понеделник, 23 ноември 2015 г.

ПРЕЗ ОГЛЕДАЛОТО ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ

Стари автомобили

Съвременните форми на маркетинг постепенно ни учат да гледаме на старите книги като на старите автомобили. Симпатични са, но идват от безвъзвратно отминала епоха. Можеш да се „повозиш“ на тях, но ще ти липсва шеметното усещане за бясната динамика на съвременния живот. Диалогът в тях ти се струва някак старомоден (не дори ретро, а старомоден) и твърде, твърде обстоятелствен. И в крайна сметка изискват да въртиш манивелата на разбирането, вместо просто да цъкнеш с ключа и да погълнеш бягащите през задното стъкло километри.
Старите книги (като старите автомобили) не са създадени да носят уюта на конформизма. Те са предизвикателство. С тях винаги поемаш риск. Рискът да загубиш крехкото си равновесие, за постигането на което редовно си плащаш при собствения си психотерапевт. А и психотерапевтът никога няма да рискува да си загуби клиентите, като просто им препоръча подходящите книги. Защото някак престанахме да вярваме, че в наследството зад нас е отложена голяма част от истината кои сме и какво правим в този свят. Загубихме респекта си от миналото и го заместихме с респекта към бъдещето. Сякаш в бъдещето ще бъдем повече себе си, отколкото сме били вчера. Така несъзнателно късаме връзката между направяното от човека и правенето на човека с чувството, че най-важното е да не отлепяш никога крак от педала на газта. И да поглъщаш в огледалото за обратно виждане някаква незначителна проекция от онова, през което преминаваш...

Стефан Пеев
Начало