* * *
За да разберем при какви обстоятелства се поставят основите на противопожарната охрана в Пловдив, нека се пренесем мислено един век назад и си представим тогавашния град с неговите къщи, повечето паянтови, плътно накацали по хълмовете, една до друга, с неговите тесни улички, над които се долепили еркерите на сградите, с липсата на достатъчно вода. Всичко това създавало благоприятни условия за възникване на големи пожари, всяващи ужас у гражданите. Тогава било друго време…
По калдъръмите на пловдивските улици тропали подкованите емении на турските бейове; из безистените на чаршията шетали забрадени с яшмаци кадъни. Пред дюкяните си дремели самодоволни еснафи. Изведнъж камбаната от кулата на Сахат тепе забивала тревожно. Давал се „янгън топи“ от „янгън кулеси“ (топовен гърмеж от пожарната кула). Разнасяли се викове: „Янгън вар!“ („Има пожар!“), разтичвали се хората. Тогава водата се е продавала от т.н. сакаджии, натоварили на мулетата си тулумби с вода от река Марица. При сигнал за пожар те веднага хуквали към мястото на гърмежите. Накрая са задавала самата „пожарна команда“, снабдена с една тулумба. Тя била частна, състояща се от няколко души, които се събирали само в случай на пожар. За да започне гасенето на пожара, водачът на групата тулумбаджии започвал пазарлъци със стопанина на горящата къща за заплащането. И докато това ставало, пожарът, може би, довършвал вече своята разрушителна работа и малко могло да се спаси от неговата стихия.
* * *
На 19 октомври 1926 г. вечерта в Перущица избухва голям пожар, който унищожава четири къщи с цялата им покъщнина и застрашава цялото селище. Веднага е съобщено в Пловдив и за потушаване на огъня за Перущица заминава пловдивската пожарна команда. Тя изминава 22 км за един час. Към полунощ пожарът е загасен със 100 000 литра вино, тъй като в момента нямало достатъчно вода.
За да разберем при какви обстоятелства се поставят основите на противопожарната охрана в Пловдив, нека се пренесем мислено един век назад и си представим тогавашния град с неговите къщи, повечето паянтови, плътно накацали по хълмовете, една до друга, с неговите тесни улички, над които се долепили еркерите на сградите, с липсата на достатъчно вода. Всичко това създавало благоприятни условия за възникване на големи пожари, всяващи ужас у гражданите. Тогава било друго време…
По калдъръмите на пловдивските улици тропали подкованите емении на турските бейове; из безистените на чаршията шетали забрадени с яшмаци кадъни. Пред дюкяните си дремели самодоволни еснафи. Изведнъж камбаната от кулата на Сахат тепе забивала тревожно. Давал се „янгън топи“ от „янгън кулеси“ (топовен гърмеж от пожарната кула). Разнасяли се викове: „Янгън вар!“ („Има пожар!“), разтичвали се хората. Тогава водата се е продавала от т.н. сакаджии, натоварили на мулетата си тулумби с вода от река Марица. При сигнал за пожар те веднага хуквали към мястото на гърмежите. Накрая са задавала самата „пожарна команда“, снабдена с една тулумба. Тя била частна, състояща се от няколко души, които се събирали само в случай на пожар. За да започне гасенето на пожара, водачът на групата тулумбаджии започвал пазарлъци със стопанина на горящата къща за заплащането. И докато това ставало, пожарът, може би, довършвал вече своята разрушителна работа и малко могло да се спаси от неговата стихия.
* * *
На 19 октомври 1926 г. вечерта в Перущица избухва голям пожар, който унищожава четири къщи с цялата им покъщнина и застрашава цялото селище. Веднага е съобщено в Пловдив и за потушаване на огъня за Перущица заминава пловдивската пожарна команда. Тя изминава 22 км за един час. Към полунощ пожарът е загасен със 100 000 литра вино, тъй като в момента нямало достатъчно вода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар