петък, 17 юни 2011 г.

ОПТИКА НА ПОЗНАНИЕТО

Платон
Малцина знаят, че между думите вид, видимост и идея има най-тясна етимологическа връзка. Старобългарският глагол видҍти е сроден със старогръцкото οιδω и със свързаните с него ειδος, ειδον, ειδολον. От друга страна старобългарският глагол вҍдҍти е сроден на видҍти и е образуван чрез редуване на гласните в корена, а това навежда на мисълта, че изконното значение трябва да търсим в посоката на следния семантичен ред - гледам, наблюдавам, забелязвам, виждам, узнавам, знам. Тоест да виждаш, означава нещо много повече от това да имаш пред погледа си свят. Гледането е познавателно усилие, то изисква будност в смисъла на неизбежната борба за смислово овладяване на света пред нас. Погледът всъщност е овладяване, овладяване значи притежаване, нещо, което е мое. В един неотчужден от човешката същност свят онова, което е мое, би означавало онова, с което аз съм аз; а в света на отчуждението онова, което е мое, означава онова, посредством което аз съм аз.
Стефан Пеев