ТОНОВЕ ПУСТОТА

Колкото и да модулираш клишираното говорене, каквито и оркестровки да му предаваш, дълбоко в него продължават да отекват тоновете на пустотата.

Стефан Пеев

↑ Начало

ПОЛИГЛОТИ

Беше време, когато хората вярваха, че редът на думите определя реда на мислите. Може би Франсис Бейкън би казал, че правилно подредените думи пораждат правилно подредени мисли. И навярно е така, ако приемем, че синтаксисът на думите и метафизиката на идеите съвпадат.
За щастие не е така.
И за нещастие...
Липсата на еднозначно съответствие между реда на думите и реда на метафизиката на идеите е в основата на кризата на човешката цивилизация в световен мащаб...
Ето защо полиглотите никога няма да могат да спасят света...

Стефан Пеев

↑ Начало

МЪЛЧАНИЕТО

Мълчанието не се нуждае от инвитро процедури. То е постоянно бременно с вслушването.

Стефан Пеев

↑ Начало

ВИЖДАЩО ПОСЛАНИЕ

Клошарът рови в кофата за боклук. Прехвърля отпадъците с пръчка, докато накрая не попадне на нещо, което си струва. Да, то лежи там сред боклуците, но в очи на този човек е стойностно, полезно, скъпо.
Изведнъж ми хрумна, че всички сме като него – прехвърляме тонове боклук в текстовете, които ни заобикалят, за да приберем при себе си едно-единствено ценно, виждащо послание.

Стефан Пеев

↑ Начало

ОТ ПОЛУНЕЩА КЪМ ЦЯЛО

Не знам защо ми се струва, че ПЛОВДИВ ЗАЕДНО / PLOVDIV TOGETHER има смисъл не като апликационна форма за участие на града под тепетата в конкурса ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА, а като неотклонна, ежедневна, непрестанна и развиваща се във времето политика на инак неизбежно сменящата се местна власт.
В този си апликационен вид идеята е покана за направата на вид шоу – полуриалити, полуфантазно, полузначимо и изцяло пълнещо нечии джобове със средствата от бюджет в размер на 38 177 638 лв.
Да създаваш култура без разписана глобална стратегия за всички аспекти на политики в областта на културата е като покана за преживяване за една нощ – може би вълнуващо, може би не; не толкова помнещо се, колкото катологизиращо се в индекса на подобни случвания.
Но преходът от полунеща към цялото на осмислена приемственост в политиките на изграждането на култура е най-трудният и... днес почти невъзможен преход.

Стефан Пеев

↑ Начало

P.S.
Бележката е намек за липсващото (или по-точно подмененото с фрагментарност) глобално мислене в глобализиращия се свят.
Някой може да възрази, че с модерността отмряха метаразказите. Всъщност това е грешка на анализа. Метаразказът е само един – и винаги съществува. Но неговите фиксатори (които са творци само в смисъла на Омир) се изгубиха някъде по прашния път на времето в търсенето на възможния диалог между себе си и другия.

КОГАТО НЯКОЙ КРЕЩИ ДРУГИМУ,НЕ Е ЯСНО КОЯ ПОДПОРА ЩЕ ПАДНЕ

Надвесена над прозореца – с ролки, пеньоар и прясно боядисана коса, – майката на Венко неистова крещеше:
– Магаре такова! Прибирай се веднага! Ще ти скъсам ушите! Казах ти да не риташ топка! Марш вкъщи!
Венко не можеше да устои на този глас. Замръзна на място, отпуснал ръце край тялото си и вперил поглед в майка си. А топката, която го извеждаше на голова позиция, мина току под носа му и се изтърколи на платното.
За Радко топката беше безценна, защото беше подарък от брат му от Англия – и не се замисли нито за миг, втурна се да я спасява изпод гумите на налитащия автомобил.
Шофьорът му си тананикаше някаква мелодия, а пред погледа му се мержелеха вълнуващи сцени от срещата с любовницата. Като зърна връхлитащия Радко, рязко наби спирачки и извъртя волана, за да избегне удара с момчето.
Водачът зад него, тъкмо беше изравнил мислено ДДС-то за месеца, когато усети, че ударът с колата отпред е неизбежен.
Скоростта не беше голяма, но автомобилът се завъртя, поднесе и се блъсна в подпорния стълб на паянтовия пешеходен мост, който прехвърляше пътя.
На него младежът се навеждаше, за да целуне момичето, с което е излязъл на среща, когато се чу пропукване на подпората и двамата, прегърнати, неочаквано полетяха надолу през ниския парапет.
В този миг майката на Венко победоносна затръшна прозореца, защото беше сигурна, че синът ѝ, гузен и виновен, с наведена глава се прибира вкъщи.
Докато полицаите разглеждаха щетите и помагаха на лекарите да качат носилките на пострадалите в линейките, единственият свидетел на инцидента отчаяно се опитваше да обясни какво се е случило, като махаше с ръка към плътно затворения прозорец на апартамента на Венкови.

Стефан Пеев

↑ Начало

IN MEMORIAM

Отива си моят свят.
А на негово място идва множество от светове.
Необуздано говорещи и... неспособни за разбиране.

Сбогом, Надин,

Истина е, че живяхме в различни системи, но мечтаехме един общ свят.
Днес живеем в общ свят, а мечтаем (ако изобщо мечтаем...) различни системи.

In Memoriam

Надин Гордимър (1924–2014)

Южноафриканската писателка и Нобелов лауреат за литература Надин Гордимър – един от най-видните представители на борбата срещу апартейда в света на литературата, почина на 90-годишна възраст, съобщи семейството ѝ, цитирано от Ройтерс и Франс прес.

Цитат по: 24 ЧАСА.БГ

Стефан Пеев

↑ Начало

БОГАТСТВО И БЕДНОСТ

Богатството е абсолютна величина. Стойността ѝ е винаги измерима.
Бедността е относителна. Несретният живот в настоящето не означава непременно несретност.

Стефан Пеев

↑ Начало

ХИГИЕНА НА ДИСКУРСА

Винаги съм вярвал интуитивно в това, което изразява като позиция в края на интервюто си проф. Франк Бърнет – комуникацията пренарежда вътрешната ни текстова структура. Затова хигиената на дискурса е поне толкова важна, колкото хигиената на устната ни кухина.

Проф. Франк Бърнет: Живеем в свят, конструиран от нашите мозъци, в голяма степен – нереален

А възможно ли е да се превъзпитават самите функции на мозъка?

Да, в интерес на истината, възможно е [...]. В мозъка могат да се формират съвсем нови връзки, това се случва постоянно. Преди се вярваше, че се раждаш с определен брой клетки, които намаляват по определена формула през живота. Вече знаем, че изобщо не е така – разговорите ни тази вечер (или прочитането на някой текст) например вече са променили по някакъв начин свръзките в умовете на всички ни.

Източник: ДНЕВНИК.БГ

Стефан Пеев

Още по темата:
ГОВОРЕНЕТО НЕ Е БЕЗОБИДНО
ТРУДНАТА ЛОГИКА НА ОБЩУВАНЕТО


↑ Начало

ВЛАСТЕЛИНИ НА КОМУНИКАЦИЯТА

Филмът „Присъда за продан“ по едноименния роман на Джон Гришам казва онова, което рядко си казваме в безбрежното море на дискурса – живеем във времето на успешните комуникационни стратегии и всеки от нас може несъзнателно да стане жертва на нечия манипулация. А високомерието на нашето его никак не ни помага в този свят на властелини на комуникацията.

Стефан Пеев

↑ Начало

УНИЖЕНИЕТО НЕ Е В ЗАГУБАТА

Начетох се на упражнения върху темата „Унижение“ по повод на мача Бразилия : Германия. Но... дори и най-тежката загуба в спорта никога не може да бъде унижение. Защото унижението не е в загубата.
Унижението е усилието на малкия човек да възтържествува над околните благодарение на обстоятелствата, които му дават някаква власт или предимство.
Да се опитваш да унижиш, означава да признаваш собствената си слабост – надсмивайки се над другия.
Превъзходството само по себе си никога няма нищо общо с унижението.

Стефан Пеев

↑ Начало

ОСКОЛКИ ОТ МНЕНИЯ

Ежеминутно се замерваме с осколки от мнения и наричаме това говорене и публичност.
Тъжно...
Инфлацията на говоренето е перманентно бременна с кризи на доверието.

Стефан Пеев

↑ Начало

ПРОЗАТА НА ЖИВОТА

Новият ми телефон не разбира от поезия. Показва я като проза – без новоредия. Просто думи, наредени една до друга, за да бъдат погълнати от читателя.
А тайната на поезията е точно в обратното – да погълне читателя в своето многообразие от звук, багра, форма, образ, мелодика, ритъм, смислова многопластовост.
И не е чудно, че разсеяният млад читател може скоро да реши, че разлика между поезия и проза няма.
Хм, това би било своеобразно тържество на прозата на живота.

Стефан Пеев

↑ Начало

В МОРЕТО НА МИТОЛОГЕМИТЕ

Неу­сет­но ста­нах­ме жертви на об­щест­вения дис­курс. Ду­ми­те пре­ста­на­ха да след­ват съ­би­тия­та или да ги из­го­ва­рят и се пре­вър­на­ха в са­ми­те съ­би­тия.
Днес вся­ко пред­по­ло­же­ние, из­ре­че­но на глас, ве­че по­раж­да пре­зумпцията за фак­тич­ност. И ма­кар ни­кой ни­ко­га да не е си­гу­рен да­ли та­зи фак­тич­ност действи­тел­но съ­ществу­ва, се впус­ка­ме да я ко­мен­ти­ра­ме, раз­на­ся­ме, спо­де­ля­ме, из­ра­зя­ва­ме, осъж­да­ме кри­тич­но или въз­хва­ля­ва­ме.
Въз­мож­но­то бър­ка­ме днес с ис­тин­но­то, из­хож­дай­ки по­греш­но от пред­убеж­де­ние­то, че след като една мисъл може да бъде изречена, то в нея неминуемо се съдържа доза необходимост, а щом има необходимост, не­ща­та са на крач­ка от действи­тел­но­то.
Безобраз­но­то го­во­ре­не в пуб­лич­но­то про­стран­ство, къ­де­то ду­ми­те преслед­ват ду­ми­те, неот­клон­но ни по­та­пя в мо­ре­то на ми­то­ло­ге­ми­те и уда­вя исти­на­та в мът­ни­те во­ди на вяр­ва­не­то.

Стефан Пеев

↑ Начало

ДА СИ СТОЙНОСТЕН, ОЗНАЧАВА НЕПРЕСТАННО ДА ИЗНЕВЕРЯВАШ...

Тези, които наричат своите предубеждения „първичност и непосредственост“, най-напред лъжат себе си, а с това заблуждават и околните.
Предубежденията нямат нищо общо с нашата непосредственост и със собствената ни същност. Още по-малко те имат общо с истината за нас и другите хора.
Ето защо:
да си стойностен, означава непрестанно да изневеряваш... на предубежденията си.

Стефан Пеев

↑ Начало

КАК ЮВИГИ ХАН ОМУРТАГ ОТКРИ ФЕЙСБУК

„Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг хан ювиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години”.

Туй поръча ювиги хан Омуртаг да изпишат на колона и без да знае, откри ФЕЙСБУК за българите. Една крачка липсваше само на владетеля, за да изпревари Зукърбъргър и да му отнеме патента. Пропусна да остави място за ХАРЕСВАМ и за КОМЕНТАРИ.
Но туй си беше негово царско право, защото думите му са насочени не към съвременниците му, а към следовниците. И се вписват в перспективата на онова, което днес носи неясната представа за исторически хоризонт, за мислене в историята и чрез историята.
Но ювиги хан Омуртаг беше господар не само на българите и на историята, но и на думите си. И затова ги скъпеше.
Ние, днешните му следовници, посягайки ежедневно към ФЕЙСБУК, не си даваме сметка, че повтаряме до безкрайност изреченото от нашия ювиги. Но с една съществена поправка:
„Човек и добре да живее, остава господар единствено на собственото си мнение“.
Обяздили нещото, на което сме господари, препускаме ежедневно през ФЕЙСБУК, без да ни е грижа, че ханът е прав – думите имат смисъл само когато оставят следа в историята – не в настоящето.

Стефан Пеев

↑ Начало

МНОГООБРАЗИЕ И ЦЯЛОСТ

Някога имаше един-единствен проект за многостранно развита личност, който се провали с гръм и трясък.
А на негово място днес се раждат хиляди проекти за много странно развита личност.
Но така и не мога проумея какъв е смисълът на многообразие без цялост и на цялост без многообразие.

Стефан Пеев

↑ Начало

КРИВО СЕДИ, ПРАВО СЪДИ...

Когато ще си служиш с категорията „свобода“, за да обосноваваш позицията си, пък била тя и позиция за правоговора, би следвало да си поне малко от малко философски грамотен. И ако не можеш да проумееш как така философ от ранга на Мераб Мамардашвили си позволява да твърди:

...проблемът за избора няма никакво отношение към проблема за свободата. Свободата е феномен, който има място там, където няма никакъв избор. Свободата се явява нещо, което в самото себе си съдържа необходимост – ето как е въведена категорията. Нещо, което се явява необхо­ди­мост за самото себе си, е свободата...,

най-добре не се залавяй с размисли или просто се откажи да намесваш „свободата“.
Статията на Росен Янков ПРАВОГОВОР НЯМА в „24chasa.bg“ е тъжно недоразумение.
Тъжно, защото ще има своите пагубни последици като всяка медийна изява, която изрича неистини, но стига до голям брой хора.
И недоразумение, защото човек, свързан с публичната реч, очевидно говори с неразбиране за природата на общуването.

Стефан Пеев

↑ Начало

ПИЙПЪЛМЕТРИЯ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА

В България има малко сигурни неща. Но със сигурност можем да кажем, че разходите за пенсионерите се увеличават (и трябва), а броят на интелигентните хора намалява (а не трябва!). Дали двете явления са закономерно свързани – трудно е да се каже. Фактите рядко говорят сами за себе си (без помощта на интерпретатори).
Също така е съмнително, че намаляването на интелигентните хора в България е в правопропорционална зависимост на броя на изселниците.
Но... тези зависимости са обект на специализирани изследвания. Те не влизат в пийпълметрията.
Пийпълметрия ли казах?
Пийпълметрията (иначе казано audience measurement) е любопитна дисциплина. Тя се опитва да ни улови като потребители на информация. И в зависимост от предпочитанията ни да ни класифицира.
Прави го интелигентно и... някъде... почтено.
Интересува се от всичко за нас – без един-единствен показател – степен на интелигентност.
Защо ли?
Защото степента на интелигентност има малко общо с качеството на живота.
Всеки се стреми към по-високо качество на живот. И то е лесно измерима величана – отговарящо най-общо на някакви пред-зададени стандарти на удовлетвореност: брой на телевизори в дома, брой на хладилници, мобилни комуникации, притежавана недвижима собственост, количество любовни връзки извън брака. Критериите могат да бъдат продължавани, но... по съществото си те са чисто количествени. Те не ни казват нищо повече от това, че с имането си ние можем да потребяваме повече (дали го правим или не е въпрос на личен избор).
Та пийпълметрията мери всичко друго, но не и интелигентността.
Интелигентността в една държава се измерва през други показатели – не през пийпълметрията.
Измерва се по тиражите на специализираните издания и по количеството продадени в чужбина тиражи на автори на специализирани издания.
Тази пийпълметрия няма кой да я прави, защото тя не е интересна – поради незначителните си мащаби.
Но общо взето може да се каже, че при хиляди дипломирани социолози в България днес е трудно да намериш дори 50 човека, които да се интересуват от новите изследвания на своите колеги. Е, може би е въпрос на авторитет и популярност на името. Но дори когато издаваш безспорен български авторитет с неоспорим световен принос, дори когато впрягаш за популяризирането му целия арсенал на българските медии и непосредствено представяне на книгата – резултатът е не много по-различен.
Та... пийпълметрията на интелигентността показва отчайващи резултати.
Да видим какви ще са резултатите на пийпълметрията на качеството на живота... в следващия прогнозен период...

Стефан Пеев

↑ Начало

КОГАТО ПОТРЕБИТЕЛЯТ ГОСПОДСТВА

Социалистите сериозно подценяват електоралната си подкрепа. А техните опоненти – възможността за поява на фашизоидни елементи.
Поседнете за миг в едно случайно кафене. Не се налага да подслушвате. Тези хора говорят на висок глас. Те са убедени в думите си и... най-страшното е, че са млади, много млади. Със сигурност незнаещи нищо за Втората световна война, нито за д-р Йозеф Менгеле, нито за изследванията върху чистотата на расата. Те нямат представа какво е социализъм, защото не са го живели. Мислят си, че знаят какво е демокрация, защото животът им е преминал в нея. И тъкмо затова са убедени, че могат да изповядват на глас разбиранията си. А разбиранията им са прости – циганите на сапун и прочистване на живота от всички, които ни пречат. Искат да живеят щастливо, тук и сега – не се интересуват кой ще плати тази цена. Родени са, за да бъдат изпълнени желанията им. Защото... са вездесъщите ПОТРЕБИТЕЛИ, на които са длъжни да се покланят всички. Пазарната икономика е демокрация, защото господства ПОТРЕБИТЕЛЯТ.

Стефан Пеев

↑ Начало