Показват се публикациите с етикет Българите в чужбина. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Българите в чужбина. Показване на всички публикации
петък, 2 ноември 2012 г.
събота, 11 август 2012 г.
Армин ван Бюрен пусна български фолклор на милиони
В 573-то издание на радио шоуто “A State of Trance” DJ номер 1 в света Армин ван Бюрен избра да пусне и новото парче на DJ Мат Дерей, DJ Стан Колев и Поли Хубавенска - “Altitude” от албума “Blossom and Decay”, който Мат Дерей съвсем скоро издаде.
Парчето е продуцирано от DJ Стан Колев, който има участие и в направата му. Поли Хубавенска изпълнява вокалите, примесвайки напеви от шопския и родопски край на България.
“Снощи милиони чуха този уникален трак в предаването на Armin van Buuren - A State Of Trance Official 573. За пореден път ни накарахте да се гордеем с вас и с магията и красотата на нашия фолклор!!!”, написа фен във Facebook страниците на тримата изпълнители веднага след излъчването на песента. Парчето набира скорост и има потенциал да се превърне в топ хаус хит за лято 2012.
Шоуто на Армин ван Бюрен се излъчва вече десета поредна година и към днешна дата се радва на милионна аудитория.
Източник: АКТУАЛНО.КОМ
Парчето е продуцирано от DJ Стан Колев, който има участие и в направата му. Поли Хубавенска изпълнява вокалите, примесвайки напеви от шопския и родопски край на България.
“Снощи милиони чуха този уникален трак в предаването на Armin van Buuren - A State Of Trance Official 573. За пореден път ни накарахте да се гордеем с вас и с магията и красотата на нашия фолклор!!!”, написа фен във Facebook страниците на тримата изпълнители веднага след излъчването на песента. Парчето набира скорост и има потенциал да се превърне в топ хаус хит за лято 2012.
Шоуто на Армин ван Бюрен се излъчва вече десета поредна година и към днешна дата се радва на милионна аудитория.
Източник: АКТУАЛНО.КОМ
четвъртък, 19 януари 2012 г.
ПОСЛАНИЯТА НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА КЪМ ЕВРОПА
„Посланията на кирилицата” на проф. Аксиния Джурова е издание на ДКИ, отпечатано на пет езика. Текстът предлага задълбочен поглед към върховия принос на кирилското писмо за разнообразното и многопластово културно наследство на Стария континент.
Можете да разгледате "Посланията на кирилицата" на български, руски, испански, немски, френски, японски и английски език.
Източник на информацията: КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ (Министерство на външните работи)
За културната идентичност на Европа, която винаги е била над политиката и икономиката, влизането на България в Европейския съюз с нейните кирилски букви е акт, съпоставим със съдбоносните събития, станали преди повече от 1000 години на континента. Появата и утвърждаването през IX в. в рамките на младото Българско царство на новата славянска азбука – кирилицата и създаването на национална книжнина на славянски, респективно, старобългарски език, носи многозначни послания, в основата на които стои съдбоносната идея за равнопоставеност с останалите народи. Тази идея е осмислила съществуването на най-голямата етническа група, определила в следващите векове съдбата на европейския континент. Славянските народи придобиват правото да славят Бога на собствения си език, подобно на гръко- и латиноезичните народи. Успехът на това послание тогава е зависел от далновидността на българския държавник – княз Борис. Този, който приема в своята столица Плиска и по-късно – Преслав претърпелите крах ученици на Кирил и Методий във Велика Моравия и така спасява от забрава и унищожение просветителската им мисия сред славяните. За осъществяването на този ход на българския княз Борис спомагат и самите исторически обстоятелства – опитът на славяни и прабългари, установили се на Балканите още през V-VI в., да приспособят гръцката азбука към особеностите на славянската реч и близостта на славянските езици. Близост, която по-късно позволява създаденият в България корпус от преведени от гръцки на старобългарски книги да се превърнат в общ фонд за всички славянски народи.
Проф. д-р Аксиния Джурова
Можете да разгледате "Посланията на кирилицата" на български, руски, испански, немски, френски, японски и английски език.
Източник на информацията: КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ (Министерство на външните работи)
петък, 22 януари 2010 г.
Авторът на "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" с наградата „Вюрт“ за европейска литература
Известният писател от български произход Илия Троянов получи в Щутгарт наградата „Вюрт“ за европейска литература, придружена с чек за 25 000 евро, съобщи ДПА, цитирана от БТА.
А филмът на Стефан Командарев "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" по едноименния бестселър на Троянов се класира за втория етап в борбата за номинациите за наградите "Оскар" в категорията "Най-добър чуждоезичен филм".
Източник: КНИГИТЕ.НЕТ
А филмът на Стефан Командарев "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" по едноименния бестселър на Троянов се класира за втория етап в борбата за номинациите за наградите "Оскар" в категорията "Най-добър чуждоезичен филм".
Източник: КНИГИТЕ.НЕТ
KNIGITE.NET • Интернет книжарница
На въпроса какво значение има за него тази награда, Троянов казва, че си е изградил особено отношение към отличията. Той гледа на тях като на инвестиция в бъдещето за неговата литература. Троянов споделя, че планира да напише роман в България. Все още обаче събира материали за бъдещата си книга.
Илия Троянов е роден на 23 август 1965 година в София. През 1971 година семейството му емигрира в Западна Германия, където получава политическо убежище. С едно прекъсване през 1977-1981 година, от 1972 до 1984 година той живее в Найроби, където баща му работи като инженер. След кратък престой в Париж, от 1984 до 1989 година учи право и етнология в Мюнхенския университет. Прекъсва образованието си, за да основе издателството „Кирил унд Метод Ферлаг“, а през 1992 година - „Марино Ферлаг“. И двете издателства се специализират в издаването на африканска литература. От 1999 година живее в Мумбай, а от 2003 година - в Кейптаун.
През 90-те години Троянов пише няколко документални книги за Африка, съставя антология на съвременната африканска литература и превежда африкански автори на немски. Първият му роман „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ („Die Welt ist groß and Rettung lauert überall“) е издаден през 1996 година.
Автор на документалния филм за лагерите по комунистическо време в България: „Напред, но нека никога да не забравяме. Балада за български герои“.
Носител е на литературните награди "Бертелсман" (1997) и Адалберт фон Шамисо (2000), както и на Марбургската литературна награда (1996), отличен е с наградата за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата (2006) и с Берлинската награда за литература (2007).
Книгите му са превеждани във Великобритания, Испания, Норвегия, Полша, Франция
Понякога представя творческия си процес чрез сайтовете си, за да могат интересуващите се да проследят писането от самото начало.
Автор е на "Кучешки времена. Завръщане в чужда страна" (1999) – сборник интервюта и репортажи за живота в България в годините на преход; "Край вътрешните брегове на Индия" (2003); "За свещените извори на исляма" (2003); "Номад на четири континента" (2007)
ПРИЗНАНИЕ
Дали искам, или не, аз съм българин, това не е нещо, което човек може да промени. Знаем от генетиката, че човек до голяма степен е определен от своя генофонд и така и влиянието на старите поколения върху мен е неминуемо. Първите шест години от живота си съм говорил само български, а знаем от детските психолози, че това са годините, които определят мисленето на човека. Тези неща са факт и всичко друго би било смешно. Затова аз много критикувам някои българи, които се правят, че все едно не са българи. Такъв е Кристо – наскоро имах среща с него и той отказа да говори български, въпреки че е напуснал страната на 25 години! Неговият български би трябвало да е много по-добър от моя. Това е наистина абсурдно - да искаш да изчистиш първите 25 години от живота си (Илия Троянов).
Илия Троянов е роден на 23 август 1965 година в София. През 1971 година семейството му емигрира в Западна Германия, където получава политическо убежище. С едно прекъсване през 1977-1981 година, от 1972 до 1984 година той живее в Найроби, където баща му работи като инженер. След кратък престой в Париж, от 1984 до 1989 година учи право и етнология в Мюнхенския университет. Прекъсва образованието си, за да основе издателството „Кирил унд Метод Ферлаг“, а през 1992 година - „Марино Ферлаг“. И двете издателства се специализират в издаването на африканска литература. От 1999 година живее в Мумбай, а от 2003 година - в Кейптаун.
През 90-те години Троянов пише няколко документални книги за Африка, съставя антология на съвременната африканска литература и превежда африкански автори на немски. Първият му роман „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ („Die Welt ist groß and Rettung lauert überall“) е издаден през 1996 година.
