В миговете на съзерцание Атанас Далчев вижда ясно отвъд текущия поток на всекидневните истини дълбоката същина и умозрителната телесност на идеите на вещите. Такъв подход към света можем да наречем ейдетически. Далчев вижда с вътрешното си зрение не вещите, а техните същини, техните ейдоси. В бялата стая на болницата пред нас израства самата смърт, мъчителното очакване на неизвестното, примирението със съдбата. Времето е оставило навсякъде отпечатъка си: “петна от мухи” и “бразди от прахът и дъждът” по прозорците, а затаеното му във вещите присъствие само усилва усещането за наближаващата вечност на отвъдното (“Болница”).
В стихотворението “Хижи” читателят е изправен пред убийствената монотонност на вечния бедняшки делник, в който “радостта е непозната”.
Образът на вятъра (“Вятър”) е онази сурова виталност, която с първичната си сила се противопоставя на културния космос на подредения от нас свят и ни го представя като произволен.
Всъщност Далчевият лирически герой е изцяло потопен във всекидневието, чиято недействителна видимост постоянно разбулва чрез откриването на присъствието на трансценденталните видимости в тук и сега съществуващото. Този подход на разбулване, разголване или феноменологическа редукция на сетивното до чистата му същност, не може да не промени и самия субект (лирическия герой), чиято позиция във всекидневния свят се оказва зависима от гледната точка към предмета. Така не само лирическият герой съзерцава предметите и се оглежда в тях, но и те като че го гледат, явявайки се проекция на своята същност в душата на субекта. Подобен подход към света е много близък до философската позиция на Мерло-Понти:
Позицията на Мерло-Понти К. Коев характеризира по следния начин:
Най-ясно този подход към света е очертан в стихотворението “Повест”.
Старите моми от едноименното стихотворение са символ на безплодното и безсмислено присъствие в живота, който минава покрай нас безучастно. Навсякъде тук има не символизъм, алегоричност, метафоричност или каквато и да е друга форма на иносказателност, а ейдетизъм - явяване на същината чрез образа, чрез предмета, чрез отделното. Далчев е истинският край на символизма, защото отхвърля отвъдността на отвъдното и я утвърждава като присъствие, като откритост, като енергийно излъчване. Далчевата поезия казва в стихове онова, което Хайдегеровата философия прави чрез философския коментар.
В стихотворението “Хижи” читателят е изправен пред убийствената монотонност на вечния бедняшки делник, в който “радостта е непозната”.
Образът на вятъра (“Вятър”) е онази сурова виталност, която с първичната си сила се противопоставя на културния космос на подредения от нас свят и ни го представя като произволен.
Всъщност Далчевият лирически герой е изцяло потопен във всекидневието, чиято недействителна видимост постоянно разбулва чрез откриването на присъствието на трансценденталните видимости в тук и сега съществуващото. Този подход на разбулване, разголване или феноменологическа редукция на сетивното до чистата му същност, не може да не промени и самия субект (лирическия герой), чиято позиция във всекидневния свят се оказва зависима от гледната точка към предмета. Така не само лирическият герой съзерцава предметите и се оглежда в тях, но и те като че го гледат, явявайки се проекция на своята същност в душата на субекта. Подобен подход към света е много близък до философската позиция на Мерло-Понти:
“Аз мога да видя един предмет само доколкото предметите формират система или свят и доколкото всеки от тях приема другите около него за наблюдатели на своите скрити страни и като гаранти за постоянстването на тези страни”.
Позицията на Мерло-Понти К. Коев характеризира по следния начин:
“Аз”-в-света на Мерло-Понти е възможно не като “център” на предметите, а като отдаденост на тях до степен те да придобият едва ли не собствена “субективност”.
Най-ясно този подход към света е очертан в стихотворението “Повест”.
Старите моми от едноименното стихотворение са символ на безплодното и безсмислено присъствие в живота, който минава покрай нас безучастно. Навсякъде тук има не символизъм, алегоричност, метафоричност или каквато и да е друга форма на иносказателност, а ейдетизъм - явяване на същината чрез образа, чрез предмета, чрез отделното. Далчев е истинският край на символизма, защото отхвърля отвъдността на отвъдното и я утвърждава като присъствие, като откритост, като енергийно излъчване. Далчевата поезия казва в стихове онова, което Хайдегеровата философия прави чрез философския коментар.
Няма коментари:
Публикуване на коментар