В медиите изтече информация, че
България не е доволна и е много вероятно да не се съгласи да даде допълнителни средства за Европейския фонд за финансова стабилност, който ще бъде използван в помощ на Гърция. Правителството на България е в правото си да решава каква вътрешна и международна политика да следва. Но като гражданин на тази държава съм в правото си да съм или да не съм съгласен с правителството. И в интерес на истината ще кажа, че много от хората, които днес биха се подписали под идеята да не се подпомага Гърция, са хора, които под една или друга форма са се облагодетелствали от средствата, отпускани за присъединяването на България към ЕС с и чрез посредничеството на Гърция.
Колкото и някой да се опитва да нарича гърците „крадливи“, истината е, че ние в една или друга степен сме съучастници в тази кражба.
По същия начин, по който сме съучастници в усвояването на парите за десетилетието на ромското присъединяване, след което се оказа, че всъщност сме си все така далечно ненужни с ромите.
За тези, които се опитват наистина да мислят над проблемите на Европа, си струва да се вгледат във филма „Венецианският търговец“ – съвременна интерпретация върху Шекспирова пиеса. Ако този филм им се стори неактуален, ситуацията е безнадеждна – просто няма нужда от обединена Европа. А ако филмът е актуален, то обединението съвсем не е толкова прост и еднозначен процес – колкото го представят апологетите на либерализма... Юрисдикция и справедливост са в конфликт още от времето на Софокловата „Антигона“...
Стефан Пеев
↑ Начало
