сряда, 15 декември 2010 г.

ПРАВЕНЕТО НА ЖИВОТА

Животът на човека1 непрестанно създава човека и моделира живота му върху хоризонта на историята. Няма и не може да има етап, в който този демиургичен процес да се установи, да достигне точките на своя окончателно завършен предел.
Същностният въпрос обаче е дали в историческата поетика има систематичен порядък на една утвърждаваща човешкото континуалност, или мисленето на такъв порядък е само въпрос на теологичната или атеистична вяра. Да отговорим на въпроса е все още рано, но да се откажем да търсим отговора му – би било престъпление: отказът от търсене на отговор е вече самият отговор.

1 Откъс от публикация в списание „Страница“.

Стефан Пеев