Ако вярваш, че от няколко милиарда живота ще сглобиш свобода, си безнадеждно утрепан демиург. Как ти беше името, божем?...
вторник, 22 декември 2015 г.
ОТ ДУМА НА ДУМА...
Спомняте ли си случая ЕНРОН?
Не... Все пак той е в далечната 2002 година.
Въпреки че с краха на компанията акционерите потънаха с 60 млрд. долара (повече от половината годишен бюджет на България)?...
Еееее, това са пари на акционерите, нас какво ни засяга...
А спомняте ли си случая Volkswagen?...
Ммммммм, горе-долу...
Но той е от тази година?...
Какво ме засяга това. Не карам Volkswagen. А и какво толкова се е случило – колите си вървят, добри са, макар и да не съм им привърженик... Е, не отчитали правилно вредните емисии... Какво пък толкова! В България се карат автомобили на 200 години, които дори и фалшив софтуер нямат – просто нямат софтуер и си попържат въздуха както намерят за добре.
Въпросът не е за качествата на автомобила, а за измамата, чрез която търсиш пазарно предимство...
Хм, слушай мой човек – има ли пазар, има измама... Ти му резнеш 1000 мм профил, а му таксуваш 2000. Така клиентът ще знае, че има най-доброто и е платил най-тънката цена.
Най-тънката цена ли е проблемът?...
Не, проблемът е най-високата печалба. Какво значение има цената, ако печалбата в нея не е висока. Ти си печели с качество и цени, пък да те видим докъде ще го докараш в следващите години.
Слушай! Просто е! Хората днес живеят по двойки (е, някой и по тройки, ама...) и не искат да се женят, нали? Защо?... Ами защото не са сигурни, че ще останат „Докато смъртта ни раздели!“. Хората не искат днес нищо доживотно – нито кола, нито апартамент, нито жена (е, децата... те са си доживотни). Всичко можеш да смениш – като се започне от офиса, апартамента и жената и се свърши със собствената ти биография и физиономия (да не дава Господ да стигаш дотам!)... Разбираш ли, всичко може да се смени. Животът диктува! Това е то ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА!... А това че някой пропаднал – много важно! Още колко ще пропадат... Въпросът е да си направиш царство в държавата – като оня кмет, на Галичане ли беше?... Ама щяла да се смени геополитическата обстановка – голяма работа... Пука ли му на тоя от Галичене кой ще управлява? Президент ли ще е, монарх ли ще е, султан ли ще е – какво му дреме на него... Той да не е Крали Марко, дето само по песните го пеят, че бил таквиз... волнолюбив. И... от мен да ти кажа: гледай си там фермата или брадъра и не му мисли... 60 млрд. ли каза за ЕНРОН?... Хм, че те в Сирия потънаха вече повече от 60 млрд. От чий джоб излязоха според теб. А?...
Не... Все пак той е в далечната 2002 година.
Въпреки че с краха на компанията акционерите потънаха с 60 млрд. долара (повече от половината годишен бюджет на България)?...
Еееее, това са пари на акционерите, нас какво ни засяга...
А спомняте ли си случая Volkswagen?...
Ммммммм, горе-долу...
Но той е от тази година?...
Какво ме засяга това. Не карам Volkswagen. А и какво толкова се е случило – колите си вървят, добри са, макар и да не съм им привърженик... Е, не отчитали правилно вредните емисии... Какво пък толкова! В България се карат автомобили на 200 години, които дори и фалшив софтуер нямат – просто нямат софтуер и си попържат въздуха както намерят за добре.
Въпросът не е за качествата на автомобила, а за измамата, чрез която търсиш пазарно предимство...
Хм, слушай мой човек – има ли пазар, има измама... Ти му резнеш 1000 мм профил, а му таксуваш 2000. Така клиентът ще знае, че има най-доброто и е платил най-тънката цена.
Най-тънката цена ли е проблемът?...
Не, проблемът е най-високата печалба. Какво значение има цената, ако печалбата в нея не е висока. Ти си печели с качество и цени, пък да те видим докъде ще го докараш в следващите години.
