Георги Раковски | ГОРСКИ ПЪТНИК

Книгата "Горски пътник", 1857

Източник на файла: World Digital Library

СЪЩЕСТВУВА ТРАФАРЕТ

Съществува трафарет. И той гласи: „В спора се ражда истината“. Трафаретът звучи приемливо. Просто, достъпно и като че справедливо.
Но ако спорът е разногласие, в него истината не може да присъства по друг начин, освен като отвъдност на всяко изказване. Защото истината е преди всичко даденост. Тя е това, което е преди думите, и онова, което идва след тях. Думите са само инструмент, оръдие в пътя към истината. И ако сме склонни да я търсим в многогласието на изреченото в спора, уви! завинаги сме обречени да живеем в безсмислието на плуралистичния релативизъм.

Стефан Пеев

АКТУЛНО.КОМ (чрез БТА): ПОЛИТИКИ, ОСНОВАНИ НА ИЗГОДА И ПЕЧАЛБА, ТРУДНО МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ ПОВЕДЕНИЕТО НА ХОРАТА, КОГАТО СЕ ЗАСЯГАТ ТЕХНИТЕ ЛИЧНОСТНИ ЦЕННОСТИ

Най-съкровените ни убеждения като религиозна принадлежност или патриотичното ни чувство се съхраняват в отделна част от мозъка, която се отличава от тази, където се складират например вкусовите ни предпочитания, установиха американски учени, цитирани от в. "Дейли мейл".
Екип от университета "Емъри" в град Атланта, воден от Грегъри Бърнс, локализира с помощта на ядрено магнитен резонанс тези специфични области. Така например убежденията, които за нищо не бихме продали за пари, се пазят в участъка на мозъка, където се съхраняват възловите ни морални понятия за добро и зло. Докато по-светските ни предпочитания, като "Аз съм пияч на чай, а не на кафе", отиват "на склад" на друго място.
Новото откритие трябва да послужи и като предупреждение за политиците. Ако те си мислят, че човек би променил основните си убеждения и да гласува за тях, са на грешна позиция. Екипът на Грегъри Бърнс предлагал на доброволци пари, за да се откажат от предишно заявените си позиции, като в същото време мозъчната им дейност била следена от скенер. Участниците в експеримента без никакво замисляне приемали 100 доларова банкнота, за да се откажат от предишно свое твърдение - а именно, дали са пиячи на чай или не. Но при въпрос с отговор "Аз подкрепям гей браковете" тези, които били срещу тях, за никакви пари не били склонни да променят убежденията си. Тоест, те трудно "продавали вярата" си.
Принципният въпрос, който бил засегнат, давал съвсем друга локализация на мисловния процес в мозъка, от този за предпочитаната напитка. Ако пък някои от участниците приемали банкнотата и променяли убежденията си, то засегнатият проблем явно не бил "свещен" за тях.
Според екипа мозъкът си има специална област, в която се складират най-светите постулати за личността, независимо дали това ще е етичен кодекс, национална гордост, религиозна вяра или чувство за справедливост. Тук са представени и основните културни ценности за всяка нация. Мястото на "недосегаемите" стойностни неща в човешкия мозък се оказала лявата темпоропариетална област, която е различна от тази, отговорна за приятните стимули.
"Нашите общества са свикнали да отдават прекалено голямо значение на материалните облаги, коментира Грегъри Бърнс. Но нашето изследване показа, че политики, основани на изгода и печалба, трудно могат да променят поведението на хората, когато се засягат техните личностни ценности".
Участниците в експеримента, които били обвързани с общности, като църкви, спортни тимове, музикални групи и природозащитни клубове, показали повишена мозъчна дейност в областта на "свещените ценности", пише вестникът. БТА

Източник: АКТУАЛНО.КОМ (по информация на БТА)

ОТ КРАЯ КЪМ НАЧАЛОТО

Смисълът на човека не започва оттам, където започва човекът, а оттам, където човекът свършва.
Простичко е: смисълът на един живот се оценява не от точката на неговото начало, а от точката на неговия край.
Осъзнаването на края ражда времето. Долавянето на времето като време е същината на човешкото. Заличете съзнанието за времето като образ на вечността и вече сте заличили живеенето като смисъл, заличили сте човешкото.

Стефан Пеев

Икона „Св. апостол Петър“

Иконата „Св. апостол Петър“ е дело на художника иконограф Зоица Коручева Латинова. Изработена е по класическите иконописни техники и в съответствие с изискванията на православния канон. Зоица Коручева Латинова е член на Българското иконографско сдружение.

КНИГИТЕ.НЕТ

СМЕШНОТО

Навикът във всичко да се търси смешното е най-явният признак за посредственост — защото смешното винаги е на повърхността.

Аристотел

ЗНАНИЕ И НРАВСТВЕНОСТ

Който напредва в знанието, но изостава в нравствеността, той се придвижва по-скоро назад, отколкото напред.

Аристотел

РАЗБИРАЩО ОБЩУВАНЕ

Зависимо ли е разбирането от скоростта на социалната динамика? Този въпрос се прокрадва с пълно основание в епохата на късната модерност и на постмодерността, когато количеството и разнообразието от гледна точка на наративите нараства определено не с темпото на саморазбиращата рефлексия върху епохата, а още по-малко с темпото на разбирането на историята и историческото време. Залутани в търсене на решение като че ли все по-малко чуваме другите, все по-малко сме в състояние да достигнем разбиращо общуване с тях. Разбиращото общуване е оглеждащо-себе-си-в-другия-общуване, което се връща при себе си вече не само в светлината на своето казване, но и изпълнено с обертоновете на чуждия глас. Там на границите с другите ние сме открили себе си чрез онова, което не сме. Достигайки до своя предел-в-другия нашето аз се връща назад, за да конструира, конституира и легитимира собствената ни същност. Така е например при децата – тяхното безкрайно отдаване на другите (родители, семейство, приятели) всъщност е безразделното търсене на себе си. Децата нямат илюзия, те разбират добре (макар и нерефлективно), че тях още ги няма в предзададената им пълнота, че тази пълнота трябва да бъде постигната чрез срещата с другия. Така е и в любовта, когато очакваме другия да бъде не само обекта на нашите желания, но и субект на собствената ни пълнота, на завършването и завръщането ни към себе си чрез другия.

Стефан Пеев

A MUST HAVE (НЕЩО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ИМАШ), ИЛИ КОГА НЕ СИ ЖИВЯЛ НАПРАЗНО

ИЗДАТЕЛСКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА

"Днес за всички вече е ясно, че „Одисей” е най-великият роман на столетието".
Антъни Бърджес

Едновременно абстрактно, интелектуално и провокиращо, повествованието на „Одисей” е с енциклопедични пропорции. Историята има колкото литературни, толкова и чисто експериментални характеристики и качества, а постигнатият резултат се нарежда сред най-емблематичните творби на модернизма. Книгата на Джеймс Джойс – роденият в Ирландия автор на „Бдение над Финеган” и „Портрет на художника като млад” – постига нещо, което малцина писатели са успявали да направят: творческото му наследство се е обособило като водещо и продължава да се отрупва със слава, овации и последователи, които днес се увеличават с лавинообразни мащаби, вместо да губят инерцията си.
Джойс, при все че не е бил кой знае колко обичан приживе, особено в родината си, посмъртно се утвърждава като един от най-влиятелните писатели на миналия век, а „Одисей” инициира същинска белетристична революция, подменяйки общоприетите средства на реализма с нови, алтернативни похвати, чиято функция е по-точен израз на вътрешния мисловен и психически свят на човека. Джойс преобръща, ревизира и сякаш „пренаписва” езика, комбинирайки думи на асоциативен принцип, премахвайки границите между изреченията и употребявайки т. нар. „поток на съзнанието”. Творчеството на Джойс е всеобхватно и наситено със символика, алегории и синестезии, затова не е случайно и че персонажите в „Одисей” са в особена, но осезаема връзка с тези от „Одисея“ на митичния Омир. Освен това отделните глави на романа имат връзка с определено изкуство, реторическа техника, цвят и пр.
Преизданието запазва чудесния превод на Иглика Василева, която старателно е прегледала всеки ред и е отстранила някои грешки от предишното издание. Книгата е с луксозно оформление и корица, решена като техника в класически стил, но с модернистичен от концептуална гледна точка полъх, а неин автор е изтъкнатият български художник Петър Станимиров. С Общите усилия на Станимиров, Василева и ние от „Изток-Запад” ви представяме вечната класика на ирландския писател по неочакван и запомнящ се начин.

ЧИТАТЕЛСКИ ОТЗИВ

В литературата Джеймс Джойс е онова, което са в науката Фройд и Айнщайн.
Валери Ларбо
Днес за всички вече е ясно, че „Одисей” е най-великият роман на столетието.
Антъни Бърджес

Започнах да чета „Одисей” на Джеймс Джойс именно заради изказвания като горните. Сега, след като прочетох книгата, мога да заявя смело, че за да си причини „Одисей” на Джеймс Джойс, човек трябва да е или фанатичен сноб, или много да обича литературата. „Одисей” не просто е скучна книга, тя е мъчителна. Тя не трогва, не увлича, не събужда емоция и съпричастност. Дори такъв защитник на книгата като Хорхе Луис Борхес (който пише пролога към изданието на испански език) признава, че не я е чел открай-докрай. И все пак остава големият въпрос: Защо си струва да се прочете „Одисей”? Велика ли е тази книга или просто е поредната прищявка на интелектуалците, за да се чувстват неразбрани?
[...]
Стефан Цвайг казва за „Одисей”, че това е произведение, създаващо повече слово отколкото свят. Романът на Джойс не може да погълне читателя. Той е като магнит, към който колкото повече се приближаваш, толкова повече те отблъсква. Сложна игра на ума. Игра на думи. Лабиринт, заплетен от един гениален Дедал. „Одисей” е като огромен град, който никога не можеш да познаваш в пълнота. Винаги ще има улички, които ти убягват. Един студен самотен град, който задава хоризонтите на твоя живот. Структура, форма, която ти самият трябва да изпълниш със смисъл. „Одисей” е хоризонтът на всичко възможно и невъзможно в словото, рамката, в която се развива литературата на целия ХХ век. Книгата на Джойс е равносметка на близо 30 века европейска литературна история – завръщане към корените, към гения първоизточник на Омир. Но едновременно с това „Одисей” е и захвърлен проект към бъдещето. Одисей не остава в Итака. Едва завърнал се, той поема отново на път.
(Моят съвет е: ако не искате да съсипвате месец и половина от своя живот, както направих аз, не четете подробно цялата книга. Вижте схемата отзад и преценете кои глави биха ви били интересни – препоръчвам 6, 9, 12, 13, 15, 17 и 18. Лично аз ще цитирам „Одисей” до края на дните си, за да ми компенсира интелектуалната мъка, която ми причини. По това ще ме познаете: Юлия Роне) (Източник: АЗ ЧЕТА)

КРАТКА СПРАВКА ЗА ДЖЕЙМС ДЖОЙС

Джеймс Джойс, роден през 1882 г., е ирландски писател и поет, чиито психологичеси перцепции и новаторски литературни техники го правят един от най-влиятелните писатели на 20 век. Творчеството му започва със стихосбирката “Камерна музика" (1907), посветена изцяло на любовта. Следва сборникът разкази “Дъблинчани" (1914). Първият му роман - автобиографичният “Портрет на художника като млад" (1916) очарова читателската публика с новите литературни похвати, които съдържа - поток на съзнанието, или т.нар. вътрешен монолог, техника, чрез която се постига разкриване на всички чувства, мисли и усещания на литературния герой чрез съзнателно търсен психологически реализъм. През 1922 г. Джойс получава международна известност с романа “Одисей", преведен през 2004 г. и на български, а по-късно с “Бдение над Финеган" (1939). Умира през 1941 г. (Източник: ЛИТЕРНЕТ)

ЕДНА ДУМА В ПОВЕЧЕ

За щастие „Одисей“ на Джеймс Джойс е от книгите, които никога няма да остареят. Да имаш такава книга в библиотеката си, означава да си надмогнал чувството си за преходност. И ако не пропуснеш да я включиш в наследството си и накараш наследниците ти да ценят богатството на твоята библиотека редом с другото, което им оставяш – не си живял напразно.

Стефан Пеев

ОДИСЕЙ
Автор: Джеймс Джойс
Издател: Изток–Запад
Издание: второ, 2011
Размери: 18/25 см
ISBN 978-954-3219-50-8 | твърда корица | 928 стр. | цена 59.00 лв.

Поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

Още по темата:
Джеймс Джойс в ЛИТЕРНЕТ

ПАМЕТНИК НА КНИГАТА В БЕРЛИН

ПРАШЕЦЪТ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ВЪПЛЪТЕНОСТ

Рецензия от проф. Радосвет Коларов за книгата:
Миряна Янакиева. От родния кът до гроба. Пенчо Славейков „Сън за щастие”. Издателство „Контекст”, Пловдив, 2011

в. „Култура“ – Брой 2 (2664), 20 януари 2012



ОТ РОДНИЯ КЪТ ДО ГРОБА. ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ – СЪН ЗА ЩАСТИЕ
Автор: Миряна Янакиева
Издател: Контекст
Издание: първо, 2011
Размери: 16/23 см
ISBN 978-954-8238-35-9 | мека корица | 208 стр. | цена 9.90 лв.

Поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

ПОСЛАНИЯТА НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА КЪМ ЕВРОПА

„Посланията на кирилицата” на проф. Аксиния Джурова е издание на ДКИ, отпечатано на пет езика. Текстът предлага задълбочен поглед към върховия принос на кирилското писмо за разнообразното и многопластово културно наследство на Стария континент.

За културната идентичност на Европа, която винаги е била над политиката и икономиката, влизането на България в Европейския съюз с нейните кирилски букви е акт, съпоставим със съдбоносните събития, станали преди повече от 1000 години на континента. Появата и утвърждаването през IX в. в рамките на младото Българско царство на новата славянска азбука – кирилицата и създаването на национална книжнина на славянски, респективно, старобългарски език, носи многозначни послания, в основата на които стои съдбоносната идея за равнопоставеност с останалите народи. Тази идея е осмислила съществуването на най-голямата етническа група, определила в следващите векове съдбата на европейския континент. Славянските народи придобиват правото да славят Бога на собствения си език, подобно на гръко- и латиноезичните народи. Успехът на това послание тогава е зависел от далновидността на българския държавник – княз Борис. Този, който приема в своята столица Плиска и по-късно – Преслав претърпелите крах ученици на Кирил и Методий във Велика Моравия и така спасява от забрава и унищожение просветителската им мисия сред славяните. За осъществяването на този ход на българския княз Борис спомагат и самите исторически обстоятелства – опитът на славяни и прабългари, установили се на Балканите още през V-VI в., да приспособят гръцката азбука към особеностите на славянската реч и близостта на славянските езици. Близост, която по-късно позволява създаденият в България корпус от преведени от гръцки на старобългарски книги да се превърнат в общ фонд за всички славянски народи.
Проф. д-р Аксиния Джурова

Можете да разгледате "Посланията на кирилицата" на български, руски, испански, немски, френски, японски и английски език.

Източник на информацията: КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ (Министерство на външните работи)

Петър Берон | БУКВАР С РАЗЛИЧНИ ПОУЧЕНИЯ

Д-р Петър Берон, „Буквар с различни поучения“

"Буквар с различни поучения" или "Рибен буквар" е първият новобългарски учебник. Автор на Рибния буквар е българският възрожденец Петър Берон. Издаден е през 1824 г. в Брашов, когато Берон е едва 24-годишен.
Букварът се състои от предисловие, 8 раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки на животни.
В предисловието Берон споделя своите подбуди за написване на учебника.
Първи раздел. В действителност само този раздел представлява буквар. Той включва: азбуката, произнасяне на буквите, въвежда като понятия и обяснения значенията на съществително, прилагателно, глагол, местоимение, предлог, наречие и др.
Втори раздел. В този раздел Берон включва молитвите, които всеки ученик трябва да знае, като Отче наш и др.
Трети раздел - наречен от Берон "Добри съвети". Авторът включва 64 въпроси и отговори за доброто възпитание на детето.
Четвърти раздел - наречен от автора "Умни ответи". Подобно на предния раздел този раздел има ролята да подобри възпитанието на ученика. Използвани са миниатюри от живота на древните гърци.
Пети раздел - "Басни".
Шести раздел - наречен от автора "Различни истории". Използвани са случки от живота на древните цивилизации с поучителен край.
Седми раздел - Берон го нарича "Физически сказания". Разделът има енциклопедичен характер, давайки информация за продукти, които се използват в бита (тютюн, кафе, сол и др.) и за различни непознати по българските земи животни: (делфин, крокодил, камила, носорог и др.).
Осми раздел - авторът го нарича "Аритметика".
Названието му "Рибен буквар" идва от рисунката на делфина в края на книгата и с това название той става изключително популярен.
Поради големия интерес към този учебник той претърпява 6 издания в продължение на 20 години, а авторът му д-р Петър Берон се радва на високо уважение. Според панагюрския възрожденец Петър Карапетров, букварът на Петър Берон в онези времена "е бил последнята книга за учение; които го изучвале от кора до кора, минували вече за учени."

Източник на информацията: УИКИПЕДИЯ
Източник на файла: World Digital Library

Теди Москов пред ДНЕВНИК.БГ: НЯМА ПРОБЛЕМ В СМЕСВАНЕТО НА ШЕКСПИР С ЕВТИНОТО

Фотограф: Илиян Урумов | Младежки театър

„Няма проблем в смесването на Шекспир с евтиното“, казва Теди Москов за dnevnik.bg по повод на постановката на „Макбет“ от Шекспир в Младежкия театър, която ще се представи пред публика за първи път на 21 и 22 януари 2012 г. По думите на режисьора, самото представление ще бъде вдъхновено от „бързото хранене, бързия секс и бързата реализация в България чрез бързи грабежи - ще бъде постановка в духа на времето. И в духа на съвременния евтин вкус“. На плакатите пък заглавието „Макбет“ е стилизирано като логото на "Макдоналдс". „Нарочно сме направили по този начин пиесата, така и изразяваме отношението си към някои тенденциии в обществото. Противодействаме му чрез ненасилие. Все пак това може да направи културата, а както виждаме, напоследък има доста качествени български постановки, книги и филми“, допълва режисьорът.

„Макбет“ ще бъде дебют за Теди Москов на сцената на Младежкия театър. В ролите са Малин Кръстев, Герасим Георгиев - Геро, Вежен Велчовски, Красимир Недев, Станка Калчева, Лилия Калчева, Лилия Гелева, Ярослава Павлова.

Източник: ДНЕВНИК.БГ

УИКЕНД ЗА ДВАМА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА УМБЕРТО ЕКО

Интернет книжарница КНИГИТЕ.НЕТ предлага 3 НАГРАДИ уикенд за двама сред първите 200 поръчали и заплатили книгата на Умберто Еко „Пражкото гробище“ (изд. „Бард“) през интернет книжарницата КНИГИТЕ.НЕТ. Всяка една от наградите включва нощувка, закуска и безплатно ползване на SPA услуги в семеен хотел „Етно-метеора“, с. Борово (край местността Кръстова гора в Родопите). Офертата е валидна до 30 април 2012 г.

"Пражкото гробище" е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски - и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Главният герой е нотариусът Симоне Симонини, който фабрикува фалшиви досиета през ХІХ век. Той произвежда, купува и продава компромати на тайните служби на Франция, Прусия и Русия. Симонини е убеден антисемит, който е разбрал, че на мнозина им е изгодно да обявят за враг някой евреин и да му припишат всевъзможни грехове.
По думите на издателите и на самия Еко, книгата свързва много исторически събития, като аферата Драйфус, Парижката комуна, Рисорджименто, войни, революции, заговори, интриги и покушения.
Авторът твърди, че всички герои от "Пражкото гробище" са реални с изключение на главния герой, който е събирателен образ.
"Постарах се да направя от него най-циничната и неприятна фигура в цялата световна литература", признава Еко.
Една от главните теми на романа е зараждането на съвременния антисемитизъм, и по-точно, изготвянето на "Протоколите на Сионските мъдреци" - сборник от текстове, с помощта на който неговите създатели искали да докажат съществуването на световен жидомасонски заговор.
Тезата, която отстоява Умберто Еко? Светът, казва той, се нуждае от врагове. И тези врагове са винаги различните, другите, без значение дали са катарите или албигойците, премазани от историята, или пък евреите, съумели все пак да оцелеят навсякъде. И днес те са се превърнали в напълно „различните”.
Фигуриращото в заглавието на романа гробище - е старото еврейско гробище в центъра на Прага, където е погребан Юда Льов Бен Бецалел, главен рaвин на града през XVI-XVII век, създател на легендарния Голем - същество направено от нежива материя и одухотворено от човека.
По думите на Еко, неговата нова книга прилича на романите с продължение, които са били много популярни в средата на XIX век.
„XIX век се оказа богат на събития, в една или друга степен чудовищни и загадъчни. Все още не е разрешена загадката със смъртта на италианския писател и журналист Иполито Нево, фалшифицирането на „Протоколите на Сионските мъдреци", вдъхновили Хитлер за унищожаване на евреите, аферата Драйфус, и безкрайни интриги, в които се вплитат тайните служби на различни държави, масонските секти, йезуитските заговори, както и други събития, които изглеждат достойни за роман с продължение, когато за тях няма автентични документи", смята писателят.
Според Еко идеалният читател на "Пражкото гробище" ще бъде този, който "знае или се досеща, че става дума за реални събития, чувства как докато чете по челото му избива пот, започва обезпокоено да се оглежда и да подозира, че нещо подобно може да се случи и днес, дори точно в този момент".
Още с излизането си "Пражкото гробище" предизвика истински скандал. Еко, който твърди, че е искал да покаже перверзния механизъм на „Протоколите на Сионските мъдреци”, е обвинен в двойствено отношение, нещо повече, дори в съучастие със същия този антисемитизъм.
Ето мнението на равина де Сени: “Мисля, че посланието на Еко е двойствено. А това се дължи на факта, че книгата не е научно изследване, което анализира и обяснява явленията. „Пражкото гробище” е роман. И, в крайна сметка, той убеждава. Убеждава, че евреите искат да дезорганизират обществото и да управляват света. Просто защото читателят не съумява да направи разлика между истинното и неистинното в повествованието на Еко.”
След което равинът е още по-категоричен: “В книгата на Еко трите субекта, обвинени в заговор, са евреите, масоните и йезуитите. Йезуитите са първите жертви на Симонини: от повествованието става ясно, че това са хора, които не са никак препоръчителни. Същото, но в по-умерен тон, се казва за масоните: през XIX век те участват в игрите за власт. И ако би могло да има частица истина в казаното за йезуитите и масоните, проблемът е за евреите: дали те са единствената невинна жертва или пък има нещо вярно в обвиненията в заговор? Ето къде играта, подета от Умберто Еко, става опасна.”


Пражкото гробище
Автор: Умберто Еко
Издател: БАРД
Издание: първо, 2012
Цена 25.00 лв.

Поръчка чрез КНИГИТЕ.НЕТ

THE JOY OF BOOKS

Невероятно наслаждение!

Източник: МЕГАВИДЕО.КОМ
ОЩЕ
Onewomanmarketing

КНИГАТА КАТО СКУЛПТУРА

С нетрадиционна рекламна кампания стартира Седмицата на книгата в Холандия, пише сайтът на ДНЕВНИК.БГ, цитирайки сайта Flavorwire.
Страници от дневника на документиралата ужасите от Втората световна война Ане Франк, изданието на Винсент ван Гог с писма до брат му, книгата с футболните тактики на бившия холандски треньор на "Барселона" Луис ван Гаал и автобиографичен роман на иранския поет и писател Кадер Абдолах са стилизирани като триизмерни скулптури на лицата на авторите.
Седмицата на книгата в Холандия се провежда между 16-26 март. Фокус на събитието са автобиографичните книги.