Автор на документалния филм за лагерите по комунистическо време в България: „Напред, но нека никога да не забравяме. Балада за български герои“.
Носител е на литературните награди "Бертелсман" (1997) и Адалберт фон Шамисо (2000), както и на Марбургската литературна награда (1996), отличен е с наградата за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата (2006) и с Берлинската награда за литература (2007).
Книгите му са превеждани във Великобритания, Испания, Норвегия, Полша, Франция
Понякога представя творческия си процес чрез сайтовете си, за да могат интересуващите се да проследят писането от самото начало.
Автор е на "Кучешки времена. Завръщане в чужда страна" (1999) – сборник интервюта и репортажи за живота в България в годините на преход; "Край вътрешните брегове на Индия" (2003); "За свещените извори на исляма" (2003); "Номад на четири континента" (2007)
ПРИЗНАНИЕ
Дали искам, или не, аз съм българин, това не е нещо, което човек може да промени. Знаем от генетиката, че човек до голяма степен е определен от своя генофонд и така и влиянието на старите поколения върху мен е неминуемо. Първите шест години от живота си съм говорил само български, а знаем от детските психолози, че това са годините, които определят мисленето на човека. Тези неща са факт и всичко друго би било смешно. Затова аз много критикувам някои българи, които се правят, че все едно не са българи. Такъв е Кристо – наскоро имах среща с него и той отказа да говори български, въпреки че е напуснал страната на 25 години! Неговият български би трябвало да е много по-добър от моя. Това е наистина абсурдно - да искаш да изчистиш първите 25 години от живота си (Илия Троянов).
Бай Ганьо се сдоби с музей във Виена
Не допускате, че е възможно. Тогава да не забравяме, че Санчо Пансо е поне толкова известен, колкото господарят си Дон Кихот, и със сигурност е по-известен от автора си Сервантес (особено след като е главно действащо лице в реклама за салами).
Източник: КНИГИТЕ.НЕТ
Източник: КНИГИТЕ.НЕТ
KNIGITE.NET • Интернет книжарница
Идеята на музея е не да бъде апология на Бай Ганьо, а да срещне другостта, различието, да ги покаже, за да ни помогне да ги преодолеем. Няма как да не съгласим с главния инициатор на идеята г-жа Сашка Журкова „В края на краищата всеки е чужденец… някъде“. За музея е предвидена сграда в центъра на Виена, недалеч от мястото, където нашият Бай Ганьо и българските студенти през 1895, по описанието на Алеко, са отсядали – хотел “Лондон”.
Гласувайте ЗА или ПРОТИВ идеята за музей на Бай Ганьо.
Гласувайте ЗА или ПРОТИВ идеята за музей на Бай Ганьо.
понеделник, 21 септември 2009 г.
„Ние българите” - на живо от Виена
От началото на този октомври българите в австрийската столица Виена ще се сдобият със собствено радио-предаване. „Ние българите“ ще се излъчва на български език.
Автор: Юлия Дамянова
21.09.2009
Източник: DW-WORLD.DE
Българското медийно присъствие в Австрия
Идеята за “Ние българите” е на Иван Карчев, който е автор и на “Бригада” - първото българско телевизионно шоу в Австрия. То се излъчва по виенския алтернативен телевизионен канал “Окто.” Домакинът на българското радио-предаване - Оранж, може да се слуша на цялата територия на австрийската столица. Оранж се самоопределя като “некомерсиално частно радио.” Съществува от 1998 година и предоставя честотата си на различни национални, социални и културни групи във Виена. Радио-предаването “Ние българите” ще е третата медия на български език в Австрия. То и телевизионното шоу “Бригада” бяха предшествани от списанието “Българите в Австрия”, което излиза вече близо две години.
Идеята за “Ние българите” е на Иван Карчев, който е автор и на “Бригада” - първото българско телевизионно шоу в Австрия. То се излъчва по виенския алтернативен телевизионен канал “Окто.” Домакинът на българското радио-предаване - Оранж, може да се слуша на цялата територия на австрийската столица. Оранж се самоопределя като “некомерсиално частно радио.” Съществува от 1998 година и предоставя честотата си на различни национални, социални и културни групи във Виена. Радио-предаването “Ние българите” ще е третата медия на български език в Австрия. То и телевизионното шоу “Бригада” бяха предшествани от списанието “Българите в Австрия”, което излиза вече близо две години.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
