Сякаш да си жив е даденост, а не чудо
Един-единствен път съм плувал срещу течението и съм се давел. И знам: в този миг си готов да се уловиш за всичко, което ти се струва спасение. За подадената ръка, за спасителното въже, дори за случайното парченце дърво, което плава край теб. Не мислиш, пляскаш отчаяно с ръце, крещиш и се молиш, искаш избавление. Животът в теб се бори с отчаянието, дава ти сетните си сили в името на... В името на кое? На живота, разбира се. На твоето аз, което отказва да се предаде.
Когато все пак се измъкнеш до брега, трепериш като лист. Измъчва те усещането за края. И дори не мислиш за щастието, че си жив. Просто го приемаш като даденост. Сякаш да си жив е даденост, а не чудо.
Чудото
Чудото не е в избавлението от смъртта. Смъртта е неизбежна. Истинското чудо е в паметта.
Онази, която ни помага да живеем. И да се превръщаме в човеци.
Отнемете на човека паметта и ще видите: неговото ДНК няма никакво значение.
Многоточието
Този текст свършва далеч преди мисълта да бъде завършена.
Затова предполага многоточието.
Но многоточието е единствено истинският знак на Вселената. Защото отваря пространство за недоизказаното. И поражда възможността за продължението. В търсене на смисъла чрез вярата, надеждата и любовта.
Така Бог е създал човека – едно давещо се в живота многоточие, заредено с памет...
Няма коментари:
Публикуване на коментар