 |
| Мигел де Сервантес |
Не са изминали и сто години от гениалното откритие на Гутенберг, което по думите на канадския културолог Маршал Маклуън откри нова галактика в човешката цивилизация, и Испания е буквално залята от рицарски романи. Четящият човек - реален до безумие: занаятчия, търговец, дребен собственик - е омагьосан от измислените истории за странстващи рицари, турнири, дами на сърцето, за подвизи, героизъм, магьосничество, за сила на духа и престъпна низост, за вечната битка на доброто и злото. Шепотът на редовете кара испанеца да напусне своя реален свят и да се потопи в иреалния, но желан свят на литературната фикция. В него испанецът изоставя своето житейски делнично битие и изживява всичко онова, което в реалния свят никога няма да има, но което душата му, несъзнавано от самия него, властно мечтае и жадува. Рицарските романи в Испания са един от първоизворите и първообразците на съвременния бестселър. Те вещаят много от чертите на неговата типология. Но като всеки жанр и рицарските романи са преходни, смъртни. В началото на ХVII век гениалното въображение на Мигел де Сервантес роди един наистина грандиозен образ - образа на последния рицар: Дон Кихот. Пародията и смехът убиха цял един жанр в испанската литература, но ни оставиха най-ценното от него - образа на човека-рицар или на рицаря-човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар