Прозата никога няма да стигне до там, откъдето всъщност тръгва поезията. Колкото и думи да добавяме в сказа си.
Затова неволно различаваме прозата на живота от поезията на живота.
Единствено ритмизираната проза на фрагмента може да се докосне до духа на поезията. Но докосването е повече усещане за родство, отколкото съвпадение в същината.
Затова неволно различаваме прозата на живота от поезията на живота.
Единствено ритмизираната проза на фрагмента може да се докосне до духа на поезията. Но докосването е повече усещане за родство, отколкото съвпадение в същината.
Изобщо не съм съгласна, Стефане. Да напишеш силна, истинска проза е много по-трудно, иска много повече талант, занаят, упорство, време и сила на емоцията и духа от написването на нелоша поезия. А голямата и гениалната поезия идват "свише". Русана
ОтговорИзтриване