КОГА СМЕ НАЙ-БЕЗЗАЩИТНИ

В още-неказаното – пораждащо понякога неувереност в пълнотата и завършеността на собственото ни себе си, или в настъпателното казване, с което обгръщаме другия, без да можем да проникнем в мисловните и емоционалните пространства на вътрешния му свят?¹
Всяко казване (дори когато е само εν δυναµις) се оглежда в хоризонтите на възможните отговори, които предполага имплицитно в себе си. Там, където се изгубят очертанията на хоризонта, започва чувството за беззащитност.

¹ Откъс.

Стефан Пеев

ПРАВЕНЕТО НА ЖИВОТА

Животът на човека¹ непрестанно създава човека и моделира живота му върху хоризонта на историята. Няма и не може да има етап, в който този демиургичен процес да се установи, да достигне точките на своя окончателно завършен предел.
Същностният въпрос обаче е дали в историческата поетика има систематичен порядък на една утвърждаваща човешкото континуалност, или мисленето на такъв порядък е само въпрос на теологичната или атеистична вяра. Да отговорим на въпроса е все още рано, но да се откажем да търсим отговора му – би било престъпление: отказът от търсене на отговор е вече самият отговор.

¹ Откъс от публикация в списание „Страница“.

Стефан Пеев