четвъртък, 30 април 2015 г.

УСЕЩАНЕ ЗА ПРИСЪСТВИЕ

С глава в пясъка

В държавата Б. има само един човек. Но той струва колкото всички други (по данни на ЦРУ колкото 6 924 716 души). Неговото присъствие е толкова внушително, че можеш да го откриеш навсякъде (дори сред магнолиите). Затова държавата Б. никога няма да изчезне (въпреки демографските прогнози).
За да не остане все пак у посланиците на чуждите държави погрешното впечатление, че държавата Б. няма население, медиите ежедневно се надпреварват да съобщават количеството на жертвите в Б. Тъй като данните са официални, ЦРУ не се чувства заплашено от теч в WikiLeaks. Затова спокойно извършва своето обратно броене, тоест колко са останалите в Б. хора след последната жертва.
Жертвите в Б. най-често са масови.
Най-масови са жертвите на емигрантството. Срещат се по различните гари на Б. – въздушни, сухоземни, морски (където преживяват своето телепортиране в друго измерение).
Следват ги жертвите по пътищата. В Б. пътищата са лоши и това обяснява количеството на жертвите. Хората не успяват да се движат спокойно със 160–240 км/час, без да срещнат препятствие – най-често крайпътно дърво. Срещата, разбира се, е истинско риалити – а хората в Б. са луди по риалити живота. Затова се надпреварват да не пропуснат нито едно подобно събитие – било като зрители/слушатели, а понякога и като участници без предварителен кастинг.
Последната голяма група на жертвите в Б. са жертвите на вездесъщите сценаристи, които всекидневно обясняват на хората, че животът е преди всичко разказ за случващото се. Разказът е толкова по-истински, колкото по-продаваем е. Затова сценаристите се борят да разказват не запомнящи се, а продаващи се истории. Най-добре се продават историите, които най-лесно се забравят. Защото хората ги купуват отново и отново – купуват ги и ги поглъщат на цели сезони – не климатични, а най-вече телевизионни. Така хората в Б. се чувстват причастни към ключовите неща в риалити живота – като секса и града например. Или фермата напоследък.
Колкото и много да са жертвите в Б. обаче усещането за пълнота на живота не намалява. Защото понякога само един човек е достатъчен, за да изпълни публичното пространство с присъствие (колкото и надълбоко в пясъците на живота да са сврели своите глави другите хора).

Стефан Пеев
Начало