понеделник, 27 февруари 2012 г.

ПРАВО НА ИСТОРИЯ

История


Поетите се нуждаят от нашето признание. И в това е техният естествен човешки егоизъм.
Който ние никога, ама никога не възнаграждаваме по достойнство.
Защото няма голям поет, когото стиховете да са нахранили, облекли или качили на лъскав автомобил.
В брутния вътрешен продукт на нацията поезията вероятно заема най-ниското стъпало: малки книжлета, издавани в незначителен тираж, продаван с години.
Финансовата величина е толкова незначителна, че е направо пренебрежима като резултат.
Брутният вътрешен продукт на нацията никога няма да зависи от поезията.
За щастие благоденствието на един народ никога не е равно на брутния продукт на неговата нация.
И само народ, който е осъзнал странното противоречие в своето благоденствие, има право на история.

Стефан Пеев

1 коментар:

  1. Казано е:" Словото е най- безпомощното и най - силното нещо.". Това важи особено за поезията. Известен е случаяв ис8торията, когато Спарта праща пратеник в Атина за помощ срещу персите и какво било учудвянето? Пратеникът се завърнал с един поет, невзрачен човечец. Не ставал нито за воин, нито за бой срещу такъв опасен противник като персите. И го попитали: - Ти каккъв си? - Поет - отговорил той. И как ще ни помогнеш? - Съберете войните да им кажа едно послание в стихове. И поетът наистина им казал такова послание,така въодушевил спарнаските бойци че спартанците не само победили персите, но победили и самите себе си.Убедили се наистина, че поезията е вилика сила. И още нещо за словото- Дума дупка не прави, но кокали троши.

    ОтговорИзтриване