„Смуглата лейди“ от сонетите на Шекспир се оказа проститутка

Британски литературоведи са намерили потвърждение на това, че „смуглата лейди" в сонетите на Уилям Шекспир е Черната Люси - проститутка, живееща в лондонския квартал Клеркенуел, съобщиха британските издания, цитирани от КРОСС.
Да установи прототипът на героинята от сонетите на писателя е успял професорът от Чичестър Дънкън Солкелд. При него попаднал дневникът на съвременник на великия поет - Филип Хенслоу, известен елизабетински театрал. Това се оказало златна мина за изследователя, тъй като там професорът открил данни, които му позволяват абсолютно сигурно да назове историческата личност, стояща зад образа на „смуглата лейди", която се споменава от 127-и сонет нататък.
„Става въпрос за Черната Люси, която е живеела в лондонския квартал Клеркенуел и е била проститутка. Тя е била широко известна в театралните кръгове, тъй като живеела в бордей, собственост на Джилбърт Ист. Той е бил собственик на лондонския театър „Роуз", конкурент на театър „Глоуб" в който е работил Шекспир.

Редактор: Калина Здравкова | Източник: АКТУАЛНО.КОМ


УИЛЯМ ШЕКСПИР

Очите ѝ не са звезди, не може
устата ѝ с корал да се сравнят.
Тя няма бяла като перла кожа,
а гарванови плитки, смугла гръд.
Не бели рози — пищни и богати —
не алени са нейните страни,
ухае тя, но с нежни аромати
едва ли би могла да се сравни.
Страните ѝ не са като жасмини,
не бих сравнил челото й с цветя.
Не знам как шестват нежните богини,
но знам, че стъпва по земята тя
и буди по-сърдечни възхищения
от много други, лъгани в сравнения.

Превод: Владимир Свинтила

ДА ЗАГУБИШ СУЗИ

Сузи Куатро

Годината е 1973. Едно малко момиче, подстригано почти момчешки, се качва с голямата си китара на сцената, за да поеме към света с Can The Can. Палавият ѝ образ, който изпълва сърцето ти с музика, а гащите ти с неизбежното вълнение на пубертета, щяхме да открием малко по-късно – по неведомите пътища на тайно предаваните от ръка на ръка плочи, снимки, касети. Сузи влезе в момчешкия ни живот неусетно, без да ѝ пука, че превръща хлапашкото ни безразсъдство в дива мъжка зрялост. Тогава не знаехме какво е секс идол. И не ни пукаше за това. Сузи нямаше нито силиконов бюст, нито набъбнали от силикон устни, беше закачлива, малка, много вълнуваща и истинска. Тя беше нашето усещане за страст. Онова желание, което не владееш, не разбираш, но му се отдаваш неусетно и непреднамерено. Сега се питам дали момичетата около нас са чувствали, че ги прегръщаме, но понякога целуваме не тях, а своята мечта. И дали са ни простили дребните хлапашки чисто фантазни изневери.
Годините ни променяха. Нашите фантазни мечти избледняваха, а момичетата до нас се превръщаха в реалните жени на нашия реален делник. Вече не си предавахме снимки на Сузи от ръка на ръка. Можехме да я гледаме на запис: легнали на неизбежния диван, в неизбежния хол, с неизбежната бира в ръка.
Лежахме така и не усещахме, че с избледняващия спомен за някогашната Сузи избледнява и нашето хлапашко чувство за живот, нашата страст да бъдем истински. Диванът, бирата, потникът, пеньоарът на съпругата, неделната прахосмукачка се превръщаха в битовите подробности на собствения ни бит живот. Имахме си своя диван – чудното място, откъдето можеш да се върнеш уж към спомените и да се усетиш цял, но не разбирахме, че той не е личностно пространство, а пространство на междуличностните отношения, в които участваме освен със себе си, бирата и съпругата в пеньоар, още и с приятеля си от студентските години. С времето научихме и този тъжен урок. Погледнахме с укор към приятеля, с гняв към съпругата, с болка към себе си и се питахме: „Сузи, защо?“. И едва тогава в пристъпите на просветление сред разхвърляните по пода бутилки неволно се досещахме, че да загубиш Сузи, означава да загубиш себе си – онзи хлапак, който усеща музиката като живот и никога не губи тръпнещото чувство да иска да бъде жив, да иска да чувства света в ритъма на неговата спонтанност.

Стефан Пеев

КРЪСТОПЪТ

Най-трудното място за живеене е кръстопът, на който се събират всички пътища на света.

Стефан Пеев

УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

Владимировската Богородица, византийска икона от 12 век, днес в Третяковската галерия, Москва

Богородичен химн

Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице,
винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.
По-чтима от херувимите
и несравнено по-славна от серафимите,
нетленно родила Бог Слово,
същинска Богородица, Те величаем.

В тази молитва възхваляваме Богородица - Божията майка - непорочна и завинаги блажена. Величаем я, защото по чест и слава превъзхожда дори най-висшите Ангели - Серафимите и Херувимите. Поради своето съвършенство Божията Майка е над всички - не само над хората, но и над светите Ангели. Тя роди по най-чуден начин Иисуса Христа, Който станал чрез Нея човек, е същевременно дошлият от небесата Божи Син. Затова е и същинска Богородица.

Източник: ПРАВОСЛАВИЕТО.КОМ

МЪЖКО И ЖЕНСКО

Колкото и да си надарен с любов, не можеш да обичаш всички жени на този свят. Но можеш да обикнеш една и да ѝ се отдадеш така, сякаш тя събира цялата женственост на този свят. И тогава ще получиш всичко онова, за което твоята мъжка природа мечтае.

Стефан Пеев

Армин ван Бюрен пусна български фолклор на милиони

В 573-то издание на радио шоуто “A State of Trance” DJ номер 1 в света Армин ван Бюрен избра да пусне и новото парче на DJ Мат Дерей, DJ Стан Колев и Поли Хубавенска - “Altitude” от албума “Blossom and Decay”, който Мат Дерей съвсем скоро издаде.
Парчето е продуцирано от DJ Стан Колев, който има участие и в направата му. Поли Хубавенска изпълнява вокалите, примесвайки напеви от шопския и родопски край на България.
“Снощи милиони чуха този уникален трак в предаването на Armin van Buuren - A State Of Trance Official 573. За пореден път ни накарахте да се гордеем с вас и с магията и красотата на нашия фолклор!!!”, написа фен във Facebook страниците на тримата изпълнители веднага след излъчването на песента. Парчето набира скорост и има потенциал да се превърне в топ хаус хит за лято 2012.
Шоуто на Армин ван Бюрен се излъчва вече десета поредна година и към днешна дата се радва на милионна аудитория.

Източник: АКТУАЛНО.КОМ

ЯПОНСКИЯТ ТЕАТЪР НО ГОСТУВА В ПЛОВДИВ

Театър НО гостува на 18 август на древната сцена на Античен театър Пловдив.
Театър НО е една от най-старите, запазени до днес форми на театър. В съвременния си вид, НО се е зародил през 14-ти век, като от тогава се е изменил много малко. Дълги векове театърът е бил под протекцията на владетелите на Япония - шогуните, а в днешно време е обявен за нематериално културно наследство под егидата на ЮНЕСКО. Типични за Но са изящните маски и пищните копринени костюми. Най-често героите в Но са свръхестествени същества - божества, зли демони, или страдащи призраци, а техните танци се явяват ключов елемент в представленията.

На 18-ти август от 20:00 часа на сцената на Античния театър в Пловдив „НО Театър Ямамото“ ще представи класическата японска НО пиеса - „Аои-но-уе“. Пиесата е базирана на сцена от известния роман от 10–11-ти век - "Историята на принц Генджи". Официалната съпруга на принц Генджи, Аои-но-уе, е обладана от зъл дух и линее ден след ден. Придворните довеждат жрицата Терухи, която със звъна на тетивата на магическия си лък привиква духа да се яви. Оказва се, че това е отмъстителният призрак на благородната дама Рокуджо - ревнива любовница на Генджи, която принцът е изоставил. Ще успее ли жрицата да прогони духа на Рокуджо и излекува Аои?
Преди представлението ще бъде изнесена кратка лекция относно изразните средства, ролите и сюжетите в НО, както и ще бъде направена нагледна демонстрация на музикалния съпровод.

БИЛЕТИ НА КАСАТА ПРЕД ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЦЕНА – 5 ЛВ.

ХОРА И УЛИЦИ

71-годишният Борис Годжунов се е затворил в себе си, спрял е да се показва на сцената и да дава интервюта по какъвто и да е повод, ограничил е появата си на публични места.
На поканата за разговор в “24 часа” певецът отвърна: “Не желая да говоря за нещата от живота. Вие може да сте в него - живота, аз не съм”.

Източник: 24 ЧАСА

АХМАТОВА И МОДИЛИАНИ

Амадео Модилиани | Анна Ахматова (1911)

Филмът „Модилиани“ на Мик Дейвис с участието на Анди Гарсия не успя да ме докосне. Във всеки случай не с оная разрушителна сила на истинското изкуство, която те кара да се усетиш катарзисно пречистен и друг, различен от себе си, непознат и откриващ се (защото в самата си същност изкуството е не наслада за сетивата, а проглеждане в непознатото). И може би причината не е толкова във филма, колкото в моето усещане за Модилиани. Но филмът ме върна назад във времето, в моята полунощ в Париж (по Уди Алън), където открих един до друг Амадео и Анна. Една неразказана докрай история, запечатана по удивителен начин в тънкия рисунък на образа на Ахматова.

Стефан Пеев

Спомени на Анна Ахматова за Амадео Модилиани (на руски език)

БЕАТРИЧЕ

Докато е все още млад, Данте се запознава с Беатриче Портинари, дъщерята на Фолко ди Портинари. Според една от версиите, той я вижда само веднъж и никога не е говорил с нея. Трудно е да се разгадае в какво точно се състои тази любов, но се случва нещо от голямо значение за италианската култура: в името на тази любов Данте оставя своя отпечатък върху Stil Novo и кара поетите и писателите да обърнат по-голямо внимание на любовта.
В своето Житие на Данте, първият биограф на Данте, Джовани Бокачо, описва срещата на Данте с Беатриче:

Случило се така, че един твърде почитан по онова време от съгражданите си мъж на име Фолко Портинари, на първия ден от месец май поканил на празненство у дома си заедно със своите съседи и вече споменатия Алигиери (бащата на Данте). И тъй като децата обикновено съпровождали родителите си, особено на места където има веселба, Данте, който още не бил навършил девет години, отишъл с него. И като се събрал със своите връстници — а в къщата на домакина имало много деца — и момчета, и момичета — след като поднесли първите блюда, започнал да прави същото, което можел да прави на тази крехка възраст — започнал да играе с другите.
Сред децата била и дъщерята на споменатия Фолко, казвали ѝ Биче — така я наричал той, а името ѝ било Беатриче; била може би осемгодишна, твърде изящна, много приятна и любезна а и държанието ѝ и словата ѝ били твърде сдържани за крехката ѝ възраст; освен всичко имала нежно, правилно лице, което освен красота излъчвало такава чистота, че мнозина я смятали за ангелче. Така както я описвам, а може би още по-красива се сторила тя на това празненство в очите на Данте, а той, ако и да е бил още дете, с такава обич съхранил в сърцето си прекрасния ѝ образ, че от този ден до края на дните си не се разделил с него.

Хората не умеят да вярват на истината. Бъркат я с ежедневието, с видимото, с онова, което е на повърхността, което те застига в делника и се стоварва върху теб като някаква неизбежност. Ала за щастие истината е по-дълбока от индивида, по-могъща от човека и абсолютно неизбежна. Дори и да не вярваме в това...
Никой днес не може да каже къде е границата между литературната фикция и реалността в разказа на Бокачо. И само за скрупольозните професори по история на литературата ще остане надеждата да изкопаят някога безспорното свидетелство на случилото се някога във Флоренция. За щастие обаче истината е нещо повече от литературен факт, нещо повече от опознаване на историческата даденост. Истината е усещането за възможното видение на любовта.

Стефан Пеев

Използвана информация за Данте: УИКИПЕДИЯ

Маргарита Петкова | УЖ РАЗНИЩИХ ЖИВОТА ОТ КРАЙ ДО КРАЙ...

* * *

Уж разнищих живота от край до край,
а душата ми – възел до възел.
Боже, как ми омръзна да бъда най,
Боже, как ми омръзна!
Все на гребена на вълната, все
на върха, на ръба, на косъма...
Откогато се помня – нося само жарсе,
февруари е все високосен.
Все съм млада и силна, и можеща – ах! –
всичко зная и мога лесно.
Земетръсите само ме хвърлят във страх –
слава Богу, че не са чести.
И щом някъде нещо гърми и трещи –
то е знакът, че аз съм наоколо.
Докога, Боже мой, ще съм с всичко на „ти”?
Докога ще съм вечно наопаки?
Крайно време е – вече съм на 35,
май отдавна прехвърлих средата.
Как можах да се пръкна хем жена, хем Поет,
та не случиха с майка децата ми!
И над тях ли ще тегне тая моя вина –
грозно пате, осъмнало лебед?
Боже, как ми омръзна да бъда най –
как можах да не случа със себе си!

Маргарита Петкова

Източник: ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ

СЛОЖНИЯТ ВЪТЪК НА РАЗГОВОРА

Свикнал съм да мисля, че хубавият разговор има начало, но няма край. В хубавия разговор темите се вплитат една в друга и изтъкават сложния вътък на това, което всъщност сме или ставаме (когато се вслушваме не само в собствения си глас, но и в думите на другите). Умението да чуваме истински другия е може би най-трудното измежду всички човешки умения.
Хубавият разговор поражда повече въпроси, отколкото отговори намира.

Стефан Пеев

БЕЗПЛОДИЕ

Нощ, която те обгръща със светкавици, но не ражда дъжд.

Стефан Пеев

Елица Мавродинова | ОТКАКТО СИ ОТИДЕ ВСЕ ТИ ПИША...

Откакто си отиде все ти пиша
и все захвърлям в печката писмата.
Не знам дали обичаш многостишия,
но днешното реших да ти го пратя,

че сигурно и ти се притесняваш,
дали сме здрави, стига ли насъщният...
Не ни мисли. По малко остаряваме,
но иначе, отвътре сме си същите.

Понякога се караме и викаме,
и думите тежат като планети.
Крилата ни болят. И бавно никнат,
и бързо вехнат в полза на ръцете.

Понякога сме дребни и лицата ни
приличат на стафиди от ненавист.
А друг път сме огромни. Непонятни
божествени и истински, и прави.

Но тъжно е, откакто си отиде.
И днес ти пиша, за да те помоля...
прости ни. Бяхме зли и те обидихме.
Ела си, Боже, в къщите. При хората.

Елица Мавродинова

Източник: ХУЛИТЕ

Виктор Самуилов | АЙ ЕМ БЪЛГАРЧЕ

АЙ ЕМ БЪЛГАРЧЕ

Ай ем българче. Обичам
наште маунтинс зелени.
Българче да се наричам -
ит из фърстли джой фор мене.

Ай ем българче. Фром Кричим.
Днес ай лив ин Саут Дакота.
Тук май мадър енд май чичо
правят мъни в бизнес готин.

С ТИРА-а чичов отпътувах
на петнайсет, сиреч - фифтийн.
Моят чичо с гърлс търгува,
мадър бачка в клуб фор стриптийз.

Бът ай българче оставам,
по душа, сърце енд боди.
Невър няма да забравя
брадърс Кирил и Методи.

Май народ из вери древен!
Май народ из вери твърд!
Ай ем българче. Форевър.
Чак до финиш ъф ъ уърлд.

Виктор Самуилов

Източник: ЛИТЕРНЕТ

БОБ ДИЛЪН | СТРАШЕН ДЪЖД ЩЕ ПАДНЕ

СТРАШЕН ДЪЖД ЩЕ ПАДНЕ

Кажи къде беше, момче синеоко,
кажи къде беше, сине любим?
Бях, майко, край пет планини,
в дим обвити,
вървях и се влачих
по пътища криви,
шест тъжни гори прекосих
мълчаливо,
до седем замрели морета
достигнах,
осем хиляди мили
през гробища бродих

и знам, че страшен, страшен, страшен
и знам, че страшен дъжд ще падне.

Какво видя там, момче синеоко,
какво видя там, сине любим?
видях младенец посред
глутница вълци,
видях път широк -
запустял и безлюден,
видях кръв да капе
от черни клонаци,
видях много хора
с топори кървящи
и стълбища бели
под мътно вода,
видях мъже яки,
но с езици откъснати,
видях как деца носят
пушки и саби

и знам, че страшен, страшен, страшен,
и знам, че страшен дъжд ще падне.

Какво чу там, момче синеоко,
какво чу, сине любим?
Чух гръм да гърми
като предупреждение,
чух вълните, готови
да залеят света,
чух сто барабана как бият
тревога,
чух устни да шепнат,
без никой да слуша,
чух умиращ от глад и чух
присмех край него,
чух последната песен на поет
в мръсна яма,
чух тъжния вопъл на клоун
сред площада,
чух самотник да вика, че все пак
човек е,

и знам, че страшен, страшен, страшен,
и знам, че страшен дъжд ще падне.

Кажи кого срещна, момче синеоко,
кажи кого срещна, сине любим?
Срещнах малко дете,
и мъртво конче до него,
срещнах бял господин,
с черно куче вървеше,
срещнах руса девойка,
под дъгата я срещнах,
срещнах мъж, който беше
от любов наранен,
срещнах друг - с тежка рана, -
наранен от омраза,

и знам, че страшен, страшен, страшен,
и знам, че страшен дъжд ще падне.

Кажи ми сега, момче синеоко,
какво ще направиш ти, сине любим?
Преди да започне дъжда,
ще изляза
и ще ида в тъмната,
страшна гора;
много хора там има,
а ръцете им - празни,
а водото им -
срещу затвор плесенясал,
дето ловко пазачът
лицето си крие;
а гладът - зъл и грозен -
убива душите;
цветът там е черен,
числото е нула.
Там аз ще говоря, ще викам високо,
та всички да чуят и да разберат.
После прав ще застана
върху океана,
песента си ще пея
до последния миг

и знам, че страшен, страшен, страшен,
и знам, че страшен дъжд ще падне.

Боб Дилън

Източник: СИБИР.БГ

БОБ ДИЛЪН ИЗДАВА 35-И АЛБУМ

„Tempest“, най-новият албум на Боб Дилън, вече може да бъде предварително поръчан в iTunes и Amazon, съобщава News.bg, позовавайки се на Stand.bg. Официално албумът ще бъде на пазара на 11 септември 2012 година.

БОРИС ХРИСТОВ | ТЪГА

ТЪГА

Къде да отидем, къде да се скрием
в тоя град, в тая лятна чакалня.
Птица във въздуха не смее да мине,
с камък да драснеш - ще се запали.

Бавно вървят часовете следобедни,
сякаш някой се учи да свири
и се разбиват във сините кораби
на гърдите ни татуирани.

Двама по двама под горещата шапка
на слънцето цял ден се скитаме,
с вечното наше тъжно очакване
на провинциални мислители.

Реката пресъхва, а ние на моста
стърчим в тишината запалена.
И спориме дълго, и философстваме
за морската флора и фауна.

Борис Христов

Източник: ЛИТЕРНЕТ

ТАКЪВ БЕШЕ АЙНЩАЙН

Айнщайн беше човек с голяма добрина. След една лекция, прочетена в Берлин, той забеляза двама младежи, които преди не бил виждал на своите занятия. Айнщайн запита за тях Лео Сцилард. Оказа се, че тези студенти са стипендианти на Унгарското министерство на просветата и току-що са пристигнали в Берлин да учат в Политехническия институт, но са закъснели да се запишат. Сцилард помоли Айнщайн да напише няколко реда на ректора на Политехническия институт, за да направи последният изключение за съотечествениците на Сцилард и да ги приеме в института. Айнщайн веднага написа необходимата препоръка на визитната си картичка. Като помисли, че младежите нямат у себе си достатъчно пари за заплащане на учението и за записване, той попита: „Имате ли пари за заплащане на учението?“ Студентите отговориха, че те сега нямат достатъчно пари, но очакват всеки ден да ги получат. Тогава Айнщайн каза: „Така не може. Парите трябва да бъдат внесени днес. Само в такъв случай препоръката ми може да подействува“. Той попита Сцилард каква сума трябва да бъде внесена, който отговори: „Около 450 марки за двамата“. Айнщайн извади портфейла си и даде на студентите всичките си пари, които имаше. Сумата беше значително по-голяма от исканата. При това той каза на студентите: „Давам ви тези пари не като заем, а като подарък от мене“. Когато ние тръгнахме по булевард Унтер-дер-линден, за да се качим на автобуса, Айнщайн нямаше пари даже за билет и ме помоли да му дам назаем една марка.
Айнщайн живееше в скромно жилище на последния етаж, а на работа отиваше като всички обикновени хора с автобус. На негово разположение имаше около двеста хиляди марки. На въпроса ми какво прави с тези пари, Айнщайн отговори: „Парите, всичко до пфенинг харча за онези цели, за които са определени. Аз нямам право да ги изразходвам за лични нужди“. Такъв беше Айнщайн.

Рашко Зайков

ДА СЕ НАУЧИМ ДА ТИЧАМЕ ПО-БЪРЗО

Този човек е Карлос Слим. Най-богатият човек в света в момента. Състоянието му се измерва на 72,5 млрд. долара – вероятно четири пъти по-голямо от външния дълг на България и почти 2/3 от брутния вътрешен продукт на страната ни.

Дания е разположена на площ от около 43 хиляди кв. км и има население от 5,5 млн. души. Но брутният ѝ продукт е два пъти по-голям от този на България. Което ще рече – производителността на труда в Дания е пъти по-голяма от тази у нас.

Има и други тъжни сравнения. Но изводът е един: изоставаш ли с няколко обиколки от другите, просто трябва да се научиш да тичаш по-бързо. А мърмориш ли под носа си, докато тичаш, напразно хабиш дъха си и енергията си.

Стефан Пеев

ОТКРИТОСТТА НА БИТИЕТО

Истината е почвата, върху която израства мисълта. Този, който не умее да долови онтичната природа на истината, е осъден вечно да изразява мнения, да кръжи около точката на предзададеното и никога да не усети откритостта на битието.

Стефан Пеев