Слушай! Просто е! Хората днес живеят по двойки (е, някой и по тройки, ама...) и не искат да се женят, нали? Защо?... Ами защото не са сигурни, че ще останат „Докато смъртта ни раздели!“. Хората не искат днес нищо доживотно – нито кола, нито апартамент, нито жена (е, децата... те са си доживотни). Всичко можеш да смениш – като се започне от офиса, апартамента и жената и се свърши със собствената ти биография и физиономия (да не дава Господ да стигаш дотам!)... Разбираш ли, всичко може да се смени. Животът диктува! Това е то ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА!... А това че някой пропаднал – много важно! Още колко ще пропадат... Въпросът е да си направиш царство в държавата – като оня кмет, на Галичане ли беше?... Ама щяла да се смени геополитическата обстановка – голяма работа... Пука ли му на тоя от Галичене кой ще управлява? Президент ли ще е, монарх ли ще е, султан ли ще е – какво му дреме на него... Той да не е Крали Марко, дето само по песните го пеят, че бил таквиз... волнолюбив. И... от мен да ти кажа: гледай си там фермата или брадъра и не му мисли... 60 млрд. ли каза за ЕНРОН?... Хм, че те в Сирия потънаха вече повече от 60 млрд. От чий джоб излязоха според теб. А?...
Стефан Пеев
↑ Началопонеделник, 21 декември 2015 г.
ЗА МЕЖДУЗВЕЗДНИТЕ ВОЙНИ И ДЯДО ВАЗОВ
Дядо Вазов може да е вникнал в живота на българите преди Освобождението, но е абсолютен лаик за последващата го пазарна икономика. Вместо да се държи до Стефан Стамболов и да се учи от него на пазарна политика, хуква да бяга в Русия. Където завършва всичко на всичко един роман – „Под игото“. И така го започва, и така го завършва, че завинаги си затваря вратите да стигне до ЕПИЗОД VII на сагата. А животът ни научи, че пазарен продукт, който не се саморазмножава в нови и нови епизоди си е просто старомодна губеща класика.
Не сме случили досега на пазарноориентирани литературни таланти. И Пенчо Славейков не довърши „Кървава песен“ и не доживя да получи Нобелова награда, а за останалите ни автори и сами не вярваме, че може да ги забележи Нобеловият комитет.
Затова днес ще гледаме „Междузвездни войни. Епизод VII“ и ще цъкаме с език „Какви неща правят хората!“...
Но ако пък сериозно се запитаме „Какви неща правят хората?“, то отговорът е ясен – хората правят елементарни неща, без особена художествена стойност, но... с мащаб. А в условията на глобализацията мащабът и маркетингът решават всичко.
„Ех, бедни, ми бедни, Вазов! Защо не създаде „Под игото. Епизод II“..., преминавайки през Солунските атентати, спокойно можеше сагата ти да стигне поне до свалянето на Садам Хюсеин... А можеше да се развие и на фона на глобалната битка между ИДИЛ и цивилизования свят. Тогава със сигурност някой щеше да се върне назад и да си припомни какво се е случило през 1876 година в България...
Не сме случили досега на пазарноориентирани литературни таланти. И Пенчо Славейков не довърши „Кървава песен“ и не доживя да получи Нобелова награда, а за останалите ни автори и сами не вярваме, че може да ги забележи Нобеловият комитет.
Затова днес ще гледаме „Междузвездни войни. Епизод VII“ и ще цъкаме с език „Какви неща правят хората!“...
Но ако пък сериозно се запитаме „Какви неща правят хората?“, то отговорът е ясен – хората правят елементарни неща, без особена художествена стойност, но... с мащаб. А в условията на глобализацията мащабът и маркетингът решават всичко.
„Ех, бедни, ми бедни, Вазов! Защо не създаде „Под игото. Епизод II“..., преминавайки през Солунските атентати, спокойно можеше сагата ти да стигне поне до свалянето на Садам Хюсеин... А можеше да се развие и на фона на глобалната битка между ИДИЛ и цивилизования свят. Тогава със сигурност някой щеше да се върне назад и да си припомни какво се е случило през 1876 година в България...
Стефан Пеев
↑ Началопетък, 18 декември 2015 г.
ЗА МЕДИИТЕ И СИЛИКОНА
Който не е разбрал предходната бележка ЗА ТЪНКАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ ИЗКУСТВОТО И ЖИВОТА няма да разбере и тази.
Та мисълта ми е за медиите и силикона. В днешно време те са много тясно свързани в някаква своеобразна хранителна верига. Нима си мислите, че публична личност ще си сложи силикон за цяла шапка пари, ако няма да го разхожда не по улиците и у дома си, а от медия на медия. Да го разхожда, да го показва – от време на време да го коментира. Та силиконът днес (на видимите и невидимите публично места) не е само корекция на нещо, което не харесваме в природата си. Силиконът е символ на превъзходство. Към него прибягваме тогава, когато държим да покажем, че сме господари на живота. Защото някой ни втълпи, че свободата днес е господството над живота. И вече не живеем живота, а го превръщаме в някакъв тип пърформънс – отиграваме го с пълното съзнание, че колкото по-добре играем, толкова по-близо сме до победата в... БИГ БРАДЪР. Но в играта не е важно само да спечелиш – по-важно е другите да усетят победата ти. В това отношение на помощ идват медиите. Те вече нямат за цел да ни информират, нито да разширяват хоризонта на нашето разбиране за живота. Те имат за цел да ни заставят да видим, да признаем и да се покорим на победителите в играта.
За да са сигурни, че това ще се случи, медиите днес приемат ролята на слугинята... благовидно прикрита зад правото на частната собственост. Медиите решиха, че ще са частни и че ще се издържат основно от реклама и продуцентска дейност. А частната медия не можеш да укориш, че те залива с реклама за хапчета за дегазин, дамски превръзки, тоалетна хартия и всякакви други аксесоари за тялото ти.
Но можеш да се запиташ дали ти е нужна и кому всъщност е нужна тя. А за да стане ясно колко безсмислени и излишни са повечето от частните медии, е необходима една незначителна промяна в закона – забрана за излъчване на реклами по електронните медии и връщане към принципа на абонамента. Искаш да гледаш определена медия, чудесно, плащаш си за нея. В момента, в който БТВ, НОВА ТВ, БНТ, ТВ 7 и всички останали телевизии станат платени канали на абонаментен принцип, ще стане наистина ясно какво вълнува съвременния човек. И дали точно силиконът е най-важното нещо в съвременния живот...
Ако все пак се окаже, че БИГ БРАДЪР взема най-голям процент от абонаментните такси – е, тогава какво да добавим... Просто ще си знаем, че БИГ БРАДЪР печели, защото не можем да живеем без него...
Та мисълта ми е за медиите и силикона. В днешно време те са много тясно свързани в някаква своеобразна хранителна верига. Нима си мислите, че публична личност ще си сложи силикон за цяла шапка пари, ако няма да го разхожда не по улиците и у дома си, а от медия на медия. Да го разхожда, да го показва – от време на време да го коментира. Та силиконът днес (на видимите и невидимите публично места) не е само корекция на нещо, което не харесваме в природата си. Силиконът е символ на превъзходство. Към него прибягваме тогава, когато държим да покажем, че сме господари на живота. Защото някой ни втълпи, че свободата днес е господството над живота. И вече не живеем живота, а го превръщаме в някакъв тип пърформънс – отиграваме го с пълното съзнание, че колкото по-добре играем, толкова по-близо сме до победата в... БИГ БРАДЪР. Но в играта не е важно само да спечелиш – по-важно е другите да усетят победата ти. В това отношение на помощ идват медиите. Те вече нямат за цел да ни информират, нито да разширяват хоризонта на нашето разбиране за живота. Те имат за цел да ни заставят да видим, да признаем и да се покорим на победителите в играта.
За да са сигурни, че това ще се случи, медиите днес приемат ролята на слугинята... благовидно прикрита зад правото на частната собственост. Медиите решиха, че ще са частни и че ще се издържат основно от реклама и продуцентска дейност. А частната медия не можеш да укориш, че те залива с реклама за хапчета за дегазин, дамски превръзки, тоалетна хартия и всякакви други аксесоари за тялото ти.
Но можеш да се запиташ дали ти е нужна и кому всъщност е нужна тя. А за да стане ясно колко безсмислени и излишни са повечето от частните медии, е необходима една незначителна промяна в закона – забрана за излъчване на реклами по електронните медии и връщане към принципа на абонамента. Искаш да гледаш определена медия, чудесно, плащаш си за нея. В момента, в който БТВ, НОВА ТВ, БНТ, ТВ 7 и всички останали телевизии станат платени канали на абонаментен принцип, ще стане наистина ясно какво вълнува съвременния човек. И дали точно силиконът е най-важното нещо в съвременния живот...
Ако все пак се окаже, че БИГ БРАДЪР взема най-голям процент от абонаментните такси – е, тогава какво да добавим... Просто ще си знаем, че БИГ БРАДЪР печели, защото не можем да живеем без него...
Стефан Пеев
↑ Началовторник, 15 декември 2015 г.
ЗА ТЪНКАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ ИЗКУСТВОТО И ЖИВОТА...
Мислите ли, че жените, които са спали с Пикасо, са най-добрите ценителки, на неговото изкуство (не казвам най-възторжените или ангажираните, а най-добрите)?...
Стефан Пеев
↑ НачалоМИТОВЕТЕ НА ПРЕХОДА...
Големите митове на прехода загубиха магическата си стойност, а с тях си отидоха и големите лидери на промяната. И в овакантеното от към митология пространство се настаниха популизмът и дребни субекти, които играят политическата игра на жмичка с нескриваната амбиция някой ден гордо да изкрещят „Пу за мен!“.
Стефан Пеев
↑ Начало
Абонамент за:
Публикации (Atom)