В изборите за Европейския парламент много ми се искаше да гласувам за партия, която изповядва свободното придвижване на хора, идеи, капитали. С една дума за свободата на придвижването и за свободата на самоидентификацията.
Но такава партия в Европа няма. Мисля, че няма и в целия свят. Отвсякъде си притискан да гласуваш в рамките на някаква национална идентичност.
Питам се, за коя национална идентичност да гласувам, при положение че майчиният език на моето дете е унгарският, бащиният му език е българският, а детето ми днес работи в Сингапур, а утре – дявол знае къде.
Виждам, че партията на Найджъл Фарадж се е превърнала в сериозен играч във Великобритания. И се питам: ако по някакво природно чудо българите забогатеят и започнат да изкупуват имоти във Великобритания – Вие ще ги спрете ли, г-н Фарадж?
Защото ние не сме спрели посредствени англичани с не кой знае какви доходи, но достатъчно хитри да купуват евтини имоти в България? Нито пък на някой хотелиер на морето или в планината му хрумва да отхвърли резервациите на англичани, които виждат България единствено като дестинация за секс и алкохол.
Не съм привърженик на евроскептиците – напротив, техен отявлен противник съм.
Но не обичам двойните стандарти – независимо дали са леви, десни или популистки.
А в Европа днес не виждам нищо повече от двойни стандарти – затова ми се иска по някакъв начин да отхвърля своята легитимност на европеец и на личната ми карта да пише – „гражданин на държава, в която има свобода на вероизповедание, националност, идентичност“.
Един простичък начин да кажеш, че светът е станал безумен. Човек не знае къде ще се роди, нито кои ще са неговите родители, още по-малко знае къде ще завърши животът му и дали този живот не струва повече от Витлеем...
Но такава партия в Европа няма. Мисля, че няма и в целия свят. Отвсякъде си притискан да гласуваш в рамките на някаква национална идентичност.
Питам се, за коя национална идентичност да гласувам, при положение че майчиният език на моето дете е унгарският, бащиният му език е българският, а детето ми днес работи в Сингапур, а утре – дявол знае къде.
Виждам, че партията на Найджъл Фарадж се е превърнала в сериозен играч във Великобритания. И се питам: ако по някакво природно чудо българите забогатеят и започнат да изкупуват имоти във Великобритания – Вие ще ги спрете ли, г-н Фарадж?
Защото ние не сме спрели посредствени англичани с не кой знае какви доходи, но достатъчно хитри да купуват евтини имоти в България? Нито пък на някой хотелиер на морето или в планината му хрумва да отхвърли резервациите на англичани, които виждат България единствено като дестинация за секс и алкохол.
Не съм привърженик на евроскептиците – напротив, техен отявлен противник съм.
Но не обичам двойните стандарти – независимо дали са леви, десни или популистки.
А в Европа днес не виждам нищо повече от двойни стандарти – затова ми се иска по някакъв начин да отхвърля своята легитимност на европеец и на личната ми карта да пише – „гражданин на държава, в която има свобода на вероизповедание, националност, идентичност“.
Един простичък начин да кажеш, че светът е станал безумен. Човек не знае къде ще се роди, нито кои ще са неговите родители, още по-малко знае къде ще завърши животът му и дали този живот не струва повече от Витлеем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар