In Memoriam

Катя Филипова (1949–2012)

На 63 години почина певицата Катя Филипова.
Тъгата ни е нужна, за да си спомним любовта и чрез загубата да преживеем отново смисъла на времето отвъд прага на тленното в ежедневието. Светла памет на певицата!

Катя Филипова

Родена е на 13 Май 1949 във гр. Варна в музикално семейство. Баща й е потомък на руски емигранти-дворяни дошли още през 1878 г. Някои от тях са били губернатори, генерали, композитори, оперни певци, хора на изкуството. Родът Филипови в Русия датира още през 1661 г. и се води като един от най-старите дворянски родове в Русия. През 1725 г. управляват Оренбургска област, Башкортостан,Татарстан и северен Казахстан. Участват в изграждането на гр. Лодейное Поле през 1702 г. в Санкт Петербург по заповед от Петър I. През 1878 г. Александър Телесницки участва заедно с брат си Владимир Телесницки в Руско-турската освободителна война. Владимир загива на бойното поле в Шейново а брат му получава Регалии от руския император Александър II и става генерал на руската армия и далекоизточния флот. Баба й е австроунгарка, родена в Херцогство Карниола, Австрия. Била е преводачка на много вестници и списания и е била полиглот - владееа е 12 езика.
Дядо й завършва музика в Одеса, а майка й Дора Филипова- Кралската Музикална Академия в Букурещ. Баща й Александър Тодоров завършва висшето военно училище в София и получава чин капитан в конната кавалерия при цар Борис III. Получава медал "Герой на Съветския Съюз" - първа степен лично от съветския лидер Сталин и е първият чужденец, носител на това отличие в историята на СССР. Заслугата му е, че спасява цял съветски танков полк в Унгария по време на отечествената война. Тя сключва брак с известния барабанист Крум Калъчев. Тя има племенник Александър Филипов, който е художник, известен в средите като новатор със своите нестандартни идеи в областа на дърворезбата и участва във изграждането на историческия музей в с. Белчин. Той създава изцяло интериор който е типичен за 18 век.
Катя Филипова завършва Икономически институт в София, но още като студентка дебютира като певица. Работи с оркестър „Метроном“ и трио „Обектив“ (73-74 г.), по-късно се представя и Биг бенда на БНР. Катя Филипова се явява на няколко международни фестивала, където печели награди — „Златният мост“ (Западен Берлин '75), Касълбар (Ейре '75), I награда на фестивала в Сопот (1976), II награда от Шлагерфестивала в Дрезден (1977), I награда от „Песни за морето и неговите трудови хора“ в Бургас (1981); „Песни за морето“ (Рощок '82).
Една от най-популярните ѝ песни става „Незабрава“ по музика на Тончо Русев и текст на Калин Донков през 1979 година. От края на 1980-те години Катя Филипова работи с Динамит брас бенд в скандинавските държави. Освен „Незабрава“, други големи хитове на Филипова са „Добри познати“ и „Добър вечер“.

Умира на 13 май 2012, точно на 63-тия си рожден ден.

Източник: УИКИПЕДИЯ




НЕЗАБРАВА

Налей ми вино в чаша тънкостенна
и приседни с усмивка неизменна.
Любима, ти навярно имаш право:
сърцето свойта участ заслужава.

И някак си привиква с туй човекът,
крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещнеш, или слава -
сърцето този изпит заслужава.

Целувай дълго. Глътката резлива
безсмъртната любов из нас разлива.
Не можеш дълго? Е, до гроб тогава!
Сърцето този празник заслужава.

Далеч от теб или навеки с тебе,
спокоен ще дочакам всеки жребий.
Сърцето всеки жребий заслужава.
Но не забрава, ах, но не забрава...

Текст: Калин Донков

Източник: КНИГИ-НЮЗ

ТЯ СЕ СЪБЛИЧАШЕ ПРЕД МЕНЕ...

ПЪРВАТА ВЕЧЕР

Тя се събличаше пред мене.
А наглите дървета вън
чела в стъклата замъглени
допираха със звън, със звън.

Удобно седна, полугола,
ръце преплете след това
и виждам как кракът от стола
люлее се едва-едва.

И виждам аз как лъч витае,
прозирен, восъчно налят,
край устните й, над гръдта й –
пчела над нежен розов цвят.

Целунах ключицата бледа.
И ето – рязко прозвучал,
отрони се смехът в безреда,
смехът й чист като кристал.

Крака под дългата си риза
подгъна: „Виж я твойта цел.”
И в миг смехът й ме прониза
за опита да бъда смел.

Устата в дързост мимолетна
до клепките да се допре
успя. И тя глава отметна
назад: „О, тъй е по-добре!…

Но искам две-три думи… Нека…”
Аз я целунах по гръдта,
а тя усмихна се полека –
тъй даде ми награда тя…

Тя се събличаше пред мене.
А наглите дървета вън
чела в стъклата замъглени
допираха със звън, със звън.

Артюр Рембо

Цитира се по: РЕМБО, Артюр. Поезия – Превод и подбор Кирил Кадийски. 2. прераб. и доп. изд. София: Нов Златорог, 1993.
Източник: ВЕСТНИ4Е

ТО НИМА ЩЕ ЗНАЕ ВСЯКОЙ...

В ЦЪФНАЛАТА РЪЖ

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла,
Джени пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

Робърт Бърнс

Превод от английски: Владимир Свинтила

ДОРИ ТАКА ДА Е

Когато видя дупки по пътя, винаги си представям сюжет.
Представям си хората, които се суетят около димящата асфалтова маса за запълване на дупката. После онези в асфалтовата база, които разбъркват сместа. След това виждам техническите ръководители – в тях винаги има някаква особена едва доловима тъга: защото те знаят какво ще случи днес... и след време.
После виждам други типажи. Те са различни, но ги обединява едно: това са хората, които знаят, че тази дупка, която заплашва да разбие колата ми, им носи пари. Понякога много пари. Повече пари, колкото по-често се отваря и се изпречва на пътя ми.
Ето при тези типажи се спирам най-често. Извиквам ги един по един в съзнаиието си и завършвам своя кротък фантазъм простичко: фраскам ехидно усмихнатата им физиономия с юмрук.
Някой ще си каже, че това е безплодно упражнение във фантазми. Дори така да е. Но то ме кара да не забравям, че пропаданията в живота винаги имат човешко лице.

Стефан Пеев

МОЖЕ И ТАКА

Толерантността [на тази книга] не е безгранична. Антитезата на толерантността не е нетърпимостта. Антитезата на толерантността е разобщеността на либералния модел на света, в който идеята за толерантността като свободата на себеизявата е достигнала абсурда на безграничното „може и така“. Всяко ново „може и така“ отваря цепнатина в обществото и разширява усещането за пустота, която напразно се опитваме да запълним с различни форми на регулация. Съвременният човек е свикнал с пустотата и дори не я забелязва – напротив, нуждае се от нея, защото тя събужда у него усещането за свобода.

Стефан Пеев

КЛОШАРСКА ИСТОРИЯ

Винаги съм се изумявал, че в боклука на моя живот някой намира щастието си.

Стефан Пеев

ПЪТЯТ КЪМ ПОЕЗИЯТА

Моята лична тъга е свързана с усещането за провал. Въпреки конкурса, въпреки наградите, въпреки дните и нощите с Добромир Тонев, въпреки приятелското споделяне, въпреки чувството, че търсим брод към поезията му, Добромир остава някъде далеч от нас. Големият поет извървява своя път и никога не се завръща. Той остава винаги далеч пред нас и ни очаква. Очаква нашата смелост, всеотдайност, очаква дори нашето кротко покорство и преклонение пред метафората (защото животът е метафора). Поетът, който се спуска стремително към публиката, може и да я обладае в мига на съприкосновение. Но никога няма да остане в нея. Защото простата истина е, че пътят към поезията е само един. Пътят на читателя към непознатото, неподозираното, необикновеното, неизживянато, неизфантазираното. Големият поет никога не слиза при своя читател...

Стефан Пеев

КАТО ФЕНИКС

Самият живот е подвиг, да бъдеш човек, означава да си готов да страдаш, да се бориш, да се раздаваш, да побеждаваш и да търпиш неудачи, но и като птицата Феникс отново и отново да възкръсваш от пепелта на собствените си страдания.

Стефан Пеев

ТАЙНАТА НА НЕИЗРЕЧИМОТО

Ако искаш да запазиш истината като истина, никога не трябва да преставаш да виждаш в нея тайната на неизречимото.

Стефан Пеев

ПРОБУЖДАНЕ

Да отвориш очи и да срещнеш една усмивка до себе си. На слънцето, което ти възвестява живота и ти вменява неизбежното усилие да бъдеш. Верен на себе си отвъд прага на собствените си колебания, защото денят е изпълнен с топлина, а в топлината има обич. Такъв е простичкият смисъл на пробуждането.

Стефан Пеев

ДИАЛЕКТИКА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Отрицанието има смисъл само в аспекта на утвърждаването. В това е логиката на простичкото „Христос възкръсна“.

Стефан Пеев

БЕЗСТРАШНО ГЛУПАВ И ГЛУПАВО БЕЗСТРАШЕН

Страхът е естествено състояние на очакването. А очакването е невидимата съставка на мечтите. Само човек, който не мечтае, е всякога безстрашен. Безстрашно глупав и глупаво безстрашен.

Стефан Пеев

ОТ РАЗСТОЯНИЕ

Късоглед съм. Виждам наблизо, но далечните образи са размазани за мен. Когато поискам да гледам надалеч, просто затварям очи и мечтая.

Стефан Пеев

КРЪСТОПЪТ

Трудно е да се научим да живеем. Животът изисква от нас забравата. Понякога, наистина понякога най-истинското е да забравиш. Да се откъснеш от миналото, което е винаги твоята собствена верига на преживяното – поредица от спомени, срещи, събития, хора. Ако винаги се усещаш привързан към веригата на миналото, никога няма да достигнеш до кръстопът. И никога няма да се изгубиш. Никога няма да се попиташ „А сега накъде да поема?“ И никога няма да поемеш риска към неизвестното.
Понякога, наистина понякога най-истинското е да забравиш.
Миналото винаги ще те следва по петите. Но в мига на срещата на кръстопътя, не то чертае крачките ти. А свободата да бъдеш себе си с миналото си и отвъд него.

Стефан Пеев

РАЗГОВОРИ С ХАЙНЕ

Хайнрих Хайне (1797–1856)

Улавям се как напоследък денят ми започва с няколко реда от Хайне. Чета познати неща. Философската проза на Хайне. Чета не за да науча. Още по-малко за да си припомня. Чета за удоволствие. Това е разговор на живо, в който съм само слушателят съучастник и наивният интерпретатор на изреченото, което отеква някъде дълбоко в мен, осмислено в светлината на един напълно невъзможен днес, но болезнено действителен свят някога. Моите спонтанни разговори с миналото чрез класиката не са безобидни. Отдавна вече съм осъзнал, че истински модерен е само онзи, у когото класиката е жива като енергийно излъчване, а не като реликтов отпечатък. И тъкмо в тази енергия на духа, която избликва у всеки вписан в живия живот на културната история автор, откривам полето на смисъла да бъдеш тук и сега част от може би единственото във Вселената случване – раждането, съзряването, развитието и пресътворяването на човека.
Обичам сутрешните разговори с Хайне. Мигове насаме, в които времето добива смисъл отвъд своята текуща неизбежност.

Стефан Пеев

ЗАЛУТАН В СПОМЕНА

40 ДНИ И 40 НОЩИ С ДОБРОМИР ТОНЕВ

Година по-късно прелиствам страницата на проекта във ФБ и потръпвам от вълнение.
Мисля си: беше предизвикателно, налудничаво амбициозно, пълно с неизвестности начинание.

Групата е създадена, за да почетем Добромир Тонев – да сме заедно с неговите стихотворения, със спомена за него, с творбите, които ни остави, с красотата, която ни дари. Всеки ден до 24.03.2011 г. по едно стихотворение ще тръгва към хората с очакване и надежда да ни заговори и да ни открие своята красота и истина. Ние сме тези, които решаваме ще го допуснем ли близо до себе си. Така ще бъдем заедно с Добромир 40 дни и 40 нощи.

Това написах тогава в представянето за групата и мисля, че бяхме заедно: тези, които го познаваха най-отблизо, другите, които са го зървали отдалече и са се докосвали до неговата поезия, и онези, които за първи път откриха името му и стиховете му.

40 ДНИ И 40 НОЩИ ЗАЕДНО С ПОЕТА

Дори и отвъд прага на живота такава заедност е тържество на смисъла да бъдем.
Посягайки към следващата творба на Добромир Тонев, живеех с усещането, че нещо във ФБ говоренето трябва да бъде пречупено. Да не мислите, че поезията е безобидна? Оставим ли я да ни заговори, отворим ли себе си за стиха, ние губим своята себичност. В красивия и силен стих погиваме като себе си, за да се възкресим като своята искрена и истинска възможност да бъдем: да бъдем красиви, силни, смели, състрадателни, богати в чувствата, обичащи.
Една година по-късно, потопен в спомена, се опитвам да изрека на глас нещо, което ме изуми със своята неочакваност, заварвайки ме неподготвен да възразя: всъщност споменът не е завръщане към, споменът, красивият и смислен спомен, споменът, който изпълва битието ни със смисъл, е отиване при. Привидното завръщане в спомена е движение напред към смисъла. В спомена отблясъкът на миналото отваря светлината на бъдещето. И срещата с миналото всъщност е проекция на нашето бъдеще като възможност.

Стефан Пеев

УМ, НАДАРЕН С ДОБРОТА

Мъдростта е ум, надарен с доброта. Умът без доброта е хитрост. Хитростта рано или късно се обръща срещу самия човек. Затова се налага хитростта да се прикрива. А мъдростта е открита и сигурна. Тя не лъже другите и преди всичко самия човек. Мъдростта го дарява с добро име, трайно щастие и чиста съвест – най-ценните неща на старини.

Академик Дмитрий Лихачов

Източник на превода: БЛОГ.БГ

В ПРЕДАВАНЕТО БИБЛИОТЕКАТА ПО БНТ

Изследването на доц. д-р Миряна Янакиева „От родния кът до гроба. Пенчо Славейков – „Сън за щастие“ получи поредното си признание. Книгата беше представена в предаването „Библиотеката“ по БНТ на 17 март.

Монографията е първото цялостно изследване на Славейковата творба „Сън за щастие“. Анализът обхваща в зададената от поета последователност всички стихотворения, които изграждат смисловата и художествена цялост на „Сън за щастие“. Чрез съпоставка с други близки по форма произведения от българската и от чужди литератури е обосновано предложението „Сън за щастие“ да се определи жанрово като лирическа книга. Отстояван е възгледът, че в „Сън за щастие“ се откроява определен лирически модел, който в „разпръснат“ вид присъства и в голяма част от останалите творби на Славейков. Изследвани са връзките между „Сън за щастие“ и антологиите „На Острова на блажените“ и „Немски поети“. „Следи“ от „Сън за щастие“ са потърсени и в други Славейкови текстове, като например неговите „Пътни очерки“ или писмата му до Мара Белчева.
Книгата е предназначена за научни специалисти, учители, студенти, ученици в хуманитарни гимназии и хуманитарни паралелки, както и за всички, които се интересуват от проблемите на българската литература.

Стефан Пеев

Източник: БНТ.БГ

ОТ РОДНИЯ КЪТ ДО ГРОБА
ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ – „СЪН ЗА ЩАСТИЕ“
Автор: Миряна Янакиева
Рецензенти: проф. Никола Георгиев, доц. Александър Панов
Българска. Издание I. 2011 г.
Издателство „Контекст“, Пловдив
© Миряна Янакиева, 2011 г.
© Издателство „Контекст“, Пловдив, 2011 г.
ISBN 978-954-8238-35-9 | мека корица | 208 стр. | цена 9.90 лв.


ОТ РОДНИЯ КЪТ ДО ГРОБА. Пенчо Славейков – „Сън за щастие“
на доц. Миряна Янакиева (издателство КОНТЕКСТ) е вече част от библиотечния фонд на десет от най-престижните университета в САЩ:

1. Yale University, New Haven, CT
2. University of Washington, Seattle, WA
3. The University of Chicago, Chicago, IL
4. The University of Kansas, Lawrence, KS
5. University of Wisconsin at Madison, Madison, WI
6. Stanford University, Stanford, CA
7. Harvard University, Cambridge, MA
8. University of Virginia, Charlottesville, VA
9. Columbia University, New York, NY
10. University of North Carolina – Chapel Hill, Chapel Hill, NC

ДИАЛЕКТИКАТА НА ЖИВОТА И ЛОГИКАТА НА ЕЖЕДНЕВИЕТО

В логиката на ежедневието хората просто искат да са добри.
В диалектиката на живота осъзнаваме, че това е невъзможно.
Че пътят минава през приемане на греха, през съзнанието за вината, през разтерзанието на истината.
В крайна сметка всеки има своята Голгота – своя символ на пътя към истината.

Стефан Пеев

ЕСТЕСТВЕНО ПО ПРИРОДА

Всеки човек е любопитно същество. Иска му се да знае повече от онова, което вижда в момента. Затова и се учим. Да виждаме нещата такива, каквито биха могли да бъдат. Много преди да сме стигнали до там, където те са и където познанието ни отвежда.

Стефан Пеев