Неусетно станахме жертви на обществения дискурс. Думите престанаха да следват събитията или да ги изговарят и се превърнаха в самите събития.
Днес всяко предположение, изречено на глас, вече поражда презумпцията за фактичност. И макар никой никога да не е сигурен дали тази фактичност действително съществува, се впускаме да я коментираме, разнасяме, споделяме, изразяваме, осъждаме критично или възхваляваме.
Възможното бъркаме днес с истинното, изхождайки погрешно от предубеждението, че след като една мисъл може да бъде изречена, то в нея неминуемо се съдържа доза необходимост, а щом има необходимост, нещата са на крачка от действителното.
Безобразното говорене в публичното пространство, където думите преследват думите, неотклонно ни потапя в морето на митологемите и удавя истината в мътните води на вярването.
Днес всяко предположение, изречено на глас, вече поражда презумпцията за фактичност. И макар никой никога да не е сигурен дали тази фактичност действително съществува, се впускаме да я коментираме, разнасяме, споделяме, изразяваме, осъждаме критично или възхваляваме.
Възможното бъркаме днес с истинното, изхождайки погрешно от предубеждението, че след като една мисъл може да бъде изречена, то в нея неминуемо се съдържа доза необходимост, а щом има необходимост, нещата са на крачка от действителното.
Безобразното говорене в публичното пространство, където думите преследват думите, неотклонно ни потапя в морето на митологемите и удавя истината в мътните води на вярването.