономика и политика.
Котките в нашия двор не ловят мишки – защото мишки просто няма. Те живеят от социалните помощи на съседката и ще си останат мършави и недохранени, като всяко общество, което живее на социални помощи.
Дън явно е прав. Но въпросът е не само да имаш котки. Въпросът е да ги накараш да живея чрез това, за което природата ги е създала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар