Преди години неистово ми се искаше да обясня как разбирам говоренето и мълчанието. И дори започнах да го правя [1], [2]. Но времето ме отнесе за дълго в контрапункта на безмълвието. И думите, които трябваше да изговорят мълчанието, за да му предадат смисъл, така или иначе останаха неизречени. Но не преставам да вярвам, че: „В тишината на мълчанието неизбежно се ражда истината“.
За многознаещите хора ще кажа само, че мълчанието не е единствено неизречеността на думите. Напротив, понякога в многоглаголстването на говоренето присъства повече мълчание, отколкото в безмълвието.
За многознаещите хора ще кажа само, че мълчанието не е единствено неизречеността на думите. Напротив, понякога в многоглаголстването на говоренето присъства повече мълчание, отколкото в безмълвието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар