понеделник, 4 февруари 2013 г.

ПОПЪТ И АЛИСОН


ПОПЪТ И АЛИСОН

ГИЙОМ ДЬО НОРМАН


Безброй са тези менестрели,
които песни тук са пели.
Но аз все още за беля
не знам към тях ли се числя.
Гийом е първото ми име
и често се опитвам с рими
да кажа разказ в хубав стил.
Та ето тук съм съчинил
едно приятно фаблио
за продавачката Мао
и щерчицата ѝ Мари.
Те вадеха добри пари,
търгуваха със чесън, лук
и шапки плетени, че тук
ги търсят много край реката,
дето живееше жената,
със малката си дъщеричка,
отрасла волно като птичка.
А хубавица бе Мари,
ще кажеш - с потекло дори,
когато гледаш я така
да кърши хубава снага
от слънце и вода обляна,
беряща лапад край фонтана.

(...)
Но няма тук от вас да крия,
че попът с име Александър
и родом някъде от Ардър
богат бе, имаше пари
и се заглеждаше в Мари,
щом видеше я в риза лека,
издуваща се под елека.
Така не мина много време
таз мисъл се превърна в бреме,
в дюкянчето реши да иде
и пак момичето да види.
Уж щял да си купува нещо.
Макар че там надписват нещо,
това не го интересува.
Успее ли, то ще си струва
за туй да не отваря дума.
Да може само ги придума!
От бога се отрича даже,
ако подкрепа му откаже.
За да наложи свойта воля
навлиза в новата си роля.
със шапка сенчица си пази
и през мочурището гази
към къщата на Марион.
Мао посреща го с поклон,
а капеланът поздравява –
плана си вече изпълнява.
- Добре дошъл, при нас седнете
и от обяда похапнете,
защото го приготвих вече,
и патицата се опече –
реди Мао. Не подозира
кого в дома си тя прибира.
А той върти очи под вежди
и към девицата поглежда.
Дори би искал да заложи
и десет ливри, ако може
с момичето на тази дама,
сами да ги оставят двама,
така че тя да изпълнява,
което той ѝ повелява.
Не бе успяла да премине
дори дванадесет години,
а вече беше тъй красива,
възпитана и приветлива,
макар и още малко плаха.
Но ето масата застлаха,
трапеза сложиха голяма,
че в къщата на тази дама
не се поднасяше шаран,
а гъска, пиле и фазан.

Замислен попът си остана
и за минутка не престана
Мари да гледа – с бяла гушка,
с набъбналата като крушка
моминска гръд. Но толкоз свята,
разумна, строга и прикрита
на Александър се видя,
че той изпадна във беда.
Ала в сърцето му жарава
се бе разпалила. Тогаз реши
със Марион да поспорù –
дано да му даде Мари.
- От страшна болка се терзая
но тук пред вас ще си призная,
че Марион със свойта хубост
ме довела чак до лудост,
в гърдите ми като с ръце
тя къса моето сърце.
Та ето, падам ви в нозете,
едничка нощ ми разрешете
със нея да остана само.
Знам, че съкровище голямо
за вас е вашта дъщеря,
затуй не ще се пазаря
и ще ви наградя богато
с препълнена кесия злато.
Мао изглежда възмутена:
- Какво си мислите за мене,
че срещу някаква предплата
мома, по-чиста от сълзата,
ще купите със тез пари!
Петак не струват те дори!
Вървете другаде, човече,
със подкупите си, че вече
дотегнахте ни с тези думи
за дарове и други глуми!
- Госпожо – моли капелана, –
не става дума за подмяна,
Кажете ми и начаса
парите тук ще донеса,
ако ги искате, вземете,
ала сега си помислете.
Размисли дамата Мао,
ще се възползва тя, охо,
от слабостта на този поп.
Ще сложи в щеркиния джоб
кесия, пълна със жълтици.
Какво пък, нейните косици
и хубавото ѝ телó
дори за кралското легло
достойни са, и за отплата
тя би живяла във палата.
Тогаз му даде обещание,
че пламенното му желание
ще се изпълни някой ден.
Той тръгна си обнадежден.
Не зная някой досега
да са измамвали така.
Приготвила гореща баня,
Мао се моли и се кланя
на бога и свети Евстахи
и сипе купища заплахи,
че като риба ще натика
във мрежите си хубостника.
А после вика Алисон,
жена от публичния дом,
с изящно, слабичко телце.
(....)

А виждайки нощта да пада,
очакващ близката наслада
мечтаеше за Марион
и сякаш бе разплоден кон,
представяше си как я яха.
Напред мечтите му летяха
към прелестите на момата,
запалила му тъй главата,
че той й готвеше атака.
Щом падна мрак, той без да чака,
пое по пътя към Мао
със рокля, кожено палто,
с петнайсет ливри чисто злато,
за да ги награди богато.
Пристига вече капелана,
Мао здрависва се засмяна,
като за празник го посреща
със гозба вкусна и гореща –
две пилета и тлъста гъска,
винó искри в бокала пръска,
Сладкиши, орехи и мед
очакват също своя ред.
Тъй всички ядоха и пиха,
а след вечерята решиха
да видят тук какво им носи.
Не чака повече въпроси
а даровете си разтваря,
на майката той заговаря:
- Каквото обещах, ще дам.
Донесох в тоз вързоп голям
едно палто от скъпа кожа
и дрехи като за велможа.
Погледайте го и кажете,
не са ли чудни даровете?
А пък кесията с пари,
която носи за Мари,
изсипва той на чиста маса
и им посочва, че да тях са.
Мао на Ерсело нарежда:
- По-скоро стаята подреждай
и буен огън запали,
дърва, завивки не жали.
Излиза Ерсело тогава,
уж робски й се подчинява,
но не търчи за Марион,
а води скришом Алисон.
В онази стая я отвежда
и почва там да й нарежда:
(...)

Не взел ни светлина, ни свещ,
във стаята – любовник вещ,
той влиза, до леглото стига,
юргана пипнешком повдига,
а после пита малко плах:
- Кажи, Мари, нали без страх
ще бъдеш моя ти сега –
погалва нейната ръка,
но после бърза да се впусне
с прегръдка в ласките изкусни.
Въздиша Алисон, примира,
от занаята си разбира,
уж много страда, се преструва,
но не продумва, а кротува.
А попът спира за почивка
и с нежна, ласкав а усмивка
любимата си тихо пита:
- Мари, нали не си сърдита?
Кажи, що искаш, аз те моля,
и ще изпълня твойта воля.
На тебе всичко бих ти дал –
сърце, богатство, твой съм цял.
А пък родиш ли ми дете,
то знай, в охолство ще расте.
Във мрака Алисон не смее
на глас висок да се разсмее,
защото капеланът смята,
че е прегърнал във кревата
красавицата Марион.
ала това е Алисон,
която тъй добре играе,
че той не може да познае
замяната така умела.
Преди да е пропял петела,
неподозиращ тази смяна,
щастлив със дружката засмяна,
тъй девет пъти я възсяда,
а тя се прави, че припада.
Не ви излъгах нито грам,
разказвам ви, каквото знам.

Но чуйте после що било
извършено от Ерсело.
Тя също спяла в тази соба,
където попската особа
със Алисон се забавлява.
Слугинята набързо стана
и пустата му хитрушана
с опасна дейност се захвана.
Навън светлееше нощта.
Тя огън стъкна във пещта
и щом добре се разгоря,
главня в дюшека им завря.
Той пламна бързо, беше стар,
а Ерсело крещи: „Пожар!”
Отнякъде дойдоха хора,
но щом се струпаха във двора
видяха пламък в одаята,
с юмруци счупиха вратата,
а вътре – светло като ден
и попът – както е роден.
Но ето – пръв от тази свита,
ядосана и страховита,
там влезе градският месар.
Познал веднага попа стар,
в едно кьоше го той натика:
- По-бързо, попе – му извика –
се махай с тази разтурия,
че ей-сега ще те убия!
Видя и попът и разбра
как жертва в подличка игра,
той, мислейки за Марион,
се беше любил с Алисон.
А пък месарят със тояга
на гол гръб взе да го налага.
Мъжете не пестяха сили
и всеки беше се засилил
връз попа удар да стовари,
с ритник, с юмрук, където свари.
Но той откри през тях пролука
и хукна да търчи наслука.
Тъй тичаше в града без дреха –
нали мъжете му я взеха,
а пък тълпата многолика
на всяка крачка го застига
и със тоягите си тежки
гърба му жули, двете плешки.
И скоро гръб и слабини
Покриха се със синини.
Когато вкъщи се намери,
усети – като лист трепери.
На голо яде здрав пердах
и всички взеха го за смях.

Поуката от тази смешка
е да не правим друг път грешка
дома по тъмно да напускаме
и в авантюри да се впускаме.
Към забраненото в живота
да не изпитваме охота.
Ако не бе желал Мари,
не би загубил тез пари,
защото в градския бардак
дори и за един петак
би го приела Алисон.
Но той се влюби в Марион.
Така завършва тоз роман,
разказан ви от Льо Норман,
Гийом е първото ми име,
и с него ще се съгласиме.


Из „Завещанието на магарето”, Пловдив, 1984 г.

Превод от старофренски - Павлина РАЙНОВА