Ние сме някъде по средата.
Между Холандия и Китай.
Чисто географски.
Ако бяхме скачени съдове, нашата тежест би била най-голяма.
Притиснати между дясното и лявото няма как да не сме нагнетени с имане.
Така е по законите на физиката.
По другите закони е по-сложно.
Наляво – в Холандия – се строи най-десният капитализъм, либерален по своята същност, но изчистен откъм предразсъдъци – и в този смисъл толерантен и алчен едновременно.
Надясно – в Китай – се строи най-левият останал комунизъм днес. Ретрограден, деспотичен, пазарен и подчинен на закона за котката – чиято роля е да лови мишки, без значение дали котката е бяла или черна.
Ние сме посредата, но имаме усещането, че сме в периферията.
Което е нелогично по законите на физиката.
Но понеже живеем в демократично общество, можем да мислим за себе си каквото искаме.
И затова започваме да си мислим какво ли не. Като се започне от сложно детство и труден исторически пубертет, та се стигне до... „Чичо Сам/Путин не иска да праща пари“...
Мислим си го по един и същи начин – но го изговаряме чрез всички цветове на политическата дъга в абсурдна полифония на несъгласието.
Няма как. Не живеем добре – и все някой трябва да е виновен.
Ако не са тези отляво с десните си разбирания, ще са тези отдясно с левите си разбирания.
Само че...
Някак не ни идва на ум да погледнем освен наляво и надясно, още и в дълбочина.
А там се виждат странни неща – като това, че държавата вляво от нас с високо механизирания си селскостопански сектор, в който работи само 4% от работната сила, осигурява големи излишъци за хранително-вкусовата промишленост и за износ и се явява третата страна в света по стойност на изнесените селскостопански продукти след САЩ и Франция. А страната вдясно – въпреки огромното си население – е управлявана в условията на липса на демокрация по-успешно, отколкото десетократно по-малка държава в условията на демокрация.
Гледаш, взираш се и започваш да губиш представа – кое е ляво, кое е дясно, кое е горе или долу.
Само знаеш, че горе-долу свързваме двата края.
Така законите на физиката остават привидно непокътнати.
Между Холандия и Китай.
Чисто географски.
Ако бяхме скачени съдове, нашата тежест би била най-голяма.
Притиснати между дясното и лявото няма как да не сме нагнетени с имане.
Така е по законите на физиката.
По другите закони е по-сложно.
Наляво – в Холандия – се строи най-десният капитализъм, либерален по своята същност, но изчистен откъм предразсъдъци – и в този смисъл толерантен и алчен едновременно.
Надясно – в Китай – се строи най-левият останал комунизъм днес. Ретрограден, деспотичен, пазарен и подчинен на закона за котката – чиято роля е да лови мишки, без значение дали котката е бяла или черна.
Ние сме посредата, но имаме усещането, че сме в периферията.
Което е нелогично по законите на физиката.
Но понеже живеем в демократично общество, можем да мислим за себе си каквото искаме.
И затова започваме да си мислим какво ли не. Като се започне от сложно детство и труден исторически пубертет, та се стигне до... „Чичо Сам/Путин не иска да праща пари“...
Мислим си го по един и същи начин – но го изговаряме чрез всички цветове на политическата дъга в абсурдна полифония на несъгласието.
Няма как. Не живеем добре – и все някой трябва да е виновен.
Ако не са тези отляво с десните си разбирания, ще са тези отдясно с левите си разбирания.
Само че...
Някак не ни идва на ум да погледнем освен наляво и надясно, още и в дълбочина.
А там се виждат странни неща – като това, че държавата вляво от нас с високо механизирания си селскостопански сектор, в който работи само 4% от работната сила, осигурява големи излишъци за хранително-вкусовата промишленост и за износ и се явява третата страна в света по стойност на изнесените селскостопански продукти след САЩ и Франция. А страната вдясно – въпреки огромното си население – е управлявана в условията на липса на демокрация по-успешно, отколкото десетократно по-малка държава в условията на демокрация.
Гледаш, взираш се и започваш да губиш представа – кое е ляво, кое е дясно, кое е горе или долу.
Само знаеш, че горе-долу свързваме двата края.
Така законите на физиката остават привидно непокътнати.
Няма коментари:
Публикуване на коментар