ЧОВЕКЪТ – ТОВА Е ПОСТОЯННО УСИЛИЕ

Мераб Мамардашвили (1930–1990)

[откъси]

А философ говорит нечто совсем другое – более правильное. Он говорит: проблема выбора никакого отношения к проблеме свободы не имеет. Свобода это феномен, который имеет место там, где нет никакого выбора. Свободой является нечто, что в себе самом содержит необходимость – вот как введена категория. Нечто, что является необходимостью самого себя, и есть свобода1. В философии свободой называется внутренняя необходимость. Необхо­ди­мость самого себя1. Истина ни на чем не держится, но зато держит все остальное2. Знаете, если из уст профессионала, то есть человека, освобожденного от тяжкого физического труда, ни на что другое не оставляющего сил, человека, приставленного к инструментам культуры, мы слышим: «я не того хотел…», то я могу сказать так: дьявол играет нами, когда мы не мыслим точно. Точность мышления есть нравственная обязанность того, кто к этому мышлению приобщен. И вот посмотрим теперь с этой точки зрения на XX век, когда массовое идеологическое производство вышло на уровень государственного строительства и совпало с ним. Перед лицом феномена идеократических государств и тех последствий их деятельности, которые взывают к моей непрощающей памяти (а с обращения к ней, как я говорил, начинается сегодня любой акт мысли), мы видим фантастическую картину предательства интеллигенции3.	А философът казва нещо съвсем друго – много по-правилно. Той казва: проблемът за избора няма никакво отношение към проблема за свободата. Свободата е феномен, който има място там, където няма никакъв избор. Свободата се явява нещо, което в самото себе си съдържа необходимост – ето как е въведена категорията. Нещо, което се явява необхо­ди­мост за самото себе си, е свободата. Във философията свобода се нарича вътрешната необходимост. Необхо­димостта за самия себе си. Истината не се държи на нищо, но затова пък държи всичко останало. Знаете ли, ако от устата на професионалист, тоест на човек, освободен от тежкия физически труд, за нищо друго не отделящ сили, човек, който е придатък към инструментите на културата, чуваме: „Аз не исках това...“, то мога да кажа така: дяволът си играе с нас, когато не мислим точно. Точността на мисленето е нравствено задължение за този, който е приобщен към мисленето. И да погледнем сега от тази гледна точка към ХХ век, когато масовото идеологическо производство излезе на равнището на държавното строителство и съвпадна с него. Пред лицето на феномена на идократическите държави и на онези последствия от тяхната дейност, които предизвикват моята непрощаваща памет (а с обръщането към нея, както казах, започва днес всеки акт на мисълта), виждаме фантастическа картина на предателство на интелигенцията. (Превод: Стефан Пеев)
	Човекът – това е едно открай докрай напрегнато усилие, продължителен труд. Трябва да имаме смелост и търпение за това усилие, защото европейските задачи се поемат само чрез усилие. Повтарям: човекът – това е постоянно усилие4. Философията или мъдростта е размишление за онова, до което не бихме могли да се доберем просто тъй, от само себе си, а е потребно изкуство4. (Превод: SEGABG.COM) 1 Цитат по: CPSY.RU 2 Цитат по: MAMARDASHVILI.RU 3 Цитат по: BURUSI.WORDPRESS.COM 4 Цитат по: SEGABG.COM

Мераб Мамардашвили

Мераб Мамардашвили | СЪЗНАНИЕ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ | ЛИБЕРАЛЕН ПРЕГЛЕД