Обичам вакхическия танц на мисълта. Който добре познава природата на мисленето, разбира, че този танц е неизбежна негова страна – и не се бои да му се отдаде. Защото във вакханалното и неподредено прескачане на мисълта, самата мисъл живее битието си на екстазност.
Впоследствие, когато логосът наложи своите конструктивни схеми и въведе порядъка на мисленето, вакханалното не изчезва завинаги, а остава едва доловимо, но мощно и жизнено. И само лекото потрепване в изговореното издава необузданата природа на мисленето.
Впоследствие, когато логосът наложи своите конструктивни схеми и въведе порядъка на мисленето, вакханалното не изчезва завинаги, а остава едва доловимо, но мощно и жизнено. И само лекото потрепване в изговореното издава необузданата природа на мисленето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар