Жан-Франсоа Лиотар | МАРИ В ЯПОНИЯ

Жан-Франсоа Лиотар (10 август 1924 – 21 април 1998)

МАРИ В ЯПОНИЯ

Stream of cultural capital¹? Ho това съм аз, си казва Мари, като гледа движението на въртележката в Нарита. Малък поток, но поток. Културен, това е сигурно, те ме купуват като част от културата. Капитал, също така. Аз не съм му собственик, благословен да е, нито го управлявам. Една малка културна работна сила, която те експлоатират. Но както си е редно, според договор, уточнявам, който съм подписала. Това не е велико откритие. Наполовина наемен работник, наполовина занаятчия. Ти сама си го пожела. Кръстосваш Европа, континентите, самолети, факсове, телефони, поща по четирите края на света. Тежко е, тежко е. Приятно е, но е тежко. Беше приятно. Но трябва също и да се работи все пак, и то все повече. Не може да се продава все същата стока. Трябва да се изобретява, чете, измисля. Защото без това те не са доволни, казват, че ги вземаш за глупаци. Или че залязваш. Знаете ли, Мари вече няма какво да каже. В кошчето.
Понеже нещата вървят добре, появява се някаква домакиня (виждам я, идва, сигурна съм) или някакъв помощник, които идват да ви вземат с такси от летището. Имате половин час в хотела, за да се освежите. Понякога това е осемнадесетчасов полет без прекъсване, нали? Коктейл и вечеря, после лекцията и чаша вино. Или пък коктейл, лекцията и после вечеря. Винаги същото във всички точки на света. Понякога се безпокоят, понякога са ентусиазирани или малко лоши. Понякога също са истински приятели. Винаги си усмихната, Мари, дори ако им разказваш внимателно в своята talk² някакви злокобни истории. Мога да продавам тревогата, това е интересно, но трябва да го правя по приятен начин. Утре или вдругиден е заминаването, прегръщаме се, разменили сме си разни неща един с друг, книги, адреси, прегръщаме се отново, довиждане, ще се видим пак, нали? Светът е малък, махване с ръка, кратка меланхолия, куфарите минават през проверката. – Добър ден, вие сте Кеико? Благодаря, че дойдохте да ме посрещнете. Дали и Кеико също е малък поток културен капитал? Очевидно. Шофьорът с бели ръкавици ни гледа в огледалото за обратно виждане, докато бъбри любезно, главите ни са опрени в колосаните дантели на седалките. Таксито си проправя път като ракета по магистралата и по кръстовищата. Поток капитал. Пристигнахме, имам си своя половин час. Стаята е на петдесет и осмия етаж и всичко е наред.
Мари си спомня под душа как техният преподавател им обясняваше, че капиталът не е само time is money³, но и money is time⁴. Добрият поток е онзи, който пристига най-бързо. Отличният поток пристига в момента, в който почти е тръгнал пак. Това наричат реално време или live, по радиото и телевизията. Но най-доброто е да предусещаш идването на потока, неговото „реализиране“, преди да е пристигнал. Това са парите в кредит. Това е складираното време, време за харчене, преди реалното време. Времето се печели, взема се назаем. Трябва да си купиш word processor⁵. Пести невероятно време. – Ами писането? – Пише се по-бързо, а и подредбата на страниците, бележките, корекциите, виждаш, нали? – Бедната Мари, ти няма да забогатееш; обичаш да драскаш по своята хартия – толкова по-зле. Ти си малък бавен поток. Ще бъдеш дублирана от малки бързи потоци. От експедитивна култура. Достатъчно е да умреш навреме, преди да си станала за посмешище. Тя си казва, че мисълта изисква време, няма какво да се направи срещу това. Или по принцип онова, което глупаво наричат сътворяване. То изобщо не прилича на потоци. Това са по-скоро морета. В тях се нагазва. Те не отиват наникъде, не са усмихнати, не са комуникативни. Спомняш ли си как той работи, Дон? О! Не е барикадиран, не е някакъв монах! Но при все това е съвсем другаде. Приятелите го посещават в неговото убежище на село, той ги посреща любезно. Те разказват истории за художници. Никой така и не успява да разбере дали това изобщо стига до него. Той не казва почти нищо за своята работа. И после един ден излагат серия от петнадесет негови картини голям формат в някоя галерия, или петдесет рисунки. Извод: истинските потоци са подземни, те текат бавно под земята, те образуват водни слоеве, извори. Не се знае къде ще избият. И тяхната скорост е неизвестна. Бих искала да съм подземна кухина, пълна с черна, студена и неподвижна вода.
Още десет минути преди Кеико да дойде. Мари се гримира. Що се отнася до печеленето на време, ние жените сме винаги губещи. По главата и тялото ни винаги има нещо за оправяне. Мъжете блясват и със съвсем малко старание. Не точно. Доволна съм от лекцията си. Те няма да разберат нищо от нея. Прекалено е лаконична. И е прекалено написана. Човек би казал – а ла Морис. Прекалено „френска“. Или ирландска. Отива към минимализъм. Те искат добри и ясни потоци. Обяснения това откъде идва, накъде отива. Кратко въведение. Ситуиране на проблема в контекста. Ернст поддържаше това, Дик отхвърли онова, Рут обясни, че проблемът е неправилно поставен: фалократически подход. А Рон – че всички продължават да мислят по западняшки, въпреки че има и други. А, другите! Само това им е на устата. Различие, другост, мултикултурализъм. Това е тяхното „дада“⁶.
Моят преподавател ни припомняше Кант: да мислим сами, да мислим в съгласие със самите себе си. Днес ни казват, че това е логоцентрично, не е politically correct. Потоците трябва да текат в правилната посока. Да се сливат. Защо е цялата тази културна дандания, конференциите, интервютата, семинарите, защо? Само за да се убедим че говорим за едни и същи неща. Ама за какво? За другостта. Единодушие по принципа, че единодушието е подозрително Ако си жена, и си ирландка, и то представителна, и си някакъв преподавател в Бразилия, и си лесбийка, и пишеш неакадемични книги, тогава ти си един наистина добър малък поток. Интересуваш културния капитал. Ти си един малък амбулантен културен търговец. Побързай. Но ако им представиш един къс, донякъде сбит анализ върху sens-able⁷, както казва Рахел, и неговото отношение към смъртта, тогава наистина ти не си такъв. Това е общоизвестно. Как изразява това твоето различие? Къде е отишла твоята другост? Всеки друг, някой почтен ordinarius от Бохум, Германия, би могъл да бъде на твоето място. Това, което културният капитализъм е открил, е пазарът на своеобразията. Всеки изразява своеобразието си. Той говори от своето място в мрежата от пол, етнос, език, възрастова група, социална класа, несъзнавано. Истинската универсалност, за която понастоящем се говори, е своеобразието. Представяш ли си красивата ирландска хомосексуалистка, която преподава френски език в Университета на Сао-Паоло и прави кантианско-витгенщайниански анализи? Е, това е обезнадеждаващо. Това е откровено неинтелигентно, архаично. Що за философия е тая? Това е дори скандално. Добре, да видим дали в Токио и Кайро са такива.

[о т к ъ с]

Жан-Франсоа Лиотар

¹англ. – поток на културния капитал; б. пр. [↑ о б р а т н о]
²англ. - реч; б. пр. [↑ о б р а т н о]
³англ. - времето е пари; б. пр. [↑ о б р а т н о]
⁴англ. - парите са време; б. пр. [↑ о б р а т н о]
⁵англ. - компютър; б. пр. [↑ о б р а т н о]
⁶Освен алюзия за худ. течение, тук се има предвид и едно от значенията на думата: "любима идея"; б. р. [↑ о б р а т н о]
⁷англ. - усетимото, способното да достигне сетивата, както и способното да бъде сетивно достигнато; б. р. [↑ о б р а т н о]

Жан-Франсоа Лиотар. Постмодерни поуки. Серия ЕТОСИ. Издателство КРИТИКА И ХУМАНИЗЪМ, 2002.


Обичам сутрешните срещи на кафе с Лиотар – порции интелектуална енергия, подплатени с ирония, умерен критицизъм, разбиране и проникновеност. Срещи със стар познайник, когото никога няма да видиш, но с когото можеш да водиш най-живия възможен разговор – разговор, изтъкан от вслушване.

Стефан Пеев

В ПАМЕТ НА ЛЕДА МИЛЕВА

In Memoriam

Леда Милева (1920–2013)

На 93-годишна възраст тази сутрин почина Леда Милева, писателка, преводачка, автор на стихове и пиеси за деца, съобщиха близки на семейството.
Леда Милева почина на рождения си ден – 5 февруари. Тя е родена в София през 1920 г. Дъщеря е на поета Гео Милев.
Получава средно образование в Американския колеж в София. Завършва Софийския университет. След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София, главен редактор на списания „Пионерска самодейност“ и „Дружинка“, редактор в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българската национална телевизия.
От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерството на външните работи. До края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. Била е председател на Съюза на преводачите.
Автор e на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски. Tя е автор на една от най-любимите детски песнички - „Зайченцето бяло”.
Написала е книгите "Заю на разходка" (1946), "Няма време" (1949), "Работна Мецана" (1954), "Мустакатият Иванчо" (1957), "Златоперко" (1965), "Влак-юнак" (1967), "Къде е хоботът на слона" (1983) и др.

Източник: ДНЕС.БГ

...а истината е, че „Зайченцето бяло“ днес вече звучи някак тъжно...

НОВИ ЗАГЛАВИЯ В КНИГИТЕ.НЕТ

Непознатият Никола Гешев
Автор: Андрея Илиев
Издател: Сиела
Издание: първо, 2012
Брой страници: 440
Размери: 17/23 см
Корица: мека
ISBN 978-954-2812-00-5
Цена 20.00 лв.


За поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

Полета. Т. 1. Полета на духа
Автор: Пиер Бурдийо
Издател: Изток–Запад
Издание: първо, 2012
Брой страници: 588
Размери: 18/25 см
Корица: твърда
ISBN 978-619-1520-98-5
Цена 29.90 лв.


За поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

Организационно поведение
Автори: Марин Паунов, Мина Паунова, Александър Паунов
Издател: Сиела
Издание: четвърто преработено и допълнено, 2013
Брой страници: 344
Размери: 21/29 см
Корица: твърда
ISBN 978-954-2812-50-0
Цена 20.00 лв.

За поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

Войник. Или упование за обезсърчените
Автор: Калин Терзийски
Издател: Сиела
Издание: първо, 2012
Брой страници: 268
Размери: 14/21 см
Корица: мека
ISBN 978-954-2812-13-5
Цена 15.00 лв.

За поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

ЗА СТАРИТЕ КОЛИ, КНИГИТЕ, ЕДНА РЕЦЕНЗИЯ, ЕДИН ОТЗИВ, ИЛИ ЗА СУМАТОХАТА ДА БЪДЕМ ТАКИВА, КАКВИТО СМЕ

Литературознанието като възможност за избор. Сборник в чест на Рая Кунчева съст. М. Янакиева, Р. Дамянова, Й. Найденова, Е. Трайкова, А. Милтенова, изд. „Контекст“, Пловдив, 2012, 798 с., 39 лв.

От родния кът до гроба. Пенчо Славейков – „Сън за щастие“ автор М. Янакиева изд. „Контекст“, Пловдив, 2011, 208 с., 9,90 лв.

Кое е общото между книгата и стария автомобил? Може би това, че и книгата, и автомобилът някой ги създава и повече няма воля над тях. Те минават от ръка на ръка и непрестанно сменят собствениците си. Посрещани са с любов или безразличие. Служат предано на добрите си стопани, правейки живота им по-смислен, изпълнен с движение, или пък търпят нехайството на лошия собственик. Различни са пътищата, по които ни водят книгите и автомобилите, но съдбата им – да бъдат в общение с нови и нови хора – е обща.

ЛИТЕРАТУРЕН ВЕСТНИК в брой 39 (28 ноември – 4 декември 2012 година) публикува анотация за книгата ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕТО КАТО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗБОР и общирна рецензия на Яница Радева за изследването на Миряна Янакиева ОТ РОДНИЯ КЪТ ДО ГРОБА. ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ – СЪН ЗА ЩАСТИЕ. И двете книги са на издателство КОНТЕКСТ.

Брой 39 можете да очаквате на сайта на ЛИТЕРАТУРЕН ВЕСТНИК.

Стефан Пеев

ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕТО КАТО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗБОР

Среща на идеи, проблеми и почерци, участващи в изграждането на съвременното литературоведско пространство. Статии на шестдесет и трима български и чуждестранни литературоведи.

Заглавието на сборника ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕТО КАТО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗБОР препраща към монографията на Рая Кунчева „Стихът като възможност за избор”. Идеята, че литературознанието е поле на мисловна свобода, е илюстрирана в сборника чрез разнообразието на включените в него статии. Те са обединени около няколко проблемни ядра, които отговарят на основните области на научните интереси на Рая Кунчева.
В първия раздел „Стих и смисъл” влизат статии, свързани със стиховедските трудове на Рая Кунчева и с различни аспекти на интерпретацията на лирически творби.
Вторият раздел „Идеи и подходи в литературознанието” обединява статии с теоретична насоченост, в които се проблематизират понятия и подходи на съвременното литературознание.
Темата на статиите от третия раздел – „Литература и ценности”, е подсказана от силно изразения интерес на Рая Кунчева към ценностните измерения на литературата и многократно изразяваното в различни нейни съчинения убеждение, че пред литературната наука като наука за човека стоят наболели задачи като: работа върху накърнената памет и идентичност, разработване на възможностите на методологическия плурализъм, полагане на изследванията в отворено интердисциплинарно поле, отваряне на проблематиката към болезнени проблеми на нравствеността в съвременното общество.
В сборника е отделено място и на сравнителното литературознание (четвърти раздел), с което също е свързана една съществена част от заниманията на Рая Кунчева и като автор, и като съставител. Статиите в последния, пети раздел на сборника, озаглавен „Прочити”, разгръщат оригинални интерпретации на литературни произведения от българската и чужди литература или откриват неочаквани междутекстови връзки.
Сборникът е издаден с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания” при Министерството на образованието, младежта и науката.
Издава „Контекст”, Пловдив. Тази година издателството навършва 10 години от основаването си.

Източник: ИНСТИТУТ ЗА ЛИТЕРАТУРА

Стефан Пеев

ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕТО КАТО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗБОР
Българска. Издание I. 2012 г.
Съставители и редактори: Миряна Янакиева, Румяна Дамянова, Йонка Найденова, Елка Трайкова, Анисава Милтенова, 2012
Сборник, 2012
© Издателство КОНТЕКСТ, Пловдив, 2012 г.
ISBN 978-954-8238-40-3 | твърда корица | цена 39.00 лв.


Поръчка на книгата в: КНИГИТЕ.НЕТ

Отзиви:
КУЛТУРА
ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ

ПРЕХОДЪТ

„Преходът“ е роман метафора за пътя, който извървява съвременният човек, за да преодолее в себе си демоните на самотата, отчуждението, потиснатото Аз, разрухата от насилието над собствената личност, сривовете вследствие манипулациите и злоупотребите с властта над интимната ни идентичност. Доктор Сара Верман е психотерапевт, чиято практиката я сблъсква с амалгама от човешки съдби – банкер с минало на алпинист, безработна бивша секретарка, журналист от жълтите хроники на медиите, някогашна красавица – съпруга на известен футболист. Още няколко обикновено-необикновени образа допълват необикновено-обикновените драми. Героите са така потънали в проблемите на ежедневните си тревоги и напрежения, че обичайните практики на психотерапията се оказват недостатъчни. Доктор Верман предприема необичаен и рискован ход – със съдействието на планинския гид Белов да превърне пациентите си в екип, способен да осъществи тежък преход високо в Алпите. Всъщност, преход към и във самите себе си.

Четох по-бавно, отколкото ми се искаше. Великолепие! Още ме държи. И ще ме държи дълго. Мисля, че така ще се отрази и на бъдещите му читатели. Роман, който те променя или... който те намира, когато ти самият си се изгубил.

Камелия Кондова

ПРЕХОДЪТ

Роман
Българска. Издание I. 2012 г.
© Галя Радева-Рейни – автор, 2012
© Румен Дамянов – автор, 2012
Ганка Филиповска – редактор, 2012
© Деян Василев – фотография, 2012
© Галя Радева-Рейни – стихове, 2012
© Издателство КОНТЕКСТ, Пловдив, 2012 г.
ISBN 978-954-8238-42-7 | мека корица | цена 10.00 лв.

За поръчки: КНИГИТЕ.НЕТ

АЗ ЧЕТА: „Преходът“: Тежък преход в Алпите или преход към самите себе си

КАФЕНЕ.БГ: „Предай нататък“ в български вариант или как двама автори създават неклиширано Добър роман благодарение на „клиширано“ Добро

ПРОГРАМАТА: Представяне на романа на Галя Радева-Рейни и Румен Дамянов

АЗ-ЖЕНАТА.БГ: „Преходът“: Тежък преход в Алпите или преход към самите себе си

БНР | ХОРИЗОНТ | 12+3: | Интервю на Лъчезар Цветков с Румен Дамянов: Румен Дамянов: Смисълът на живота е човек да се чувства щастлив

Професор Валерия Фол: Професор Бакалов най-точно определи Александър Фол като философ на история

Проф. Валерия Фол

Интервю на Миглена Стефанова по БНР с проф. Валерия Фол по повод на второто издание на книгата на Александър Фол „Думи и образи“

БНР, 7 юли 2011 година

ДУМИ И ОБРАЗИ
Автор: Александър Фол
Илюстрации: Борис Димовски
Българска. Издание I. 2011 г.
Издателство „Контекст“, Пловдив
© Александър Фол, 2011 г.
© Издателство „Контекст“, Пловдив, 2011 г.
ISBN 978-954-8238-30-4 | мека корица | 136 стр. | цена 7.90 лв.

Поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

Моменти от представянето на книгата ДУМИ И ОБРАЗИ на Александър Фол в Унгарския културен институт в София.

Стефан Пеев: „Думи и образи“ от Александър Фол трябва да бъде четена като човекознание

Стефан Пеев

Интервю на Миглена Стефанова по БНР със Стефан Пеев, управител на издателство КОНТЕКСТ, за книгата на Александър Фол „Думи и образи“

– Каква реакция очаквате от читателите, от публиката към текстовете на Александър Фол? Трябва да уточним, че това е второ издание, но първото е било достатъчно апокрифно, за да кажем, че го няма.
– Първото не само че е било апокрифно, но то излиза във време, когато едва ли тази книга би могла да бъде осмислена по своя автентичен начин. Надявам се времето за осмислянето на „Думи и образи“ вече да настъпва. Очаквам да се опитаме да се разделим с предразсъдъците си, да приемем предизвикателството, което ни подава Александър Фол, да се спрем за малко и да помислим. Може да не се съгласим с всичко, което прочетем, може в някои моменти дори да му се ядосаме, разсърдим, но в никакъв случай няма да останем разочаровани, ако четем без предразсъдъци.
– Ако пък буквално вземем част от заглавието на книгата, в която има и думата образи, е редно да кажем, че книгата е нарисувана от Борис Димовски.
– Това, което знам за творческия процес около книгата, лично ме изненада. Професор Валерия Фол разказа, че Александър Фол и Борис Димовски са се срещнали, както е било обичайно, те са лични приятели. Фол е споделил желанието си да издаде тази книга, попитал е Димовски дали ще направи илюстрации, оставил му е текста, за да се запознае, и на следващата среща, на която е трябвало да се води разговор дали изобщо Димовски ще илюстрира, или няма да има възможност да илюстрира книгата, Димовски е дошъл направо с готовите илюстрации към цялото издание. При всички положения тази книга трябва да се мисли като книга в съавторство.
– А усеща ли се в книгата онова, което не е успял да каже професор Александър Фол? В нея има текстове за времето, за паметта, за мисленето, за културата, за Европа, за Изток–Запад.
– „Думи и образи“ може да бъде четена по много начини. За човек, който познава поне малко по-отблизо творчеството на Фол, книгата няма да го изненада като постановки. Истината е, че в тъканта на повествованието... Замислих се, защото много е трудно да се определи и тепърва ще предстои на специалистите да се борят над жанровите определения на тази книга, тепърва ще се търси начин да се формулира езикът и стилистиката на книгата, но за мен истината е, че книгата се явява систематизация на цялостната теория и на всички основни възгледи на професор Фол за културата. И тя трябва да бъде четена по този начин според мене – като човекознание.

БНР, 7 юли 2011 година

ДУМИ И ОБРАЗИ
Автор: Александър Фол
Илюстрации: Борис Димовски
Българска. Издание I. 2011 г.
Издателство „Контекст“, Пловдив
© Александър Фол, 2011 г.
© Издателство „Контекст“, Пловдив, 2011 г.
ISBN 978-954-8238-30-4 | мека корица | 136 стр. | цена 7.90 лв.

Поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ





Моменти от представянето на книгата ДУМИ И ОБРАЗИ на Александър Фол в Унгарския културен институт в София.

КНИГАТА НА МИРЯНА ЯНАКИЕВА „ОТ РОДНИЯ КЪТ ДО ГРОБА. ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ – „СЪН ЗА ЩАСТИЕ“ (издателство КОНТЕКСТ) ПОЛУЧИ ЛИТЕРАТУРНАТА НАГРАДА „ДЪБЪТ НА ПЕНЧО“

На 28 май, в деня на стогодишнината от смъртта на Пенчо Славейков, учредителят на отличието проф. дфн Светлозар Игов обяви за шести път литературната награда "Дъбът на Пенчо", която се присъжда за приноси в съвременната българска литература и литературознание.
Наградата за 2012 година се присъжда на Миряна Янакиева за книгата "От родния кът до гроба. Пенчо Славейков - "Сън за щастие" и на Борис Минков за книгата "Градът - междинни полета".
Досегашните носители на наградата са Златомир Златанов (2007), Антония Велкова-Гайдаржиева и Пламен Дойнов (2008), Елена Алексиева и Милен Русков (2009), Владимир Сабоурин и Катерина Стойкова (2010) и Георги Господинов и Палми Ранчев (2011).

Източник: ЛИТЕРНЕТ

В ПРЕДАВАНЕТО БИБЛИОТЕКАТА ПО БНТ

Изследването на доц. д-р Миряна Янакиева „От родния кът до гроба. Пенчо Славейков – „Сън за щастие“ получи поредното си признание. Книгата беше представена в предаването „Библиотеката“ по БНТ на 17 март.

Монографията е първото цялостно изследване на Славейковата творба „Сън за щастие“. Анализът обхваща в зададената от поета последователност всички стихотворения, които изграждат смисловата и художествена цялост на „Сън за щастие“. Чрез съпоставка с други близки по форма произведения от българската и от чужди литератури е обосновано предложението „Сън за щастие“ да се определи жанрово като лирическа книга. Отстояван е възгледът, че в „Сън за щастие“ се откроява определен лирически модел, който в „разпръснат“ вид присъства и в голяма част от останалите творби на Славейков. Изследвани са връзките между „Сън за щастие“ и антологиите „На Острова на блажените“ и „Немски поети“. „Следи“ от „Сън за щастие“ са потърсени и в други Славейкови текстове, като например неговите „Пътни очерки“ или писмата му до Мара Белчева.
Книгата е предназначена за научни специалисти, учители, студенти, ученици в хуманитарни гимназии и хуманитарни паралелки, както и за всички, които се интересуват от проблемите на българската литература.

Стефан Пеев

Източник: БНТ.БГ

ОТ РОДНИЯ КЪТ ДО ГРОБА
ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ – „СЪН ЗА ЩАСТИЕ“
Автор: Миряна Янакиева
Рецензенти: проф. Никола Георгиев, доц. Александър Панов
Българска. Издание I. 2011 г.
Издателство „Контекст“, Пловдив
© Миряна Янакиева, 2011 г.
© Издателство „Контекст“, Пловдив, 2011 г.
ISBN 978-954-8238-35-9 | мека корица | 208 стр. | цена 9.90 лв.