Източник на информацията: ДНЕВНИК.БГ

Анита Хегерланд

Анита Хегерланд (на букмол: Anita Hegerland, правилен правопис на фамилията Хайерлан) е норвежка поп-певица, известна с кариерата, която прави в детските си години на скандинавския и немския музикален пазар, а също и с последващото сътрудничество с Майк Олдфийлд.
На 8-годишна възраст, Хегерланд е открита от продуцента Фредрик Фрийс по време на коледно парти. През 1969 година изпява „Албертино“ и „Hvis jeg var en fugl“ („Ако бях птица“), сингли, които излизат на самостоятелна 45-оборотна плоча. Музикалната ѝ кариера в скандинавските страни започва стремително през 1970 година с песента „Mitt Sommarlov“ (в превод „Моята лятна ваканция“). Песента прекарва 22 седмици в норвежката класацията за сингли, през две от седмиците — на първо място, а също става и хит №1 в Швеция. През 1971 Хегерланд издава сингъл с немския музикант Рой Блак; „Schön ist es auf der Welt zu sein“ („Хубаво е да си на този свят“). Песента е записана както на немски, така и на норвежки. От нея са продадени 2 милиона копия, като 1,3 млн. само в Германия, а в Норвегия прекарва 30 седмици в класацията на синглите, достигайки до трето място. Общо, в детските си години Анита Хегерланд участва в четири албума, които влизат в тази класация, като последният е от 1973 година. Тя е и сред финалистите на норвежкото състезание за излъчване на представител на Евровизия'1971. През 1980-те години участва като вокалистка в две продукции на Майк Олдфийлд: албума „Islands and Earth Moving“ и сингъла „Pictures in the Dark“. От Олдфийлд тя има две деца, Грета Мари (р. 1988) и Ноа Даниел (р. 1990), с които понастоящем живее на остров Нешьоя близо до Осло.
Анита Хегерланд пее на Златния Орфей през 1970 г. Българската звукозаписна компания Балкантон издава грамофонна плоча с песента й „Албертино“, която е хит по това време в България.

Източник на информацията: УИКИПЕДИЯ
Източник на видеоклиповете: YOUTUBE.COM

ЕТЮД

Докато прелиствам Рихард Прехт, една мисъл тайничко пропълзява и кротко присяда край мен. Привидната ѝ ненатрапчивост е измамна. Тъкмо в мълчаливото присъствие на мисълта се крие най-голямо предизвикателство за вътрешния взор: колкото ѝ да се опитвам да обърна поглед и да продължа напред, неизказаното присъствие на нещо мамещо, непонятно и загадъчно не ми дава спокойствие. Отпърво разпознавам в образа му темата: времето като съ-съществуване. Сигурно звучи непонятно, но когато улавяш мисълта и се опитваш да проникнеш в нея, оставяйки я да те предизвика и да обладае твоя свят в екстатичността на мисловното изживяване, ти всъщност не си разбиращото, а разбираното същество. И не ти направляваш мисълта, а тя изкривява пространството на вътрешния ти свят. Една мисъл може да не е истинска. И тогава тя е фантазъм, който граничи с митологичното. В този случай подтикът за мисълта се ражда в смисловостта, но съдържанието на мисълта е облечено в плът от фантазмите на вътрешния ни свят. И тази така близка ни премененост на мисълта я прави очарователно и уви! измамно приемлива за нас. Но ако мисълта е истинска, то тя неминуемо прекършва и пречупва нещо в нас, променя ни безвъзвратно. Само мързеливият и ленивият човек е склонен да вярва, че хората са еднакви в различните времена и епохи и че човек е винаги еднакъв на себе си в собственото си развитие. Да се придържаш към подобна идея е равносилно на отричане на ролята на мисълта изобщо. А мисълта, истинската мисъл, не фантазмите и неизбежните митологеми на личното ни аз, е онова, което ни променя завинаги.

Стефан Пеев

Дойче веле: Родители, грижете се за децата си!

Важно е не толкова да се родиш със сребърна лъжичка в устата, колкото в правилните години да ти четат книжки, пише Елена Никлева и припомня защо едни ученици се справят по-добре от други в тестовете, известни като ПИЗА.

Веднъж на три години Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) проверява математическите, езикови и природонаучни умения на 15-годишните. Класацията всеки път дава повод за вълнения, особено в по-богатите страни. Защо учениците от Финландия и Корея, от Шанхай или Сингапур се справят по-добре от тийнейджърите в други, включително високоразвити държави?
Как влияе социалното разслоение, кой успява да преодолее бариерите на произхода, какви проблеми мъчат децата на имигрантите - тези въпроси си задават в богати страни като САЩ, Германия или Австрия. По-бедните като България често обвиняват за всичко недостига на средства. Ако вземем първата група въпроси: наистина, от какви семейства произхождат отличниците в ПИЗА? Неотдавнашно проучване на ОИСР се съсредоточава именно върху това. Изводите са изненадващо прости - от родителите зависи много, а техният ангажимент може да се окаже дори по-силен фактор от социалния произход.

Магическата сила на четенето

15-годишните участници в сравнителното изследване на ПИЗА от 2009 година, чиито родители са им чели редовно през първата година на началното училище, са се представили много по-добре на тестовете от онези ученици, в чиито семейства това никога не се е случвало. Логично звучи изходното предположение, че в семейства с по-висок социално-икономически и образователен статус родителите общуват повече с първокласниците, затова и резултатите им са по-добри.
Когато обаче се сравняват резултатите на гимназистите от сходна социална среда, се оказва, че повече точки са получили онези юноши, чиито родители са им чели книжки, когато са били първокласници. Там, където с децата не се е занимавал никой, резултатите са по-слаби, независимо от принадлежността към по-привилегирована социална прослойка. Тоест, казано образно, важно е не толкова да се родиш със сребърна лъжичка в устата, колкото в правилните години да ти четат книжки. Дори в семейства, където родителите не са високо образовани, но разбират значението на книгите и на съвместните занимания с малките.
Да, родителската инвестиция в децата полага уникални основи. Очевидно децата не бива да бъдат оставяни на самотек, да гледат телевизия, да пилеят времето си и сами да избират заниманията си. Неотдавна както в САЩ, така и в Европа се надигна публична дискусия около по-строгия родителски модел по повод книгата на американката от китайски произход Ейми Чуа. Ако внимателно разгледаме профила на успешните гимназисти от тестовете на ПИЗА, ще намерим потвърждение на модела, в който родителите се занимават с децата. А този модел, просто няма как, е свързан и с известна принуда.

Капката, която...

Бърка обаче всеки, който смята, че с ангажимента към първокласника е изчерпил родителските си задължения. Резултатите от ПИЗА показват, че успешни са онези 15-годишни, в чийто дом родителите продължават да следят развитието им. Да, тийнейджърите обичат да се бунтуват, но наивно е да се мисли, че те не искат и не търсят родителско внимание. Точно в тази фаза от живота си подрастващите имат нужда да чувстват присъствието, обичта и вниманието на своите родители.
По-добре са се справили в тестовете на ПИЗА именно онези гимназисти, в чийто дом родители и деца общуват и обсъждат теми от обществено-политическия живот, семейства, в които се живее съвместно, а не всеки сам за себе си в своята стая и пред своя компютър.
Изследванията препотвърждават прости истини, които никой никога не е отменял - нито интернет-ерата, нито социалните мрежи, нито глобализацията. Огромно е значението на родителите за израстването на едно дете. Семейната вечеря или прочитането на приказка за „лека нощ" не са някакви фетиши сами по себе си - те са капката, в която се отразява едно функциониращо родителство.

Автор: Елена Никлева, Редактор: Александър Андреев
Източник: Дойче веле