Може би калта, която изригва от кратера на нашия преход и полепва по лицата, ръцете, телата, душите ни; калта, която поглъщаме дори когато вдишваме въздух – кал, изпълнена с подслушване, алчност, порочност, снобизъм, измамничество, груби спекулации, недостойни дори и за XVIII век форми на експлоатация, посредственост, простотия, подлост – ще предизвика най-сетне у нас омерзение и ще ни накара да осъзнаем, че очистването на душата не може да е грижа на държавата. Катарзисът не е понятие от държавния бюджет. Всеки сам опазва душата си чиста.
Няма коментари:
Публикуване на коментар