В МОРЕТО НА МИТОЛОГЕМИТЕ

Неу­сет­но ста­нах­ме жертви на об­щест­вения дис­курс. Ду­ми­те пре­ста­на­ха да след­ват съ­би­тия­та или да ги из­го­ва­рят и се пре­вър­на­ха в са­ми­те съ­би­тия.
Днес вся­ко пред­по­ло­же­ние, из­ре­че­но на глас, ве­че по­раж­да пре­зумпцията за фак­тич­ност. И ма­кар ни­кой ни­ко­га да не е си­гу­рен да­ли та­зи фак­тич­ност действи­тел­но съ­ществу­ва, се впус­ка­ме да я ко­мен­ти­ра­ме, раз­на­ся­ме, спо­де­ля­ме, из­ра­зя­ва­ме, осъж­да­ме кри­тич­но или въз­хва­ля­ва­ме.
Въз­мож­но­то бър­ка­ме днес с ис­тин­но­то, из­хож­дай­ки по­греш­но от пред­убеж­де­ние­то, че след като една мисъл може да бъде изречена, то в нея неминуемо се съдържа доза необходимост, а щом има необходимост, не­ща­та са на крач­ка от действи­тел­но­то.
Безобраз­но­то го­во­ре­не в пуб­лич­но­то про­стран­ство, къ­де­то ду­ми­те преслед­ват ду­ми­те, неот­клон­но ни по­та­пя в мо­ре­то на ми­то­ло­ге­ми­те и уда­вя исти­на­та в мът­ни­те во­ди на вяр­ва­не­то.

Стефан Пеев

↑ Начало

ДА СИ СТОЙНОСТЕН, ОЗНАЧАВА НЕПРЕСТАННО ДА ИЗНЕВЕРЯВАШ...

Тези, които наричат своите предубеждения „първичност и непосредственост“, най-напред лъжат себе си, а с това заблуждават и околните.
Предубежденията нямат нищо общо с нашата непосредственост и със собствената ни същност. Още по-малко те имат общо с истината за нас и другите хора.
Ето защо:
да си стойностен, означава непрестанно да изневеряваш... на предубежденията си.

Стефан Пеев

↑ Начало

КАК ЮВИГИ ХАН ОМУРТАГ ОТКРИ ФЕЙСБУК

„Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг хан ювиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години”.

Туй поръча ювиги хан Омуртаг да изпишат на колона и без да знае, откри ФЕЙСБУК за българите. Една крачка липсваше само на владетеля, за да изпревари Зукърбъргър и да му отнеме патента. Пропусна да остави място за ХАРЕСВАМ и за КОМЕНТАРИ.
Но туй си беше негово царско право, защото думите му са насочени не към съвременниците му, а към следовниците. И се вписват в перспективата на онова, което днес носи неясната представа за исторически хоризонт, за мислене в историята и чрез историята.
Но ювиги хан Омуртаг беше господар не само на българите и на историята, но и на думите си. И затова ги скъпеше.
Ние, днешните му следовници, посягайки ежедневно към ФЕЙСБУК, не си даваме сметка, че повтаряме до безкрайност изреченото от нашия ювиги. Но с една съществена поправка:
„Човек и добре да живее, остава господар единствено на собственото си мнение“.
Обяздили нещото, на което сме господари, препускаме ежедневно през ФЕЙСБУК, без да ни е грижа, че ханът е прав – думите имат смисъл само когато оставят следа в историята – не в настоящето.

Стефан Пеев

↑ Начало

МНОГООБРАЗИЕ И ЦЯЛОСТ

Някога имаше един-единствен проект за многостранно развита личност, който се провали с гръм и трясък.
А на негово място днес се раждат хиляди проекти за много странно развита личност.
Но така и не мога проумея какъв е смисълът на многообразие без цялост и на цялост без многообразие.

Стефан Пеев

↑ Начало

КРИВО СЕДИ, ПРАВО СЪДИ...

Когато ще си служиш с категорията „свобода“, за да обосноваваш позицията си, пък била тя и позиция за правоговора, би следвало да си поне малко от малко философски грамотен. И ако не можеш да проумееш как така философ от ранга на Мераб Мамардашвили си позволява да твърди:

...проблемът за избора няма никакво отношение към проблема за свободата. Свободата е феномен, който има място там, където няма никакъв избор. Свободата се явява нещо, което в самото себе си съдържа необходимост – ето как е въведена категорията. Нещо, което се явява необхо­ди­мост за самото себе си, е свободата...,

най-добре не се залавяй с размисли или просто се откажи да намесваш „свободата“.
Статията на Росен Янков ПРАВОГОВОР НЯМА в „24chasa.bg“ е тъжно недоразумение.
Тъжно, защото ще има своите пагубни последици като всяка медийна изява, която изрича неистини, но стига до голям брой хора.
И недоразумение, защото човек, свързан с публичната реч, очевидно говори с неразбиране за природата на общуването.

Стефан Пеев

↑ Начало

ПИЙПЪЛМЕТРИЯ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА

В България има малко сигурни неща. Но със сигурност можем да кажем, че разходите за пенсионерите се увеличават (и трябва), а броят на интелигентните хора намалява (а не трябва!). Дали двете явления са закономерно свързани – трудно е да се каже. Фактите рядко говорят сами за себе си (без помощта на интерпретатори).
Също така е съмнително, че намаляването на интелигентните хора в България е в правопропорционална зависимост на броя на изселниците.
Но... тези зависимости са обект на специализирани изследвания. Те не влизат в пийпълметрията.
Пийпълметрия ли казах?
Пийпълметрията (иначе казано audience measurement) е любопитна дисциплина. Тя се опитва да ни улови като потребители на информация. И в зависимост от предпочитанията ни да ни класифицира.
Прави го интелигентно и... някъде... почтено.
Интересува се от всичко за нас – без един-единствен показател – степен на интелигентност.
Защо ли?
Защото степента на интелигентност има малко общо с качеството на живота.
Всеки се стреми към по-високо качество на живот. И то е лесно измерима величана – отговарящо най-общо на някакви пред-зададени стандарти на удовлетвореност: брой на телевизори в дома, брой на хладилници, мобилни комуникации, притежавана недвижима собственост, количество любовни връзки извън брака. Критериите могат да бъдат продължавани, но... по съществото си те са чисто количествени. Те не ни казват нищо повече от това, че с имането си ние можем да потребяваме повече (дали го правим или не е въпрос на личен избор).
Та пийпълметрията мери всичко друго, но не и интелигентността.
Интелигентността в една държава се измерва през други показатели – не през пийпълметрията.
Измерва се по тиражите на специализираните издания и по количеството продадени в чужбина тиражи на автори на специализирани издания.
Тази пийпълметрия няма кой да я прави, защото тя не е интересна – поради незначителните си мащаби.
Но общо взето може да се каже, че при хиляди дипломирани социолози в България днес е трудно да намериш дори 50 човека, които да се интересуват от новите изследвания на своите колеги. Е, може би е въпрос на авторитет и популярност на името. Но дори когато издаваш безспорен български авторитет с неоспорим световен принос, дори когато впрягаш за популяризирането му целия арсенал на българските медии и непосредствено представяне на книгата – резултатът е не много по-различен.
Та... пийпълметрията на интелигентността показва отчайващи резултати.
Да видим какви ще са резултатите на пийпълметрията на качеството на живота... в следващия прогнозен период...

Стефан Пеев

↑ Начало

КОГАТО ПОТРЕБИТЕЛЯТ ГОСПОДСТВА

Социалистите сериозно подценяват електоралната си подкрепа. А техните опоненти – възможността за поява на фашизоидни елементи.
Поседнете за миг в едно случайно кафене. Не се налага да подслушвате. Тези хора говорят на висок глас. Те са убедени в думите си и... най-страшното е, че са млади, много млади. Със сигурност незнаещи нищо за Втората световна война, нито за д-р Йозеф Менгеле, нито за изследванията върху чистотата на расата. Те нямат представа какво е социализъм, защото не са го живели. Мислят си, че знаят какво е демокрация, защото животът им е преминал в нея. И тъкмо затова са убедени, че могат да изповядват на глас разбиранията си. А разбиранията им са прости – циганите на сапун и прочистване на живота от всички, които ни пречат. Искат да живеят щастливо, тук и сега – не се интересуват кой ще плати тази цена. Родени са, за да бъдат изпълнени желанията им. Защото... са вездесъщите ПОТРЕБИТЕЛИ, на които са длъжни да се покланят всички. Пазарната икономика е демокрация, защото господства ПОТРЕБИТЕЛЯТ.

Стефан Пеев

↑ Начало

МИРАЖИТЕ НА ВИДИМОСТТА

Живеем във време, в което истината се идентифицира с видимостта. Ако едно нещо е достатъчно присъстващо в публичното пространство, фактът на неговото присъствие, фактът на неговата видимост дава основание на апологетите на либерализма да го приемат за действителност (смесвайки еклектично в тази категория видимост, привидност, истина, същина, явление, необходимост и свобода).
Всъщност рядко някой се замисля, че ако в пустинята виждаш миражи, това не означава, че си спасен.
Няма такова нещо като моята истината. Истината винаги е по-голяма от отделната личност или социална група. И не е относителна, както си мислят много хора, защото относителността на истината означава, че няма свобода.
Истината не се поддава на приватизация.
Истината може да бъде споделяна, разбирана, осмисляна, следвана, но никога не може да бъде собственост.
Затова говоренето винаги трябва да бъде и вслушване – в обертоновете на собственото ти звучене и във възможните отгласи от отговорите на другите (присъствието на които в споделянето е единствената гаранция за възможност на появата на истината).
Когато научим значението на думата „не“ за онова, което е пред погледа ни като даденост, ще бъдем в състояние да сложим край и на миражите на видимостта.

Стефан Пеев

↑ Начало

ДОСТАТЪЧНО КАТАКЛИЗМИ

Преживял съм:
Тодор Живков
Георги Анастасов
Петър Младенов
Желю Желев
Петър Стоянов
Георги Първанов
Росен Плевнелиев
Достатъчно много и достатъчно пъстро ориентирани политици – убедени, че с тях идва бъдещето на България, за да съм сигурен, че бъдещето на България не може да има нищо общо с политик на име Николай Бареков.
И ако след всички тези политически катаклизми, на които съм свидетел, видя името на г-н Бареков като част от управляващ политически елит – категорично отказвам да съм български гражданин!

Стефан Пеев

↑ Начало

ДВОЙНИ СТАНДАРТИ

В изборите за Европейския парламент много ми се искаше да гласувам за партия, която изповядва свободното придвижване на хора, идеи, капитали. С една дума за свободата на придвижването и за свободата на самоидентификацията.
Но такава партия в Европа няма. Мисля, че няма и в целия свят. Отвсякъде си притискан да гласуваш в рамките на някаква национална идентичност.
Питам се, за коя национална идентичност да гласувам, при положение че майчиният език на моето дете е унгарският, бащиният му език е българският, а детето ми днес работи в Сингапур, а утре – дявол знае къде.
Виждам, че партията на Найджъл Фарадж се е превърнала в сериозен играч във Великобритания. И се питам: ако по някакво природно чудо българите забогатеят и започнат да изкупуват имоти във Великобритания – Вие ще ги спрете ли, г-н Фарадж?
Защото ние не сме спрели посредствени англичани с не кой знае какви доходи, но достатъчно хитри да купуват евтини имоти в България? Нито пък на някой хотелиер на морето или в планината му хрумва да отхвърли резервациите на англичани, които виждат България единствено като дестинация за секс и алкохол.
Не съм привърженик на евроскептиците – напротив, техен отявлен противник съм.
Но не обичам двойните стандарти – независимо дали са леви, десни или популистки.
А в Европа днес не виждам нищо повече от двойни стандарти – затова ми се иска по някакъв начин да отхвърля своята легитимност на европеец и на личната ми карта да пише – „гражданин на държава, в която има свобода на вероизповедание, националност, идентичност“.
Един простичък начин да кажеш, че светът е станал безумен. Човек не знае къде ще се роди, нито кои ще са неговите родители, още по-малко знае къде ще завърши животът му и дали този живот не струва повече от Витлеем...

Стефан Пеев

↑ Начало

СТРАННАТА ДИАЛЕКТИКА НА ЕКЗИСТЕНЦИАЛНИТЕ КАТЕГОРИИ

До днес никой не е изследвал странната диалектика на екзистенциалните категории. Макар много от нещата да са видими и с просто око. Като например: уравновесеността свършва там, където започва глупостта.

Стефан Пеев

↑ Начало

МЕЖДУ ХОЛАНДИЯ И КИТАЙ

Ние сме някъде по средата.
Между Холандия и Китай.
Чисто географски.
Ако бяхме скачени съдове, нашата тежест би била най-голяма.
Притиснати между дясното и лявото няма как да не сме нагнетени с имане.
Така е по законите на физиката.
По другите закони е по-сложно.
Наляво – в Холандия – се строи най-десният капитализъм, либерален по своята същност, но изчистен откъм предразсъдъци – и в този смисъл толерантен и алчен едновременно.
Надясно – в Китай – се строи най-левият останал комунизъм днес. Ретрограден, деспотичен, пазарен и подчинен на закона за котката – чиято роля е да лови мишки, без значение дали котката е бяла или черна.
Ние сме посредата, но имаме усещането, че сме в периферията.
Което е нелогично по законите на физиката.
Но понеже живеем в демократично общество, можем да мислим за себе си каквото искаме.
И затова започваме да си мислим какво ли не. Като се започне от сложно детство и труден исторически пубертет, та се стигне до... „Чичо Сам/Путин не иска да праща пари“...
Мислим си го по един и същи начин – но го изговаряме чрез всички цветове на политическата дъга в абсурдна полифония на несъгласието.
Няма как. Не живеем добре – и все някой трябва да е виновен.
Ако не са тези отляво с десните си разбирания, ще са тези отдясно с левите си разбирания.
Само че...
Някак не ни идва на ум да погледнем освен наляво и надясно, още и в дълбочина.
А там се виждат странни неща – като това, че държавата вляво от нас с високо механизирания си селскостопански сектор, в който работи само 4% от работната сила, осигурява големи излишъци за хранително-вкусовата промишленост и за износ и се явява третата страна в света по стойност на изнесените селскостопански продукти след САЩ и Франция. А страната вдясно – въпреки огромното си население – е управлявана в условията на липса на демокрация по-успешно, отколкото десетократно по-малка държава в условията на демокрация.
Гледаш, взираш се и започваш да губиш представа – кое е ляво, кое е дясно, кое е горе или долу.
Само знаеш, че горе-долу свързваме двата края.
Така законите на физиката остават привидно непокътнати.

Стефан Пеев

↑ Начало

ЗА КОТКИТЕ И ХОРАТА

В двора ни котките, подхранвани от великодушието на една от съседките, изживяват спокойно своята 1968 година (на сексуална революция и свобододействие), щедро опикават всичко и очевидно действат в комплот с производителите на ароматизатори за автомобили (защото изискват от нас да избираме все по-нови и по-нови средства за потискане на тяхното непоносимо в тези мащаби присъствие).
Но докато се чудя как ще обясня на хората, с които предстои да се срещна, защо така ужасно мириша на котки, се сещам, че котките са една прекрасна метафора и че тази метафора преобърна живота на една едномилиардна нация.

„Не е важно каква е котката — черна или бяла, важното е да лови мишки“ – изрече някога си Дън Сяопин и преобърна с тази котешка метафора световната икономика и политика.

Котките в нашия двор не ловят мишки – защото мишки просто няма. Те живеят от социалните помощи на съседката и ще си останат мършави и недохранени, като всяко общество, което живее на социални помощи.
Дън явно е прав. Но въпросът е не само да имаш котки. Въпросът е да ги накараш да живея чрез това, за което природата ги е създала.

Стефан Пеев

↑ Начало

ЗА НАЧИНАЕЩИ ТВОРЦИ

Инстинктът никога нищо не е сътворил.
И ако някой някога ви убеждава, че творческият му инстинкт диктува да твори по този начин – то това е чиста проба contradictio in adjecto.
Инстинктът възпроизвежда сам себе си, но никога нищо не създава.
Точно затова магарето е останало магаре, а не се е превърнало в човек.

Стефан Пеев

↑ Начало

РЕПЛИКА

Някога Далчев написа:

За равнището на една култура се съди не по поезията, а по критиката.
Голяма поезия имат и примитивните народи.

И е прав.
Но днес можем да осъвременим думите му, репликирайки:

За равнището на една култура се съди и по популизма, който е в състояние да отхвърли.

Стефан Пеев

↑ Начало

ДА МИСЛИШ, БЕЗ ДА СЕ ЗАМИСЛЯШ

Забелязал съм, че хората на моята възраст повече се стремят да изговорят позициите си, отколкото да се вслушват (да обмислят, да обсъждат, да разбират другия и да подлагат на съмнение собствената си позиция). За себе си наричам това своеобразна автоагресия: привидно е насочена към другия, който трябва да ни чуе, „да проумее“, че сме вникнали в нещата и ги разбираме, ала несъзнателно има за цел да докаже на нас самите, че собствената ни индивидуалност струва много – че сме индивидуалност, защото сме „свободни“, а свободата (в нейното масово тълкуване – уви! означава да мислиш, без да се замисляш).

Стефан Пеев

↑ Начало

МЕТАФОРА ЗА ИЗКУСТВОТО И ЖИВОТА

Non Sign II

Non Sign II

Non Sign II

На границата между САЩ и Канада при Blaine (Washington) човек може да срещне това уникално произведение на изкуството – празен билборд, през който можеш да преоткриеш красотата на небето и природата. Невероятна метафора за връзката между изкуството и живота.

Стефан Пеев

Източник на информацията и на снимките: ENTHUSIASTICARTIST

ТУКА ИМА, ТУКА НЕМА

ТУКА ИМА, ТУКА НЕМА – тази игра е решило да играе управлението на Пловдив, като ту вади, ту маха палмите из града, ту ги повива така, че да заприличат на клечки за зъби.
Очевидно управлението е убедено, че глобалното затопляне е политически ориентирано и ще го задържи на власт, докато температурите в града не станат такива, че палмите да виреят по естествен начин.
А дотогава пловдивчанинът ще трябва да гледа иначе красивите, но тук хилави и безжизнени дървета и да си представя, че щом палмите са дошли до Пловдив, няма как някой ден и петролът да не допълзи до тях. И тогава градът ще разцъфне в целия си блясък на палмово-петролен туристически оазис в антично-модернистичен стил.

Стефан Пеев

↑ Начало

КАК СЕ УТОЛЯВА ЖАЖДАТА С КИЧ

Идеята и инициативата за изработването на поредната осма чешма са на Клуб Пловдив Оптимист Интернешънъл, съобщи доц. д-р Диляна Вичева, специалист в Клиниката по УНГ болести при Университетската Болница „Свети Георги". Тази чешма е произведение на изкуството, изградена със средства на основните дарители: Петър, Мила и Елица Бончеви; Руен Иванов; Вичо, Дора, Любен и Диляна Вичеви; Валери Ставрев; Любен Пашев; Техноакташ; Асен, Радост, Мила и Лилия Асенови; Костадинка Генова и „Квалификация консулт" ООД. Финансиране е осигурено и от благотворителни кампании на клуба и от родолюбиви българи, подкрепили проекта.
Формата на чешмата символизира древната история на Тракийската низина, където е разположен един от най-старите градове на Европа - Пловдив. „Ритонът" е с глава на млад овен и сцена от Дионисиеви тържества, обясни доц. Вичева. От друга страна чешмата е съществен елемент от бита и фолклора на българина. Градежът на чешми е свързан с традицията човек да остави диря след себе си, както и да стори добро, като напои жадния. Дамите от Клуб Пловдив се надяват новата чешма да стане един от символите на Пловдив и апелират да се опази, за да й се радват и идните поколения българи. Източник: CITYBUILD.BG

Така журналистите от изданието CITYBUILD.BG представят чешмата.
Всичко изглежда прекрасно, докато гледаш чешмата на снимка или четеш за нея.
Но когато се озовеш на мястото, ти става тъжно – защото не виждаш нищо повече от кич, безсмислено ситуиран, напудрено лъскав, ужасно претенциозен и в същото време грубоват и някак недодялан.
Гледам и се питам: „Как с кич се утолява жажда?...“

Стефан Пеев

↑ Начало

СИЛИКОНОВО ВЪЗКРЕСЕНИЕ

– И тя ли ще възкръсне?
– Ти що се месиш в божиите работи! Като ѝ е писано – ще възкръсне.
– Ба, не се меся аз. Ама не мога да си представя как ще се яви пред Господ без грим и без силиконовите си устни и гърди.
– Че ти да не мислиш, че Господ гледа гърдите и устните на жените.
– Бе той може да не ги гледа, ама тя, като е предала Богу дух, да не смяташ, че е предала и кокетството си. Какъв ли ужас ще изпита, ако възкръсне без силикона? Пък как да го пренесе оттатък като ей го е тук. Глей, глей само как се е ухилила с тоя силикон. Горката, ако можеше да си представи, че вместо устни сега има силиконови мустаци.
Гробарите се бях подпрели на лопатите си. Слънцето напичаше и на тях никак не им се искаше да си свършат работата. И без друго нямаше да копаят днес повече.
– Ех, мойта, ако имаше отпред колкото силикон тая си е сложила на гърдите... Ама на, отзад мойта има колкото искаш, ама отпред е гола вода.
– Е, като толкова ти липсват, вземи тия.
– И к'во?...
– Ами мяташ ги върху твойта в тъмното и си представяш, че...
– Ба, ми тя ще ме задуши с тях – к'вато е мощна, като ми се ядоса, направо ще ме копаеш мене утре.
– Ами тогава си ги прибери и скрий някъде. Като ти домъчнее за тях – знаеш к'во да правиш.
– А бе, може да съм прост, ама гърди втора употреба – не ща. Да ги пъхаме при другите ѝ джаджи. Пък тя както иска да се явява при Господа.
– Те тая точно при Господ може и да не се яви, щото тя без гримьорна не е свикнала да се явява.
– Ми то друг път има ли?
– Отецът казва, че Господ всички ще ни съди един по един. Ама тая си мисля, че без силиконите си все на края на опашката ще се опита да отиде.
– Глей к'во нещо само – в живота с тия гърди все напред е била. Пък сега... Прав си, май все на края на опашката ще иска да бъде... Айде, да свършваме, че икиндия мина...

Стефан Пеев

↑ Начало