„Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг хан ювиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години”.
Туй поръча ювиги хан Омуртаг да изпишат на колона и без да знае, откри ФЕЙСБУК за българите. Една крачка липсваше само на владетеля, за да изпревари Зукърбъргър и да му отнеме патента. Пропусна да остави място за ХАРЕСВАМ и за КОМЕНТАРИ.
Но туй си беше негово царско право, защото думите му са насочени не към съвременниците му, а към следовниците. И се вписват в перспективата на онова, което днес носи неясната представа за исторически хоризонт, за мислене в историята и чрез историята.
Но ювиги хан Омуртаг беше господар не само на българите и на историята, но и на думите си. И затова ги скъпеше.
Ние, днешните му следовници, посягайки ежедневно към ФЕЙСБУК, не си даваме сметка, че повтаряме до безкрайност изреченото от нашия ювиги. Но с една съществена поправка:
„Човек и добре да живее, остава господар единствено на собственото си мнение“.
Обяздили нещото, на което сме господари, препускаме ежедневно през ФЕЙСБУК, без да ни е грижа, че ханът е прав – думите имат смисъл само когато оставят следа в историята – не в настоящето.
Туй поръча ювиги хан Омуртаг да изпишат на колона и без да знае, откри ФЕЙСБУК за българите. Една крачка липсваше само на владетеля, за да изпревари Зукърбъргър и да му отнеме патента. Пропусна да остави място за ХАРЕСВАМ и за КОМЕНТАРИ.
Но туй си беше негово царско право, защото думите му са насочени не към съвременниците му, а към следовниците. И се вписват в перспективата на онова, което днес носи неясната представа за исторически хоризонт, за мислене в историята и чрез историята.
Но ювиги хан Омуртаг беше господар не само на българите и на историята, но и на думите си. И затова ги скъпеше.
Ние, днешните му следовници, посягайки ежедневно към ФЕЙСБУК, не си даваме сметка, че повтаряме до безкрайност изреченото от нашия ювиги. Но с една съществена поправка:
„Човек и добре да живее, остава господар единствено на собственото си мнение“.
Обяздили нещото, на което сме господари, препускаме ежедневно през ФЕЙСБУК, без да ни е грижа, че ханът е прав – думите имат смисъл само когато оставят следа в историята – не в настоящето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар