Една от централните вътрешни новини на столичните вестници през януарските дни на 1895 г. била за дейността на Пловдивската народна библиотека. Имало и други важни събития, ала новинарите се впуснали надълго и нашироко да описват колко книги са постъпили в библиотеката, колко и какви са били читателите, какво най-много ги е интересувало през отминалата година. Включени са дори незначителни на пръв поглед подробности. Как ли биха се озорили редакторите в съвременните всекидневници, за да свият тази информация в “порядъчния обем” от 7-8 реда?
Ако търсим обяснение на това “разточителство”, подсказва го тонът на изложението – гордост, че 30-хилядният Пловдив е дал 27 212 читатели, които прегледали на място повече от 20 000 книги и взели за домашен прочит още 50 000. Уточнява се също, че не става дума за вестниците и списанията.
Известието било поместено без коментар, като редакторите отпреди век смятали, че фактите говорят достатъчно ясно. По това време Пловдивската народна библиотека разполагала с 19 110 книги. От тях на български език – 5 291, на руски – 4 637, на френски – 4 621, на английски – 1 720, на немски – 1 708, на чешки – 640, на гръцки – 356. Следват още: латински (154), хърватски (106), италиански (79), сръбски (25), влашки (9), турски (8), полски (6). Посетителите в библиотеката прочели близо 11 000 книги на български език, 3 500 на руски и повече от 5 000 книги на френски език. От книгите, взети за домашен прочит, 2 500 били на френски език, по 1 000 на български и на руски език.
Интересна е още една статистика – за читателите. Най-много били учителите – 10 452, над 8 000 били учениците, търговците – 1 904, чиновниците – 2 997 души. Тук завършват фактите, без да се упомене, че няколкото училищни библиотеки в града съперничели на Пловдивската народна библиотека, а за богатите книжовни сбирки на Найден Геров, Йоаким Груев и на други видни пловдивчани можело да се говори с часове.
Наистина такива факти не се нуждаят от коментар.
Няма коментари:
Публикуване на коментар