С Митака седим в сервиза и нищим... Тоест нищо не нищим, щото на Митака не му се занимава с моите въпроси (въпреки че уж разговорът е мъжки – за коли). Митака разбира от коли, а аз не. В моето отношение към колите има нещо от природата на блондинките – отказвам да се интересувам от естеството на колите. А когато отказваш да се интересуваш от нечие естество, ти го игнорираш. Когато игнорираш естеството на нещо си, ти можеш без проблеми да го заместваш с каквото си пожелаеш. Колкото по-елементарно е естеството, от което не се интересуваш, толкова по-близо си до блондинките.
Блондинките обаче имат едно изключително ценно качество, което ние винаги им отказваме – те вярват на авторитета. За тях, ако един парфюм е марков, то той ПРОСТО е марков. Докато всички ние (уж неблондинчестите) сме склонни да промърморим... „Да, ама не...“. В това извръщащо нещата „дакане“ се крие един огромен проблем – и проблемът е в релативизирането на утвърждаването. Уж утвърденото попада в подвижните пясъци на критичното мислене, и... там напълно изгубва своята природа и облик. Защото критично обмисленото отхвърляне рядко ражда нов облик на явлението. По-често го вкарва в полемиката на да-кането и не-кането, където нещото бавно и неумолимо корозира... докато съвсем не се разпадне.
Та за колите предпочитам да разсъждавам като блондинка – някой вездесъщо да ме потупа по рамото и да ми каже: „Ей тая кола е за теб – вземай я!“.
Сигурен съм, че искам да го чуя, затова го разпитвам Митака. Но Митака е бръкнал под капака на толкова автомобили, че накрая неминуемо е достигал до мъдрото съждение на всеки гинеколог – няма значение колко много си видял и колко много си опознал, добрият избор, който ще направиш, е интуитивен. Усещаш тръпката на влюбването, отдаваш се – избираш (по-точно избран си) и... караш. Пък ако имаш проблеми, нали затова са другите хора...
Блондинките обаче имат едно изключително ценно качество, което ние винаги им отказваме – те вярват на авторитета. За тях, ако един парфюм е марков, то той ПРОСТО е марков. Докато всички ние (уж неблондинчестите) сме склонни да промърморим... „Да, ама не...“. В това извръщащо нещата „дакане“ се крие един огромен проблем – и проблемът е в релативизирането на утвърждаването. Уж утвърденото попада в подвижните пясъци на критичното мислене, и... там напълно изгубва своята природа и облик. Защото критично обмисленото отхвърляне рядко ражда нов облик на явлението. По-често го вкарва в полемиката на да-кането и не-кането, където нещото бавно и неумолимо корозира... докато съвсем не се разпадне.
Та за колите предпочитам да разсъждавам като блондинка – някой вездесъщо да ме потупа по рамото и да ми каже: „Ей тая кола е за теб – вземай я!“.
Сигурен съм, че искам да го чуя, затова го разпитвам Митака. Но Митака е бръкнал под капака на толкова автомобили, че накрая неминуемо е достигал до мъдрото съждение на всеки гинеколог – няма значение колко много си видял и колко много си опознал, добрият избор, който ще направиш, е интуитивен. Усещаш тръпката на влюбването, отдаваш се – избираш (по-точно избран си) и... караш. Пък ако имаш проблеми, нали затова са другите хора...
Няма коментари:
Публикуване на коментар