Докато си прехвърлям наум абсурден на пръв поглед модел за висшето ни образование, гръмна поредната медийна сензация: ректор получавал по-висока заплата от министър-председателя и от президента. Очевидно това звучи заплашително за автора на статията, а според убеждението му би следвало да звучи заплашително и за читателите. Но всъщност подобно съобщение ме радва. Радва ме, защото съм дълбоко убеден, че университетските преподаватели трябва да имат по-високи възнаграждения от хората в Министерския съвет и в Президенството. В толостоевски тон бих обяснил, че няма как да е по друг начин, защото всеки управляващ е всъщност слуга на народа, а не негов велможа. И не е редно слугата да получава повече от своя суверен – избирателя. А университетите по идея са автономни центрове – храм на знанието. Те не слугуват на никого, защото са устремени към истината, а истината е равнозначна на свободата.
По логиката на метафората за слугата и господаря ми хрумва, че можем да се простим и с държавните стипендии. Или да ги модифицираме: не държавата, а слабият студент следва да плаща образованието на силния студент. Ако не си вземаш изпитите със задоволителен успех, не е нужно да напускаш ВУЗ-а, достатъчно е следващата ти такса за обучение да отговаря на издръжката на поне дузина представящи се отлично студенти. Така слабият студент до края на следването си ще подсигури издръжката на тези, които са готови да учат и на техните преподаватели.
Разбира се, това е утопия. Обществото ни ще продължи да толерира слабото представяне на обучаващите си, ниското заплащане на техните преподаватели и жалкото слугуване на мъртви идеи, родени някъде навън и изричани тук от местните слуги-велможи с феноменален патос, от който така се забъркваме, че сме готови да забраним на Българската православна църква да осъжда гейпарадите в името на коминтерновия евроинтернационализъм и паневропейската толерантност.
По логиката на метафората за слугата и господаря ми хрумва, че можем да се простим и с държавните стипендии. Или да ги модифицираме: не държавата, а слабият студент следва да плаща образованието на силния студент. Ако не си вземаш изпитите със задоволителен успех, не е нужно да напускаш ВУЗ-а, достатъчно е следващата ти такса за обучение да отговаря на издръжката на поне дузина представящи се отлично студенти. Така слабият студент до края на следването си ще подсигури издръжката на тези, които са готови да учат и на техните преподаватели.
Разбира се, това е утопия. Обществото ни ще продължи да толерира слабото представяне на обучаващите си, ниското заплащане на техните преподаватели и жалкото слугуване на мъртви идеи, родени някъде навън и изричани тук от местните слуги-велможи с феноменален патос, от който така се забъркваме, че сме готови да забраним на Българската православна църква да осъжда гейпарадите в името на коминтерновия евроинтернационализъм и паневропейската толерантност.
