Ако имахме истински патриотична партия в България на 24 май във всяко европейско училище в рамките на един учебен ден би се изучавала българската литература и кирилската азбука. Защото азбуката не е просто кодификационен инструмент (още по-малко може да бъде обект на пазарни отношения), а принцип на съвместимостта в културата.
Но ние нямаме патриотична партия. Имаме патриотарстващи политици, убедени, че защитават устоите на българското, но неразбиращи що е то българщината.
Никое нещо не се защитава справедливо спрямо друго – различно от него. Такъв е философският принцип на диалектиката. Нещото се сблъсква не със своята различност, а със своята противоположност. И когато Константин-Кирил Философ се изправя пред папата, за да защитава азбуката за славяните, той разбира диалектиката на културните различия много по-добре, отколкото днес я разбираме.
Кирилицата не е антипод на латиницата. И не трябва да бъде съдена за нейното различие от латиницата. Кирилицата е антипод на неразбирането на божието слово (или на разума човешки, ако предпочитате). Защото... преди да бъде кодификационен инструмент, тя е ценностен светоглед... начин за споделяне и разбиране на ценности.
В IX век един гениален мислител осъзнава, че връзката между инструментариума и ценностния свят може да бъде различна и въпреки това ценностният свят да бъде единен.
Векове наред след него ние, неговите следовници, се отказваме да разбираме философския смисъл на посланието му в името на псевдоценности.
И понасяме псевдопатриотизъм, псевдоевропеизиране, псевдограмотност...
Но ние нямаме патриотична партия. Имаме патриотарстващи политици, убедени, че защитават устоите на българското, но неразбиращи що е то българщината.
Никое нещо не се защитава справедливо спрямо друго – различно от него. Такъв е философският принцип на диалектиката. Нещото се сблъсква не със своята различност, а със своята противоположност. И когато Константин-Кирил Философ се изправя пред папата, за да защитава азбуката за славяните, той разбира диалектиката на културните различия много по-добре, отколкото днес я разбираме.
Кирилицата не е антипод на латиницата. И не трябва да бъде съдена за нейното различие от латиницата. Кирилицата е антипод на неразбирането на божието слово (или на разума човешки, ако предпочитате). Защото... преди да бъде кодификационен инструмент, тя е ценностен светоглед... начин за споделяне и разбиране на ценности.
В IX век един гениален мислител осъзнава, че връзката между инструментариума и ценностния свят може да бъде различна и въпреки това ценностният свят да бъде единен.
Векове наред след него ние, неговите следовници, се отказваме да разбираме философския смисъл на посланието му в името на псевдоценности.
И понасяме псевдопатриотизъм, псевдоевропеизиране, псевдограмотност...
