сряда, 27 юли 2011 г.

ДОБРИЯТ СТАР ПЛАТОН

Платон
Всъщност той е прав.
Добрият стар Платон.
Отдавна забравен за това, което е смисълът на живота му, и помнен за това, което другите са видели у него отстрани.
Видели ли казах? Това не е случайност на езика. Да видя и да имам идея е едно и също.
Платон ни завеща виждането на идеите. Което уви! се оказа едно безкрайно сложно усилие за диалектическо възхождане към първоизвора – към Благото.
Затова за нас е по-просто да се връщаме към софистите или да вървим по стъпките на Аристотел.
Добрият стар Платон не е наш съвременник. Нашите съвременници са Горгий или Парменид. Тях ние повтаряме в ежедневието си многократно, без да искаме да ги познаваме (защото те са вехти древногръцки мислители, а ние сме гордият венец на човешката цивилизация). И когато поемем по сложния път на веригата от логически умозаключения, за да утвърдим истината, в която вярваме, на помощ тихомълком викаме Аристотел.
Аристотел възпита не само Александър Македонски. Аристотел възпита цяла Западна Европа. Научи я да мисли по законите на формалната логика.
А понеже съвременният човек не познава корените на мисленето си и е убеден, че правото му на мислене е гарантирано законово и е неприкосновено, защото е невъзможно да не се излее в мнение – стабилно и сигурно, като вътрешната му увереност, че всяка истина зависи от изричащия я; продължаваме напред в условията на един безбрежен диалог, в който имаме уста да изговорим и уши да чуем, но нямаме сетивата да видим истината. Защото истината е не онова, което е в думите. А онова, което е в Благото.

Стефан Пеев