събота, 17 октомври 2009 г.

Вече забравихме ли го?...

Нарекохме го „приятел на България“, а официалната власт побърза да го награди неколкократно с най-високите държавни отличия, за да легитимира всеобщото усещане за дружелюбност, което обгръщаше неговата личност. Студентите филолози на 70-те и 80-те години трескаво се движеха в идейното пространство на лихачовските си или бахтианските си търсения и изрядко си задаваха проблемния въпрос, а как точно в условията на комунизъм се стига да подобни научни прозрения. На български език се появи забележителна с блясъка на простотата и мъдростта си книжка: „Писма за доброто и прекрасното“. (Но дали защото тиражът беше голям, или идейният кръгозор на българина беше все още тесен, но изданието смущаващо дълго можеше да се намери във всяка книжарница и с времето белите му корици започнаха да събират праха на всекидневието ни). Ако обаче попитате днес някой редови студент филолог кой е Дмитрий Лихачов, много е възможно да получите само недоумяващо повдигане на рамене. Какво жестока ирония. Загубихме от поглед точно човека, който олицетворяваше идеята за културната памет на човечеството като основа на човешкото развитие. Сигурен съм, че тези, които помнят Дмитрий Лихачов, ще се радват на мига на срещата с неговото слово (и при това да го четат в оригинал). А за другите? Много се надявам този миг да е началото на неподозирано откровение.

Стефан Пеев

KNIGITE.NET • Интернет книжарница


Източник: ПРАВОСЛАВИЕ И МИР


Книга – самый великий хранитель и двигатель человеческой культуры. Книгу ничем заменить нельзя. Книге можно помочь, облегчить пользование ею, улучшить её оформление, но отменить книгу никак нельзя.
В самом деле, книга была и остаётся самым удобным и надежным источником знания, умственного возбудителя. Книгу можно взять с собой, положить в карман, читать в любом месте – сидя, лёжа, гуляя. Её можно полистать, чтобы легко найти в ней нужное место Её просто бывает приятно подержать в руках, посмотреть иллюстрации, полюбоваться игрой различных шрифтов, огорчиться, если оформление книги плохое, безвкусное, или если она истрёпана. Одним словом: книга живая, имеющая жизнь.
Люблю книгу - не только как источник информации, но и как таковую. Люблю книжный беспорядок у себя на столе и порядок в научной библиотеке, люблю книжный магазин и даже тонкий запах типографской краски свежеотпечатанной книги.