сряда, 3 септември 2014 г.

СПИРАЛА, КОЯТО НЕ ВОДИ НАНИКЪДЕ

Банкомат

Ръстът на интелигентността на човечеството е в право пропорционална зависимост с нарастването на лошотията на човека. Ползваме кредитни карти и банкомати, но знаем, че вече има хора, чиято единствена цел е да прихванат данните ни и да източат сметката ни. Говорим на воля по мобилните телефони или през интернет и в същото време си даваме сметка, че може и да сме подпослушвани. Живеем в спирала, която не води наникъде.

Стефан Пеев

P.S.
Далеч по-зловещо, но също така в рамките на спиралата НАНИКЪДЕ звучат думите на Робърт Каплан по повод убийството на Джеймс Фоли и екзекуцията на колегата му Стивън Сотлоф:

„Добре дошли в епохата на масовите комуникации. Мислите си, че масмедиите са просто някакви телевизии с водещи, прекъсващи гостите си. Разбира се, че е и това. Но точно, както Първата световна война беше различна от Френско-пруската война – понеже между двете събития се случи кулминацията на индустриалната революция и убийството можеше да се извършва с индустриални мащаби – така и войните на ХХI век ще бъдат различни от тези на ХХ век, заради кулминацията на първата фаза на информационната епоха с всички произтичащи от това визуални последици.
Страст, дълбока убеденост, политически протест и т.н. днес вече почти нямат значение, ако не можеш да ги излъчиш към света.
По същия начин изтезанията и грозната смърт трябва да бъдат комуникирани до колкото може повече хора, за да са ефективни. Технологията, за която готините милиардери от Силициевата долина и тихоокеанския Северозапад на САЩ твърдят, че ни освобождава с новите си форми на себеизява, ни донесе и най-лошите форми на варваризъм.
Сама по себе си комуникационната технология е неутрална, тя не притежава никаква морална стойност, макар понякога да стимулира най-шантави форми на ексхибиционизъм... като екзекутирането на Фоли.
Върнахме се в средновековния театър, само че публиката е глобална. Театърът, в който актьорите са добре обучени, може да се превръща в най-силната и ярка художествена форма. А нищо не действа в театъра така, както символиката, с която си играят драматурзите.“


Цялата статия на Робърт Каплан: ДНЕВНИК.БГ

Начало

Няма коментари:

Публикуване на коментар