Маргарита Петкова | УЖ РАЗНИЩИХ ЖИВОТА ОТ КРАЙ ДО КРАЙ...

* * *

Уж разнищих живота от край до край,
а душата ми – възел до възел.
Боже, как ми омръзна да бъда най,
Боже, как ми омръзна!
Все на гребена на вълната, все
на върха, на ръба, на косъма...
Откогато се помня – нося само жарсе,
февруари е все високосен.
Все съм млада и силна, и можеща – ах! –
всичко зная и мога лесно.
Земетръсите само ме хвърлят във страх –
слава Богу, че не са чести.
И щом някъде нещо гърми и трещи –
то е знакът, че аз съм наоколо.
Докога, Боже мой, ще съм с всичко на „ти”?
Докога ще съм вечно наопаки?
Крайно време е – вече съм на 35,
май отдавна прехвърлих средата.
Как можах да се пръкна хем жена, хем Поет,
та не случиха с майка децата ми!
И над тях ли ще тегне тая моя вина –
грозно пате, осъмнало лебед?
Боже, как ми омръзна да бъда най –
как можах да не случа със себе си!

Маргарита Петкова

Източник: ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ

СЛОЖНИЯТ ВЪТЪК НА РАЗГОВОРА

Свикнал съм да мисля, че хубавият разговор има начало, но няма край. В хубавия разговор темите се вплитат една в друга и изтъкават сложния вътък на това, което всъщност сме или ставаме (когато се вслушваме не само в собствения си глас, но и в думите на другите). Умението да чуваме истински другия е може би най-трудното измежду всички човешки умения.
Хубавият разговор поражда повече въпроси, отколкото отговори намира.

Стефан Пеев

БЕЗПЛОДИЕ

Нощ, която те обгръща със светкавици, но не ражда дъжд.

Стефан Пеев

Елица Мавродинова | ОТКАКТО СИ ОТИДЕ ВСЕ ТИ ПИША...

Откакто си отиде все ти пиша
и все захвърлям в печката писмата.
Не знам дали обичаш многостишия,
но днешното реших да ти го пратя,

че сигурно и ти се притесняваш,
дали сме здрави, стига ли насъщният...
Не ни мисли. По малко остаряваме,
но иначе, отвътре сме си същите.

Понякога се караме и викаме,
и думите тежат като планети.
Крилата ни болят. И бавно никнат,
и бързо вехнат в полза на ръцете.

Понякога сме дребни и лицата ни
приличат на стафиди от ненавист.
А друг път сме огромни. Непонятни
божествени и истински, и прави.

Но тъжно е, откакто си отиде.
И днес ти пиша, за да те помоля...
прости ни. Бяхме зли и те обидихме.
Ела си, Боже, в къщите. При хората.

Елица Мавродинова

Източник: ХУЛИТЕ

Виктор Самуилов | АЙ ЕМ БЪЛГАРЧЕ

АЙ ЕМ БЪЛГАРЧЕ

Ай ем българче. Обичам
наште маунтинс зелени.
Българче да се наричам -
ит из фърстли джой фор мене.

Ай ем българче. Фром Кричим.
Днес ай лив ин Саут Дакота.
Тук май мадър енд май чичо
правят мъни в бизнес готин.

С ТИРА-а чичов отпътувах
на петнайсет, сиреч - фифтийн.
Моят чичо с гърлс търгува,
мадър бачка в клуб фор стриптийз.

Бът ай българче оставам,
по душа, сърце енд боди.
Невър няма да забравя
брадърс Кирил и Методи.

Май народ из вери древен!
Май народ из вери твърд!
Ай ем българче. Форевър.
Чак до финиш ъф ъ уърлд.

Виктор Самуилов

Източник: ЛИТЕРНЕТ

БОБ ДИЛЪН | СТРАШЕН ДЪЖД ЩЕ ПАДНЕ

СТРАШЕН ДЪЖД ЩЕ ПАДНЕ

Кажи къде беше, момче синеоко,
кажи къде беше, сине любим?
Бях, майко, край пет планини,
в дим обвити,
вървях и се влачих
по пътища криви,
шест тъжни гори прекосих
мълчаливо,
до седем замрели морета
достигнах,
осем хиляди мили
през гробища бродих

и знам, че страшен, страшен, страшен
и знам, че страшен дъжд ще падне.

Какво видя там, момче синеоко,
какво видя там, сине любим?
видях младенец посред
глутница вълци,
видях път широк -
запустял и безлюден,
видях кръв да капе
от черни клонаци,
видях много хора
с топори кървящи
и стълбища бели
под мътно вода,
видях мъже яки,
но с езици откъснати,
видях как деца носят
пушки и саби

и знам, че страшен, страшен, страшен,
и знам, че страшен дъжд ще падне.

Какво чу там, момче синеоко,
какво чу, сине любим?
Чух гръм да гърми
като предупреждение,
чух вълните, готови
да залеят света,
чух сто барабана как бият
тревога,
чух устни да шепнат,
без никой да слуша,
чух умиращ от глад и чух
присмех край него,
чух последната песен на поет
в мръсна яма,
чух тъжния вопъл на клоун
сред площада,
чух самотник да вика, че все пак
човек е,

и знам, че страшен, страшен, страшен,
и знам, че страшен дъжд ще падне.

Кажи кого срещна, момче синеоко,
кажи кого срещна, сине любим?
Срещнах малко дете,
и мъртво конче до него,
срещнах бял господин,
с черно куче вървеше,
срещнах руса девойка,
под дъгата я срещнах,
срещнах мъж, който беше
от любов наранен,
срещнах друг - с тежка рана, -
наранен от омраза,

и знам, че страшен, страшен, страшен,
и знам, че страшен дъжд ще падне.

Кажи ми сега, момче синеоко,
какво ще направиш ти, сине любим?
Преди да започне дъжда,
ще изляза
и ще ида в тъмната,
страшна гора;
много хора там има,
а ръцете им - празни,
а водото им -
срещу затвор плесенясал,
дето ловко пазачът
лицето си крие;
а гладът - зъл и грозен -
убива душите;
цветът там е черен,
числото е нула.
Там аз ще говоря, ще викам високо,
та всички да чуят и да разберат.
После прав ще застана
върху океана,
песента си ще пея
до последния миг

и знам, че страшен, страшен, страшен,
и знам, че страшен дъжд ще падне.

Боб Дилън

Източник: СИБИР.БГ

БОБ ДИЛЪН ИЗДАВА 35-И АЛБУМ

„Tempest“, най-новият албум на Боб Дилън, вече може да бъде предварително поръчан в iTunes и Amazon, съобщава News.bg, позовавайки се на Stand.bg. Официално албумът ще бъде на пазара на 11 септември 2012 година.

БОРИС ХРИСТОВ | ТЪГА

ТЪГА

Къде да отидем, къде да се скрием
в тоя град, в тая лятна чакалня.
Птица във въздуха не смее да мине,
с камък да драснеш - ще се запали.

Бавно вървят часовете следобедни,
сякаш някой се учи да свири
и се разбиват във сините кораби
на гърдите ни татуирани.

Двама по двама под горещата шапка
на слънцето цял ден се скитаме,
с вечното наше тъжно очакване
на провинциални мислители.

Реката пресъхва, а ние на моста
стърчим в тишината запалена.
И спориме дълго, и философстваме
за морската флора и фауна.

Борис Христов

Източник: ЛИТЕРНЕТ

ТАКЪВ БЕШЕ АЙНЩАЙН

Айнщайн беше човек с голяма добрина. След една лекция, прочетена в Берлин, той забеляза двама младежи, които преди не бил виждал на своите занятия. Айнщайн запита за тях Лео Сцилард. Оказа се, че тези студенти са стипендианти на Унгарското министерство на просветата и току-що са пристигнали в Берлин да учат в Политехническия институт, но са закъснели да се запишат. Сцилард помоли Айнщайн да напише няколко реда на ректора на Политехническия институт, за да направи последният изключение за съотечествениците на Сцилард и да ги приеме в института. Айнщайн веднага написа необходимата препоръка на визитната си картичка. Като помисли, че младежите нямат у себе си достатъчно пари за заплащане на учението и за записване, той попита: „Имате ли пари за заплащане на учението?“ Студентите отговориха, че те сега нямат достатъчно пари, но очакват всеки ден да ги получат. Тогава Айнщайн каза: „Така не може. Парите трябва да бъдат внесени днес. Само в такъв случай препоръката ми може да подействува“. Той попита Сцилард каква сума трябва да бъде внесена, който отговори: „Около 450 марки за двамата“. Айнщайн извади портфейла си и даде на студентите всичките си пари, които имаше. Сумата беше значително по-голяма от исканата. При това той каза на студентите: „Давам ви тези пари не като заем, а като подарък от мене“. Когато ние тръгнахме по булевард Унтер-дер-линден, за да се качим на автобуса, Айнщайн нямаше пари даже за билет и ме помоли да му дам назаем една марка.
Айнщайн живееше в скромно жилище на последния етаж, а на работа отиваше като всички обикновени хора с автобус. На негово разположение имаше около двеста хиляди марки. На въпроса ми какво прави с тези пари, Айнщайн отговори: „Парите, всичко до пфенинг харча за онези цели, за които са определени. Аз нямам право да ги изразходвам за лични нужди“. Такъв беше Айнщайн.

Рашко Зайков

ДА СЕ НАУЧИМ ДА ТИЧАМЕ ПО-БЪРЗО

Този човек е Карлос Слим. Най-богатият човек в света в момента. Състоянието му се измерва на 72,5 млрд. долара – вероятно четири пъти по-голямо от външния дълг на България и почти 2/3 от брутния вътрешен продукт на страната ни.

Дания е разположена на площ от около 43 хиляди кв. км и има население от 5,5 млн. души. Но брутният ѝ продукт е два пъти по-голям от този на България. Което ще рече – производителността на труда в Дания е пъти по-голяма от тази у нас.

Има и други тъжни сравнения. Но изводът е един: изоставаш ли с няколко обиколки от другите, просто трябва да се научиш да тичаш по-бързо. А мърмориш ли под носа си, докато тичаш, напразно хабиш дъха си и енергията си.

Стефан Пеев