Някак нелепо е над 50 години да те правят на глупак.
В първата половина на живота ми ме убеждаваха, че щастието е в бъдещето, което във всеки момент (сиреч след всеки конгрес) ще се появи иззад завоя.
Във втората половина ме убеждават, че щастието е тук пред мен и че ако имам проблеми с виждането му, пазарната икономика се е погрижила за това – праща ми лектори, които да ме обучават да виждам, психотерапевти, които да ми помогнат да извадя от себе си скритите неврози на детството си, автори на книги, които създават бестселъри с рецепти за щастие (сиреч плащам и получавам щастие). Иначе казано, целта днес е „нормализиране“ на оптиката ми за времето (за историческото време) чрез средствата на пазара (пазара на вещи, на услуги и на идеи – колкото и нелепо да звучи последното).
Гледам, слушам, мисля, виждам (с)мислено и си казвам: „Какво пък... тримата глупаци бяха симпатични!... Що ми трябва да съм „нормален“?!“
В първата половина на живота ми ме убеждаваха, че щастието е в бъдещето, което във всеки момент (сиреч след всеки конгрес) ще се появи иззад завоя.
Във втората половина ме убеждават, че щастието е тук пред мен и че ако имам проблеми с виждането му, пазарната икономика се е погрижила за това – праща ми лектори, които да ме обучават да виждам, психотерапевти, които да ми помогнат да извадя от себе си скритите неврози на детството си, автори на книги, които създават бестселъри с рецепти за щастие (сиреч плащам и получавам щастие). Иначе казано, целта днес е „нормализиране“ на оптиката ми за времето (за историческото време) чрез средствата на пазара (пазара на вещи, на услуги и на идеи – колкото и нелепо да звучи последното).
Гледам, слушам, мисля, виждам (с)мислено и си казвам: „Какво пък... тримата глупаци бяха симпатични!... Що ми трябва да съм „нормален“?!“
