Имам своя странна теория за авторството. Никой сам по себе си не е автор на собствения си живот. Животът е колективно представление. Ролите са динамични. Днес играеш на преден план на сцената, утре си някъде назад. Но всяка наша дума е реплика на репликите на всички участници в пиесата. Думите уж са наши, но мислите и чувствата ни са подхранвани от останалите.
Затова аз съм признал пред моите приятели, че те отдавна са съавтори на моя живот. И дори и да искат, няма как да изтрия това съавторство. Мога да го прикривам, но не и да го отменя. Най-голямото щастие, с което може да те дари животът ти, е да имаш добри съавтори.
Затова аз съм признал пред моите приятели, че те отдавна са съавтори на моя живот. И дори и да искат, няма как да изтрия това съавторство. Мога да го прикривам, но не и да го отменя. Най-голямото щастие, с което може да те дари животът ти, е да имаш добри съавтори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар