вторник, 18 февруари 2014 г.
неделя, 16 февруари 2014 г.
НОВ ХИТ НА ТЕДИ МОСКОВ ГОСТУВА В ПЛОВДИВ
Ако сте се забавлявали с героите от „Улицата“, ако нямате съмнение, че ТЕДИ МОСКОВ е запазена марка за качество с ярък провокативен стил, то Вашето място е сред публиката на новия хит на Москов.
Само на 10 март (понеделник) от 19 ч. на сцената на Дом на културата „Борис Христов“ гостува най-новото заглавие на ТЕДИ МОСКОВ – „ПРОФЕСИЯ ЛЪЖЕЦ“.
“Професия Лъжец” черпи вдъхновение от книгата на Джани Родари “Джелсомино в страната на лъжците”. Костюмографията е на Свила Величкова и е принос към номинацията на уважаваната сценографка за тазгодишните награди „Икар“. Плетеницата от импровизации създават актьорите от Държавен куклен театър Варна: Красимир Добрев, Боян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Диана Цолевска, Стоян Стоянов, Евгения Василева, Екатерина Василева.
“Професия лъжец” е шеговит политико-исторически прочит на клиширани събития от нашето минало. Действието се развива в Сърбългърмъния – обобщен образ на балканските държави и техния манталитет. В сценичното решение са вплетени и видео миниатюри на Джони Пенков, и закачки на Радой Ралин от старите кинопрегледи.
“С артистите от Държавен куклен театър - Варна сме готови да преминем заедно през какво ли не – да се смеем, да страдаме, но да постигнем нещо леко и весело. Куклените артисти са отлично подготвени за импровизация и изграждане на сценарий по време на репетиции, както аз правя. Моят театър не е основан на причинно-следствената връзка, а на асоциативната и е най-трудният вид театър, затова го правя с подготвени артисти”, казва за работата си с варненската трупа Теди Москов.
Това е третият спектакъл, който Теди Москов прави с трупата на Държавен куклен театър – Варна. Досегашните му две постановки „Възгледите на един пън” и „Красотата спи” му донесоха награди „Варна” и „Икар”.
БИЛЕТИ В БИЛЕТЕН ЦЕНТЪР ПРЕД ОБЩИНА ПЛОВДИВ ОТ 16 ФЕВРУАРИ.
ИНФОРМАЦИЯ И КОЛЕКТИВНИ ЗАЯВКИ НА 032/ 33 65 33
↑ Начало
Само на 10 март (понеделник) от 19 ч. на сцената на Дом на културата „Борис Христов“ гостува най-новото заглавие на ТЕДИ МОСКОВ – „ПРОФЕСИЯ ЛЪЖЕЦ“.
“Професия Лъжец” черпи вдъхновение от книгата на Джани Родари “Джелсомино в страната на лъжците”. Костюмографията е на Свила Величкова и е принос към номинацията на уважаваната сценографка за тазгодишните награди „Икар“. Плетеницата от импровизации създават актьорите от Държавен куклен театър Варна: Красимир Добрев, Боян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Диана Цолевска, Стоян Стоянов, Евгения Василева, Екатерина Василева.
“Професия лъжец” е шеговит политико-исторически прочит на клиширани събития от нашето минало. Действието се развива в Сърбългърмъния – обобщен образ на балканските държави и техния манталитет. В сценичното решение са вплетени и видео миниатюри на Джони Пенков, и закачки на Радой Ралин от старите кинопрегледи.
“С артистите от Държавен куклен театър - Варна сме готови да преминем заедно през какво ли не – да се смеем, да страдаме, но да постигнем нещо леко и весело. Куклените артисти са отлично подготвени за импровизация и изграждане на сценарий по време на репетиции, както аз правя. Моят театър не е основан на причинно-следствената връзка, а на асоциативната и е най-трудният вид театър, затова го правя с подготвени артисти”, казва за работата си с варненската трупа Теди Москов.
Това е третият спектакъл, който Теди Москов прави с трупата на Държавен куклен театър – Варна. Досегашните му две постановки „Възгледите на един пън” и „Красотата спи” му донесоха награди „Варна” и „Икар”.
БИЛЕТИ В БИЛЕТЕН ЦЕНТЪР ПРЕД ОБЩИНА ПЛОВДИВ ОТ 16 ФЕВРУАРИ.
ИНФОРМАЦИЯ И КОЛЕКТИВНИ ЗАЯВКИ НА 032/ 33 65 33
↑ Начало
четвъртък, 13 февруари 2014 г.
ТРАФИК
Всеки от нас е попадал в задръстване в час пик на трафика.
Колкото и да искаме, тогава нещата изгубват своята естествена последователност. Хората се изнервят. Чуват се клаксони, псувни. Тарикатството, надменността лъсват на показ. Не знам дали в такива моменти хората са по-истински. Не бих се нагърбил да твърдя, че истината за човека е в екстремните ситуации. Защото истината не лежи на повърхността и в нещо, което ще проявиш в един-единствен миг. Истината в нас е подвижен модел на цялото ни поведение. Модел, който мие своите граници в собствения си меон (от стгр. небитие, в случая неистина). Защото никое нещо не съществува без отрицанието си (без меона си). Но това е друга тема. Темата за диалектиката на живота.
За трафика се сетих, докато надниквах в интернет медиите. Замислих се за миг, че безобразното говорене в мрежата е вид задръстване. Трафикът на обществения дискурс е така наситен с гледни точки, че няма как да не бъдем екстремни. Насилени сме да си пробием път в суматохата от безразборни гледища, в която помръдваме бавно напред, защото семафорите, пътните знаци и дори регулировчиците са безсилни да удържат напора ни за движение.
Колкото и да искаме, тогава нещата изгубват своята естествена последователност. Хората се изнервят. Чуват се клаксони, псувни. Тарикатството, надменността лъсват на показ. Не знам дали в такива моменти хората са по-истински. Не бих се нагърбил да твърдя, че истината за човека е в екстремните ситуации. Защото истината не лежи на повърхността и в нещо, което ще проявиш в един-единствен миг. Истината в нас е подвижен модел на цялото ни поведение. Модел, който мие своите граници в собствения си меон (от стгр. небитие, в случая неистина). Защото никое нещо не съществува без отрицанието си (без меона си). Но това е друга тема. Темата за диалектиката на живота.
За трафика се сетих, докато надниквах в интернет медиите. Замислих се за миг, че безобразното говорене в мрежата е вид задръстване. Трафикът на обществения дискурс е така наситен с гледни точки, че няма как да не бъдем екстремни. Насилени сме да си пробием път в суматохата от безразборни гледища, в която помръдваме бавно напред, защото семафорите, пътните знаци и дори регулировчиците са безсилни да удържат напора ни за движение.
Стефан Пеев
↑ Началосъбота, 8 февруари 2014 г.
ДА НАПРАВИМ РЕФЕРЕНДУМ ЗА АНТИГОНА
Президентът предлага референдум – да гласуваме или да не гласуваме задължително.
Добре. Ще гласувам по воля в референдума.
А после.
После ще гласувам задължително.
Но за какво точно?...
Тези дни до мен достигна вече съвсем лично една история, която под разни форми се разказва в публичното пространство. В X-тото ВУЗ N-ия преподавател (да го обозначим като П.Т.) използва наличното си количество власт, за да се гаври и изнудва студентите. Историята е известна от десетилетия. Трябва да се явиш на изпита по такъв или инакъв начин (в зависимост от това дали си мъж или жена), за да се надяваш на успех. С времето нещата придобиват още по-уродливи форми. Не е достатъчно да удовлетвориш очакванията за изгледа си, трябва и да си заплатиш, за да вземеш изпита си. На ръка естествено.
И тази история, която иначе не е непозната, ме хвърли в ужасен потрес. Ако хората, които пряко ги засяга, ако хората, до които тя достига, не могат да разчитат на елементарна справедливост срещу уродщината в нейното ежедневие – в какви референдуми да участваме.
Та нима можем да очакваме от политическата власт да помръдне нещо, което е изцяло във властта на човешките отношения.
Затова се питам – кой е този, който ще дръзне да постави въпроса за ценностите, в името на които живеем. И то за ценностите, които връщат силата на Антигона в нашия живот.
P.S. Най-ужасната уродщина се проявява в образа на хора, които притежават интелект.
Добре. Ще гласувам по воля в референдума.
А после.
После ще гласувам задължително.
Но за какво точно?...
Тези дни до мен достигна вече съвсем лично една история, която под разни форми се разказва в публичното пространство. В X-тото ВУЗ N-ия преподавател (да го обозначим като П.Т.) използва наличното си количество власт, за да се гаври и изнудва студентите. Историята е известна от десетилетия. Трябва да се явиш на изпита по такъв или инакъв начин (в зависимост от това дали си мъж или жена), за да се надяваш на успех. С времето нещата придобиват още по-уродливи форми. Не е достатъчно да удовлетвориш очакванията за изгледа си, трябва и да си заплатиш, за да вземеш изпита си. На ръка естествено.
И тази история, която иначе не е непозната, ме хвърли в ужасен потрес. Ако хората, които пряко ги засяга, ако хората, до които тя достига, не могат да разчитат на елементарна справедливост срещу уродщината в нейното ежедневие – в какви референдуми да участваме.
Та нима можем да очакваме от политическата власт да помръдне нещо, което е изцяло във властта на човешките отношения.
Затова се питам – кой е този, който ще дръзне да постави въпроса за ценностите, в името на които живеем. И то за ценностите, които връщат силата на Антигона в нашия живот.
Стефан Пеев
↑ НачалоP.S. Най-ужасната уродщина се проявява в образа на хора, които притежават интелект.
TO BE or NOT TO BE
Има два вида живот.
Единият е такъв, какъвто го живеем всеки ден.
А другият е такъв, какъвто би трябвало да бъде денят ни.
Някой не правят разлика между двете.
Но аз правя.
И всеки ден си задавам питането TO BE or NOT TO BE.
После поглеждам в огледалото и за разлика от Дориан Грей виждам белезите на NOT TO BE.
Единият е такъв, какъвто го живеем всеки ден.
А другият е такъв, какъвто би трябвало да бъде денят ни.
Някой не правят разлика между двете.
Но аз правя.
И всеки ден си задавам питането TO BE or NOT TO BE.
После поглеждам в огледалото и за разлика от Дориан Грей виждам белезите на NOT TO BE.
Стефан Пеев
↑ Начало
Абонамент за:
Публикации (Atom)