ОТ РОДНИЯ КЪТ ДО ГРОБА. Пенчо Славейков – „Сън за щастие“
на доц. Миряна Янакиева (издателство КОНТЕКСТ) е вече част от библиотечния фонд на десет от най-престижните университета в САЩ:

1. Yale University, New Haven, CT
2. University of Washington, Seattle, WA
3. The University of Chicago, Chicago, IL
4. The University of Kansas, Lawrence, KS
5. University of Wisconsin at Madison, Madison, WI
6. Stanford University, Stanford, CA
7. Harvard University, Cambridge, MA
8. University of Virginia, Charlottesville, VA
9. Columbia University, New York, NY
10. University of North Carolina – Chapel Hill, Chapel Hill, NC

ПРЕЗ 1894 ГОДИНА ПЛОВДИВЧАНИ СА ЧЕЛИ КНИГИ НА ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ЕЗИКА

Една от централните вътрешни новини на столичните вестници през януарските дни на 1895 г. била за дейността на Пловдивската народна библиотека. Имало и други важни събития, ала новинарите се впуснали надълго и нашироко да описват колко книги са постъпили в библиотеката, колко и какви са били читателите, какво най-много ги е интересувало през отминалата година. Включени са дори незначителни на пръв поглед подробности. Как ли биха се озорили редакторите в съвременните всекидневници, за да свият тази информация в “порядъчния обем” от 7-8 реда?
Ако търсим обяснение на това “разточителство”, подсказва го тонът на изложението – гордост, че 30-хилядният Пловдив е дал 27 212 читатели, които прегледали на място повече от 20 000 книги и взели за домашен прочит още 50 000. Уточнява се също, че не става дума за вестниците и списанията.
Известието било поместено без коментар, като редакторите отпреди век смятали, че фактите говорят достатъчно ясно. По това време Пловдивската народна библиотека разполагала с 19 110 книги. От тях на български език – 5 291, на руски – 4 637, на френски – 4 621, на английски – 1 720, на немски – 1 708, на чешки – 640, на гръцки – 356. Следват още: латински (154), хърватски (106), италиански (79), сръбски (25), влашки (9), турски (8), полски (6). Посетителите в библиотеката прочели близо 11 000 книги на български език, 3 500 на руски и повече от 5 000 книги на френски език. От книгите, взети за домашен прочит, 2 500 били на френски език, по 1 000 на български и на руски език.
Интересна е още една статистика – за читателите. Най-много били учителите – 10 452, над 8 000 били учениците, търговците – 1 904, чиновниците – 2 997 души. Тук завършват фактите, без да се упомене, че няколкото училищни библиотеки в града съперничели на Пловдивската народна библиотека, а за богатите книжовни сбирки на Найден Геров, Йоаким Груев и на други видни пловдивчани можело да се говори с часове.
Наистина такива факти не се нуждаят от коментар.

Владимир Балчев
сп. „Всичко за книгата“

Георги Раковски | ГОРСКИ ПЪТНИК

Книгата "Горски пътник", 1857

Източник на файла: World Digital Library

A MUST HAVE (НЕЩО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ИМАШ), ИЛИ КОГА НЕ СИ ЖИВЯЛ НАПРАЗНО

ИЗДАТЕЛСКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА

"Днес за всички вече е ясно, че „Одисей” е най-великият роман на столетието".
Антъни Бърджес

Едновременно абстрактно, интелектуално и провокиращо, повествованието на „Одисей” е с енциклопедични пропорции. Историята има колкото литературни, толкова и чисто експериментални характеристики и качества, а постигнатият резултат се нарежда сред най-емблематичните творби на модернизма. Книгата на Джеймс Джойс – роденият в Ирландия автор на „Бдение над Финеган” и „Портрет на художника като млад” – постига нещо, което малцина писатели са успявали да направят: творческото му наследство се е обособило като водещо и продължава да се отрупва със слава, овации и последователи, които днес се увеличават с лавинообразни мащаби, вместо да губят инерцията си.
Джойс, при все че не е бил кой знае колко обичан приживе, особено в родината си, посмъртно се утвърждава като един от най-влиятелните писатели на миналия век, а „Одисей” инициира същинска белетристична революция, подменяйки общоприетите средства на реализма с нови, алтернативни похвати, чиято функция е по-точен израз на вътрешния мисловен и психически свят на човека. Джойс преобръща, ревизира и сякаш „пренаписва” езика, комбинирайки думи на асоциативен принцип, премахвайки границите между изреченията и употребявайки т. нар. „поток на съзнанието”. Творчеството на Джойс е всеобхватно и наситено със символика, алегории и синестезии, затова не е случайно и че персонажите в „Одисей” са в особена, но осезаема връзка с тези от „Одисея“ на митичния Омир. Освен това отделните глави на романа имат връзка с определено изкуство, реторическа техника, цвят и пр.
Преизданието запазва чудесния превод на Иглика Василева, която старателно е прегледала всеки ред и е отстранила някои грешки от предишното издание. Книгата е с луксозно оформление и корица, решена като техника в класически стил, но с модернистичен от концептуална гледна точка полъх, а неин автор е изтъкнатият български художник Петър Станимиров. С Общите усилия на Станимиров, Василева и ние от „Изток-Запад” ви представяме вечната класика на ирландския писател по неочакван и запомнящ се начин.

ЧИТАТЕЛСКИ ОТЗИВ

В литературата Джеймс Джойс е онова, което са в науката Фройд и Айнщайн.
Валери Ларбо
Днес за всички вече е ясно, че „Одисей” е най-великият роман на столетието.
Антъни Бърджес

Започнах да чета „Одисей” на Джеймс Джойс именно заради изказвания като горните. Сега, след като прочетох книгата, мога да заявя смело, че за да си причини „Одисей” на Джеймс Джойс, човек трябва да е или фанатичен сноб, или много да обича литературата. „Одисей” не просто е скучна книга, тя е мъчителна. Тя не трогва, не увлича, не събужда емоция и съпричастност. Дори такъв защитник на книгата като Хорхе Луис Борхес (който пише пролога към изданието на испански език) признава, че не я е чел открай-докрай. И все пак остава големият въпрос: Защо си струва да се прочете „Одисей”? Велика ли е тази книга или просто е поредната прищявка на интелектуалците, за да се чувстват неразбрани?
[...]
Стефан Цвайг казва за „Одисей”, че това е произведение, създаващо повече слово отколкото свят. Романът на Джойс не може да погълне читателя. Той е като магнит, към който колкото повече се приближаваш, толкова повече те отблъсква. Сложна игра на ума. Игра на думи. Лабиринт, заплетен от един гениален Дедал. „Одисей” е като огромен град, който никога не можеш да познаваш в пълнота. Винаги ще има улички, които ти убягват. Един студен самотен град, който задава хоризонтите на твоя живот. Структура, форма, която ти самият трябва да изпълниш със смисъл. „Одисей” е хоризонтът на всичко възможно и невъзможно в словото, рамката, в която се развива литературата на целия ХХ век. Книгата на Джойс е равносметка на близо 30 века европейска литературна история – завръщане към корените, към гения първоизточник на Омир. Но едновременно с това „Одисей” е и захвърлен проект към бъдещето. Одисей не остава в Итака. Едва завърнал се, той поема отново на път.
(Моят съвет е: ако не искате да съсипвате месец и половина от своя живот, както направих аз, не четете подробно цялата книга. Вижте схемата отзад и преценете кои глави биха ви били интересни – препоръчвам 6, 9, 12, 13, 15, 17 и 18. Лично аз ще цитирам „Одисей” до края на дните си, за да ми компенсира интелектуалната мъка, която ми причини. По това ще ме познаете: Юлия Роне) (Източник: АЗ ЧЕТА)

КРАТКА СПРАВКА ЗА ДЖЕЙМС ДЖОЙС

Джеймс Джойс, роден през 1882 г., е ирландски писател и поет, чиито психологичеси перцепции и новаторски литературни техники го правят един от най-влиятелните писатели на 20 век. Творчеството му започва със стихосбирката “Камерна музика" (1907), посветена изцяло на любовта. Следва сборникът разкази “Дъблинчани" (1914). Първият му роман - автобиографичният “Портрет на художника като млад" (1916) очарова читателската публика с новите литературни похвати, които съдържа - поток на съзнанието, или т.нар. вътрешен монолог, техника, чрез която се постига разкриване на всички чувства, мисли и усещания на литературния герой чрез съзнателно търсен психологически реализъм. През 1922 г. Джойс получава международна известност с романа “Одисей", преведен през 2004 г. и на български, а по-късно с “Бдение над Финеган" (1939). Умира през 1941 г. (Източник: ЛИТЕРНЕТ)

ЕДНА ДУМА В ПОВЕЧЕ

За щастие „Одисей“ на Джеймс Джойс е от книгите, които никога няма да остареят. Да имаш такава книга в библиотеката си, означава да си надмогнал чувството си за преходност. И ако не пропуснеш да я включиш в наследството си и накараш наследниците ти да ценят богатството на твоята библиотека редом с другото, което им оставяш – не си живял напразно.

Стефан Пеев

ОДИСЕЙ
Автор: Джеймс Джойс
Издател: Изток–Запад
Издание: второ, 2011
Размери: 18/25 см
ISBN 978-954-3219-50-8 | твърда корица | 928 стр. | цена 59.00 лв.

Поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

Още по темата:
Джеймс Джойс в ЛИТЕРНЕТ

ПРАШЕЦЪТ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ВЪПЛЪТЕНОСТ

Рецензия от проф. Радосвет Коларов за книгата:
Миряна Янакиева. От родния кът до гроба. Пенчо Славейков „Сън за щастие”. Издателство „Контекст”, Пловдив, 2011

в. „Култура“ – Брой 2 (2664), 20 януари 2012



ОТ РОДНИЯ КЪТ ДО ГРОБА. ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ – СЪН ЗА ЩАСТИЕ
Автор: Миряна Янакиева
Издател: Контекст
Издание: първо, 2011
Размери: 16/23 см
ISBN 978-954-8238-35-9 | мека корица | 208 стр. | цена 9.90 лв.

Поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

ПОСЛАНИЯТА НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА КЪМ ЕВРОПА

„Посланията на кирилицата” на проф. Аксиния Джурова е издание на ДКИ, отпечатано на пет езика. Текстът предлага задълбочен поглед към върховия принос на кирилското писмо за разнообразното и многопластово културно наследство на Стария континент.

За културната идентичност на Европа, която винаги е била над политиката и икономиката, влизането на България в Европейския съюз с нейните кирилски букви е акт, съпоставим със съдбоносните събития, станали преди повече от 1000 години на континента. Появата и утвърждаването през IX в. в рамките на младото Българско царство на новата славянска азбука – кирилицата и създаването на национална книжнина на славянски, респективно, старобългарски език, носи многозначни послания, в основата на които стои съдбоносната идея за равнопоставеност с останалите народи. Тази идея е осмислила съществуването на най-голямата етническа група, определила в следващите векове съдбата на европейския континент. Славянските народи придобиват правото да славят Бога на собствения си език, подобно на гръко- и латиноезичните народи. Успехът на това послание тогава е зависел от далновидността на българския държавник – княз Борис. Този, който приема в своята столица Плиска и по-късно – Преслав претърпелите крах ученици на Кирил и Методий във Велика Моравия и така спасява от забрава и унищожение просветителската им мисия сред славяните. За осъществяването на този ход на българския княз Борис спомагат и самите исторически обстоятелства – опитът на славяни и прабългари, установили се на Балканите още през V-VI в., да приспособят гръцката азбука към особеностите на славянската реч и близостта на славянските езици. Близост, която по-късно позволява създаденият в България корпус от преведени от гръцки на старобългарски книги да се превърнат в общ фонд за всички славянски народи.
Проф. д-р Аксиния Джурова

Можете да разгледате "Посланията на кирилицата" на български, руски, испански, немски, френски, японски и английски език.

Източник на информацията: КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ (Министерство на външните работи)

Петър Берон | БУКВАР С РАЗЛИЧНИ ПОУЧЕНИЯ

Д-р Петър Берон, „Буквар с различни поучения“

"Буквар с различни поучения" или "Рибен буквар" е първият новобългарски учебник. Автор на Рибния буквар е българският възрожденец Петър Берон. Издаден е през 1824 г. в Брашов, когато Берон е едва 24-годишен.
Букварът се състои от предисловие, 8 раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки на животни.
В предисловието Берон споделя своите подбуди за написване на учебника.
Първи раздел. В действителност само този раздел представлява буквар. Той включва: азбуката, произнасяне на буквите, въвежда като понятия и обяснения значенията на съществително, прилагателно, глагол, местоимение, предлог, наречие и др.
Втори раздел. В този раздел Берон включва молитвите, които всеки ученик трябва да знае, като Отче наш и др.
Трети раздел - наречен от Берон "Добри съвети". Авторът включва 64 въпроси и отговори за доброто възпитание на детето.
Четвърти раздел - наречен от автора "Умни ответи". Подобно на предния раздел този раздел има ролята да подобри възпитанието на ученика. Използвани са миниатюри от живота на древните гърци.
Пети раздел - "Басни".
Шести раздел - наречен от автора "Различни истории". Използвани са случки от живота на древните цивилизации с поучителен край.
Седми раздел - Берон го нарича "Физически сказания". Разделът има енциклопедичен характер, давайки информация за продукти, които се използват в бита (тютюн, кафе, сол и др.) и за различни непознати по българските земи животни: (делфин, крокодил, камила, носорог и др.).
Осми раздел - авторът го нарича "Аритметика".
Названието му "Рибен буквар" идва от рисунката на делфина в края на книгата и с това название той става изключително популярен.
Поради големия интерес към този учебник той претърпява 6 издания в продължение на 20 години, а авторът му д-р Петър Берон се радва на високо уважение. Според панагюрския възрожденец Петър Карапетров, букварът на Петър Берон в онези времена "е бил последнята книга за учение; които го изучвале от кора до кора, минували вече за учени."

Източник на информацията: УИКИПЕДИЯ
Източник на файла: World Digital Library

Албум | Художествената колекция на КЦМ 2000 Груп. Т. 1. Творби от XX в. | Art Collection of KCM 2000 Group. Volume 1. Artworks of 20th Century

• В този каталог са представени 54 художници със 100 подбрани картини, собственост на КЦМ 2000 Груп.
• Картините са придобивани от частни колекционери и галерии, чрез пряка откупка от художниците и от публично организирани търгови участия.
• Биографичните бележки за авторите и библиографията към тях са подготвени от проф. д-р Аксиния Джурова.
• Художниците, включени в каталога, са представени в азбучен ред, съставен по фамилно име. След него в скоби са изписани трите имена на художника и псевдоним, ако има такъв.
• Описанието на картините: името на художника, името на картината, техника и размери (височина/ширина), година на рисуване (ако е известна), е изписано на противоположната на всяка творба страница. При повече от една представена творба подреждането е извършено по предполагаемата година на създаване.
• В случаите, когато името на картината не е обозначено от автора или не е известно от близки до него хора, за такова е прието името, дадено от нейния притежател.
• За да се избегне натоварването на текстовете в каталога, пълните наименования на учреждения, институти, изложби и част от използваната литература са изписани със съкращения.
• Чуждите имена и наименования са преведени и транскрибирани по установените у нас правила.
• В каталога са включени:
– Биографични бележки за художниците;
– Библиографска справка за използваната литература при изготвяне на текстовете в каталога;
– Азбучен указател на художниците по фамилно име и номер на страницата, на която е публикувана биографична информация за тях;
– Азбучен указател на художниците по собствено име и номер на страницата, на която е публикувана биографична информация за тях;
– Използвани съкращения и литература;
– Наименования на НХА през годините;
– Бележки за дружествата на художниците в България.
• На вниманието на ценителите на изобразителното изкуство в това издание са представени наличните подписи и други надписи, намиращи се на лицевата страна на художествените творби.

Албум | Художествената колекция на КЦМ 2000 Груп. Т. 1. Творби от XX в. | Art Collection of KCM 2000 Group. Volume 1. Artworks of 20th Century
Дизайн: „Пункт“ ООД – Пловдив
Издател: ПУНКТ
Издание: първо, 2010
Брой страници: 272
Размери:24.5/31 см
Корица: твърда
ISBN 978-954-9252-01-9 | твърда корица | 272 стр. | цена 100.00 лв.

Поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

Албум | Художествената колекция на КЦМ 2000 Груп. Т. 2. Творби от XX–XXI в. | Art Collection of KCM 2000 Group. Volume 2. Artworks of XX–XXI Century

• В този каталог са представени 60 автора със 113 творби (73 картини и 40 литогра­фии) – подбрани картини, собственост на КЦМ 2000 Груп.
• Картините са придобивани от частни колекционери и галерии, чрез пряка откупка от художниците и от публично организирани търгови участия.
• Биографичните бележки за авторите и библиографията към тях са подготвени от Светла Москова – изкуствовед, уредник в Градска художествена галерия, Пловдив.
• Фотографското представяне на творбите започва от дясна страница на каталога.
• Художниците, включени в каталога, са представени в азбучен ред, съставен по фа­милно име. След него в скоби са изписани трите имена на художника и псевдоним, ако има такъв.
• Описанието на картините: името на художника, името на картината, техника и раз­мери (височина/ширина), година на рисуване (ако е известна), е изписано на про­тивоположната на всяка творба страница. При повече от една представена творба подреждането е извършено по предполагаемата година на създаване.
• В случаите, когато името на картината не е обозначено от автора или не е известно от близки до него хора, за такова е прието името, дадено от нейния притежател. За да се избегне стиловото натоварване на текстовете в каталога, пълните наиме­нования на учреждения, институти, изложби и част от използваната литература са изписани със съкращения.
• Чуждите имена и наименования са преведени и транскрибирани по установените у нас правила.
• В каталога са включени:
– Биографични бележки за художниците;
– Библиографска справка за използваната литература при изготвяне на текстовете в каталога;
– Азбучен указател на художниците по фамилно име и номер на страницата, на която е публикувана биографична информация за тях;
– Азбучен указател на художниците по собствено име и номер на страницата, на която е публикувана биографична информация за тях;
– Използвани съкращения.
– Наименования на НХА през годините;
– Бележки за дружествата на художниците в България.
• На вниманието на ценителите на изобразителното изкуство в това издание са представени наличните подписи и други надписи, намиращи се на лицевата страна на художествените творби.

Албум | Художествената колекция на КЦМ 2000 Груп. Т. 2. Творби от XX–XXI в. | Art Collection of KCM 2000 Group. Volume 2. Artworks of XX–XXI Century
Дизайн: „Пункт“ ООД – Пловдив
Издател: ПУНКТ
Издание: първо, 2011
Брой страници: 336
Размери:24.5/31 см
Корица: твърда
ISBN 978-954-9252-05-7 | твърда корица | 336 стр. | цена 100.00 лв.

Поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА ДОЦ. Д-Р МИРЯНА ЯНАКИЕВА „ОТ РОДНИЯ КЪТ ДО ГРОБА. ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ – „СЪН ЗА ЩАСТИЕ“

На 14 декември (сряда) от 18.30 часа издателство КОНТЕКСТ има удоволствието да покани почитателите на творчеството на Пенчо Славейков в Унгарския културен институт (София, ул. Аксаков 16) на ПРЕМИЕРАТА НА КНИГАТА НА ДОЦ. Д-Р МИРЯНА ЯНАКИЕВА „ОТ РОДНИЯ КЪТ ДО ГРОБА. ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ – „СЪН ЗА ЩАСТИЕ“. Рецензенти на монографията са проф. Никола Георгиев и проф. Александър Панов. Книгата ще бъде представена от ст.н.с. Радосвет Коларов.

Книгата на доц. д-р Миряна Янакиева е първото цялостно изследване на Славейковата творба „Сън за щастие“. Чрез съпоставка с други близки по форма произведения от българската и от чуждите литератури авторката обосновава предложението „Сън за щастие“ да се определи жанрово като лирическа книга. Доц. Янакиева изследва връзките между лирическата книга на Славейков и антологиите „На Острова на блажените“ и „Немски поети“, търси „следи“ от нея в други негови текстове като например „Пътни очерки“ или писмата до Мара Белчева и убедително показва, че в „Сън за щастие“ се откроява определен лирически модел, който в „разпръснат“ вид присъства в голяма част от творчеството на Славейков.
Увлекателният и премерен език на изследването прави книгата достъпна не само за научните специалисти, студентите хуманитаристи, учителите, но и до широк кръг читатели, които се интересуват от проблемите на българската литература.

Издателство КОНТЕКСТ

Миряна Янакиева. ОТ РОДНИЯ КЪТ ДО ГРОБА. Пенчо Славейков – „Сън за щастие“

Монографията представлява първи опит за цялостно изследване на Славейковата творба „Сън за щастие“. Анализът обхваща в зададената от поета последователност всички стихотворения, които изграждат смисловата и художествена цялост на „Сън за щастие“. Чрез съпоставка с други близки по форма произведения от българската и от чужди литератури е обосновано предложението „Сън за щастие“ да се определи жанрово като лирическа книга. Отстояван е възгледът, че в „Сън за щастие“ се откроява определен лирически модел, който в „разпръснат“ вид присъства и в голяма част от останалите творби на Славейков. Изследвани са връзките между „Сън за щастие“ и антологиите „На Острова на блажените“ и „Немски поети“. „Следи“ от „Сън за щастие“ са потърсени и в други Славейкови текстове, като например неговите „Пътни очерки“ или писмата му до Мара Белчева. Книгата е предназначена за научни специалисти, учители, студенти, ученици в хуманитарни гимназии и хуманитарни паралелки, както и за всички, които се интересуват от проблемите на българската литература. Доц. д-р Миряна Янакиева е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководи направление „Теория на литературата“ в Института за литература на БАН. Има дългогодишен опит като преподавател по български език и литература. Води занятия по теория на литературата в СУ „Св. Климент Охридски“. Член е на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“. Основните ѝ научни интереси са свързани с областите: проблеми на литературознанието от ХХ–ХХI век; отношенията знак и смисъл, литература и истина, литература и други изкуства; анализационни подходи към литературния текст; междутекстовост. Сред публикациите ѝ са книгата „Теория на литературата. От Платон до постмодернизма“ (в съавторство), редица статии по теория на литературата и българска литература в сп. „Литературна мисъл“, „Български език и литература“ и различни научни сборници.

ОТ РОДНИЯ КЪТ ДО ГРОБА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ – „СЪН ЗА ЩАСТИЕ“
Автор: Миряна Янакиева
Рецензенти: проф. Никола Георгиев, доц. Александър Панов
Българска. Издание I. 2011 г.
Издателство „Контекст“, Пловдив
© Миряна Янакиева, 2011 г.
© Издателство „Контекст“, Пловдив, 2011 г.
ISBN 978-954-8238-35-9 | мека корица | 208 стр. | цена 9.90 лв.

Поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

ОТ РОДНИЯ КЪТ ДО ГРОБА.
Пенчо Славейков – „Сън за щастие“

е вече част от библиотечния фонд на десет от най-престижните университета в САЩ:

1. Yale University, New Haven, CT
2. University of Washington, Seattle, WA
3. The University of Chicago, Chicago, IL
4. The University of Kansas, Lawrence, KS
5. University of Wisconsin at Madison, Madison, WI
6. Stanford University, Stanford, CA
7. Harvard University, Cambridge, MA
8. University of Virginia, Charlottesville, VA
9. Columbia University, New York, NY
10. University of North Carolina – Chapel Hill, Chapel Hill, NC