събота, 31 май 2014 г.

МИРАЖИТЕ НА ВИДИМОСТТА

Миражи

Живеем във време, в което истината се идентифицира с видимостта. Ако едно нещо е достатъчно присъстващо в публичното пространство, фактът на неговото присъствие, фактът на неговата видимост дава основание на апологетите на либерализма да го приемат за действителност (смесвайки еклектично в тази категория видимост, привидност, истина, същина, явление, необходимост и свобода).
Всъщност рядко някой се замисля, че ако в пустинята виждаш миражи, това не означава, че си спасен.
Няма такова нещо като моята истината. Истината винаги е по-голяма от отделната личност или социална група. И не е относителна, както си мислят много хора, защото относителността на истината означава, че няма свобода.
Истината не се поддава на приватизация.
Истината може да бъде споделяна, разбирана, осмисляна, следвана, но никога не може да бъде собственост.
Затова говоренето винаги трябва да бъде и вслушване – в обертоновете на собственото ти звучене и във възможните отгласи от отговорите на другите (присъствието на които в споделянето е единствената гаранция за възможност на появата на истината).
Когато научим значението на думата „не“ за онова, което е пред погледа ни като даденост, ще бъдем в състояние да сложим край и на миражите на видимостта.

Стефан Пеев
Начало

Няма коментари:

Публикуване на коментар